Решение № 203 от 15.11.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Свиленград, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100722 по описа за 2022 година

Производството е образувано по осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул.

„Московска“ № 19, срещу А. Р. Й. (A.R.Y.) TR********* ЛНЧ *********, роден на ********** г., турски гражданин, с адрес в Република България: гр. Свиленград, бул.

*********

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД иска от съда да осъди ответника А. Р. Й., да му заплати дължими суми, произтичащи от сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 03.08.2018 г., за които е отказано от съда издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 456/2022г по описа на PC – Свиленград, а именно сумите: 8748,81 лева – главница, 584,78 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2018 г. до 30.08.2020 г., 140,20 лева санкционираща лихва, за периода от 25.12.2018 г. до 30.08.2020 г., 2 850,65 лева - размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 30.08.2020 г. до 31.10.2022 г., 120,00 лева - разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от ********* г.

„Банка ДСК“ ЕАД предоставила на А. Р. Й., в качеството му на кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за срок от 24 месеца, който срок изтекъл на 30.08.2020 г. Кредитът бил усвоен в пълен размер. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 25-то число на месеца. Съгласно чл. 8 от Договора за кредит, кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 5.80% годишно или 0,02% на ден, формиращ се от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,220%, който при отрицателна стойност се приемал със стойност 0, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.580% при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губил правото си да ползва преференциите 1 изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на условията, бил променливият лихвен процент, приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на референтният лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23%.

Лихвеният процент се променял с промяната на референтният лихвен процент при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтният лихвен процент, същата се приемала за стойност 0%, а крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка. Годишният процент на разходите по кредита бил 7,56 %. ГПР и можел да бъде променян при предпоставките предвидени в Общите условия. Неразделна част от Договора за кредит били приетите и подписани от кредитополучателя: Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление и Погасителен план.

Ищецът твърди, че кредитополучателят не изпълнил задължението си да погасява дължимите месечни вноски и след 25.12.2018 г. изпаднал в забава. По силата на чл. 18.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. С настъпване падежа на последната вноска по погасителния план - 30.08.2020г. всички задължения на кредитополучателя по процесния договор станА. дължими и изискуеми.

За събиране на вземанията си по горепосочения договор за кредит „Банка ДСК“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано гр. д. № 456/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград. По делото било отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Със съобщение от 20.09.2022 г. на заявителя – настоящият ищец били дадени указания за предявяване на осъдителен иск относно вземането му срещу А. Р. Й., в едномесечен срок от връчване на съобщението. В указания му едномесечен срок ищецът депозирал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание особения представител признава предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и А. Р. Й. (A.R.Y.), като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от ********* г. Договорът носи подписи за страните по него.

По силата на договора банката е предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв., със срок за издължаване на кредита – 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване, на месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план.

Последният е приложен и от него е видно, че той съдържа информация за общата сума, дължима от кредитополучателя, с падежна дата на издължаване на месечните вноски – 25-то число на месеца, с крайна падежна дата – датата 30.08.2020г.

В чл. 8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,80 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,580 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора (по-нататък наричани „Условията“). Предвидено е, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията; максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е 2 променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23 %.

Съгласно чл. 9 от договора, годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е 7,56 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В т. 9.1. от ОУ е предвидено какво включва ГПР.

Видно от чл.19 от договора, неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и Приложение № 3 Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с които кредитополучателят се е запознал, което е декларирал с подписването на договора.

По делото са приети Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ), подписани за кредитор и кредитополучател, и неразделна част от договора за кредит. В т.7.1. от ОУ е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтния лихвен процент, посочен в договора или определен в случаите и по реда, предвидени в т.7.2.3. В т.7.2.1. от ОУ е предвидено, че променливия лихвен процент, зависещ от стойността на референтния лихвен процент, се променя от кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли. При промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуА.зиран погасителен план на кредитополуателя при явяването му в поделение на кредитора. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.

В т. 11.1. от ОУ е уредена възможност за кредитополучателя по всяко време да погаси предсрочно част или целия остатък от ползвания кредит, като не дължи обезщетение за предсрочно погасяване на кредитора – т. 12.1.

Според т. 18.1. от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Според т. 18.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД – т. 18.2.

Съгласно т.20 от ОУ, „Изискуемият кредит се събира по съответния законов ред, включително чрез реА.зация на обезпеченията. Таксите за принудителното събиране на вземането, платени от Кредитора, са за сметка на Кредитополучателя, съгласно действащото законодателство и с тях се увеличава дългът.“.

Уредени са в ОУ и случаите, в които банката може да превърне кредита е предсрочно изискуем, както и правото на отказ от договора за потребителски кредит и срока и начина на неговото упражняване, в който случай кредитополучателят не дължи обезщетение или неустойка – чл. 25 – 30 от ОУ.

Приложение № 3 към договора за кредит за текущо потребление не е представено нито с исковата молба, нито със заявлението по чл.417 ГПК.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че кредитът по процесния договор в размер на 10 000 лв. е еднократно усвоен на ********* г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. Видно от заключението, задълженията на кредитополучателя към банката, с оглед условията на сключения договор, за периода от усвояването на кредита до подаването на исковата молба (31.10.2022г.) са: 8748,81 лв. главница, 1298,53 лв. - договорна лихва, 140,20 лв. - санкционираща лихва (лихвена 3 надбавка за забава), 2631,65 лв. – обезщетение за забава (претендираното обезщетени е за забава е в размер на 2850,65 лв.). От заключението се установява, че редовното плащане на договорените месечни вноски е преустановено на 25.12.2018 г., на която дата е направена последната вноска по кредита. След тази дата ответникът е изпаднал в забава повече от 90 дни, поради което на основание т. 18.2 от ОУ, кредитът е транформиран в предсрочна изискуемост и е начислена т.нар. в исковата молба „надбавка за забава“, претендирана като „санкционираща лихва“. По делото липсват данни кредитополучателят да е уведомен от банката за предсрочната изискуемост на кредита. Междувременно, падежът на последната погасителна вноска е настъпил (30.08.2020г.).

С оглед така установеното, съдът приема, че по делото е несъмнено установено, че между страните е бил сключен вА.ден договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 - 432 от ТЗ. Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. За банката кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.