Решение № 264 от 17.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. С., 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100507371 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20026215 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 27390/2019 г. по описа на СРС са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да заплатят солидарно на А.

Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.01.2018 г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин на ползване на недвижим имот - магазин №4, находящ се в гр. С., ул. *******, от магазин на заведение за обществено хранене, и сумата 96,67 лева за мораторна лихва за периода от 17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба - 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 7100,00 лева, и иска за лихва над уважения размер от 96,67 лева до пълния предявен размер от 228,78 лева.

С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да заплатят солидарно на В. Т. М., ЕГН ********** , действаща чрез законен представител и майка А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата 2000,00 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.01.2018г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин на ползване на недвижим имот- магазин №4, находящ се в гр. С., ул. ******* от магазин на заведение за обществено хранене, и сумата 64,45 лева за мораторна лихва за периода от 17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба-15.05.2019 г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 2000,00 лева до пълния предявен размер от 6100,00 лева, и иска за лихва над уважения размер от 64,45 лева до пълния предявен размер от 196,56 лева.

С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да 1 заплатят солидарно на С. Т. М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител и майка А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата 1500,00 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.01.2018г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин на ползване на недвижим имот- магазин №4, находящ се в гр. С., ул. ******* от магазин на заведение за обществено хранене, и сумата 48,34 лева за мораторна лихва за периода от 17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба-15.05.2019 г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 1500,00 лева до пълния предявен размер от 5100,00 лева, и иска за лихва над уважения размер от 48,34 лева до пълния предявен размер от 164,33 лева.

С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да заплатят солидарно на Б. Т. М., ЕГН **********, действащ чрез законен представител и майка А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 53 от ЗЗД, сумата 1500,00 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 03.01.2018г. до 16.01.2019 г. в резултат от промяна предназначението и начин на ползване на недвижим имот- магазин №4, находящ се в гр. С., ул. ******* от магазин на заведение за обществено хранене, и сумата 48,34 лева за мораторна лихва за периода от 17.01.2019 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба-15.05.2019 г. до окончателното й изплащане; като иска за главница над уважения размер от 1500,00 лева до пълния предявен размер от 5100,00 лева, и е отхвърлен иска за лихва над уважения размер от 48,34 лева до пълния предявен размер от 164,33 лева.

С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да заплатят на А. Г. М., ЕГН **********, В. Т. М., ЕГН **********, С. Т. М., ЕГН **********, Б. Т. М., ЕГН **********, последните трима действащи чрез законен представител и майка А. Г. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 501,20 лева – съдебни разноски по гр.дело № 27390/2019 г. по описа на СРС, и сумата сумата 90,26 лева – съдебни разноски по изп. дело № №593/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. №858 на КЧСИ.

С решението са осъдени „С.-И.“ АД, ЕИК ******* и „Б.С.“ ООД, ЕИК *******, да заплатят на адвокат Г.П., на основание чл. 38, ал.2, във вр. ал.1,т.2 от ЗА, сумата 17,09 лева – адвокатско възнаграждение.

С решението са осъдени А. Г. М., ЕГН **********, В. Т. М., ЕГН **********, С. Т.

М., ЕГН **********, Б. Т. М., ЕГН **********, последните трима действащи чрез законен представител и майка А. Г. М., ЕГН ********** да заплатят на „С.-И.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1188,99 лева – съдебни разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответника С.И. АД. Поддържа, че не е налице противоправно поведение на С.И. АД, нито е налице възлагане на работа от страна на същия. Магазинът е предоставен под наем на Б.С. и негова била отговорността да не променя предназначението му. Необосновано първоинстанционният съд приел, че са настъпили вреди за ответниците. За А. М. били събрани доказателства за алергия към котки, треви, полени. Не била установена връзка. Освен това лятната ваканция те прекарали с децата извън С., като това не можело да се вмени във вина на ответниците. За В., по делото не се установява алергиите да са обострени в резултат от миризмите. За ищците С. и Б. не се установяват негативни преживявания. Паркирането на автомобили на собствените на ответника четири паркоместа не би могло да доведе до негативни преживявания, доколкото по първоначален план са предвидени паркоместа, а не детска площадка. Счита, че размерите на обезщетенията не отговарят на чл. 52 ЗЗД. Ето защо, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковете отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците по делото. Твърдят, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържат, че фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е доказан по делото. Твърди, че са доказани нарушения в ползването на 2 обекта. Изтъкват, че няколко юридически лица могат да отговорят солидарно по чл. 53 ЗЗД, като считат, че правната квалификация на иска е по чл. 49 ЗЗД, не по чл. 50 ЗЗД. Считат, че наемодателят също отговаря поради неполагане на дължимат грижа, а именно допускане магазина да функционира не по предназначението си и поддържането на това състояние без разрешение за строеж. Прилагат влязло в сила решение от 08.04.2021 г. на ВАС, с което разрешението за строеж от 31.12.2018г. е отменено. Поддържат, че размерите на присъдените обезщетения са занижени, но в никакъв случай завишени. Отправят искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

С молба по чл. 265, ал. 1 ГПК, „Б.С.“ ЕООД е отправило искане за присъединяване към въззивната жалба, подадена от „С.И.“ АД и с определение от 28.09.2022 г., същият е конституиран като въззивник по гр. д. № 7371/2021 г. по описа на СГС.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

Безспорно е между страните, че „С.-И.“ АД е собственик на самостоятелен обект в сграда - търговски обект № 4, находящ се в гр. С., ул. „*******, както и това, че по силата на договор за наем от 15.11.2017 г. е предоставил магазин № 4 под наем на „Б.С.“ ООД срещу заплащане на месечен наем в размер на 1 500 лв. Страните не спорят, че през периода от 03.01.2018 г. до 16.01.2019 г. магазин № 4 е работил като заведение за бързо хранене.

Безспорно е и това, че ищците са собственици и обитават апартамент № 11 на ет.3 в жилищната сграда в гр. С., ул. „******* през процесния период.

Въз основа на подадени сигнали относно промяна на предназнаението на магазин № 4 до Столична община, район „Красно село“, от Т. М. проверяващата комисия е установила, че е сменено предназначението на магазина, като в момента на проверката представлява заведение за бързо хранене и продажба на храна за вкъщи. От констативен протокол № САГ18-ТК00-53-1 от 08.06.2018 г., издаден от СО-Дирекция „Общински строителен контрол“, се установява, че е извършено преустройство. Със заповед № РА-29-12/17.08.2018 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ е забранено ползването и достъпа на строеж „Смяна предназначение на магазин № 4 в заведение за бързо хранене“, разположен на партерен етаж в жилищна сграда, находящо се гр. С., Район „Красно дело“, ползван в нарушение на чл.178, ал.4 ЗУТ. Представен е констативен акт № РКС18-ВК08121-3 от 08.10.2018 г. на комисия на СО - Район „Красно село“, в който е удостоверено, че строежът, представляващ вътрешно преустройство на магазин № 4 в заведение за бързо хранене, е изпълнен без издадени строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с разрешение за строеж № 83/31.12.2018 г., издадено от главния архитект на СО-Район „Красно село“ съгласно одобрени инвестиционни проекти на 20.12.2018 г. от Главен архитект на СО, район Красно село и въз основа на подадено заявление от собственика на магазина от 21.12.2018 г. в полза на „С.-И.“ АД, е разрешено извършване на строеж „Преустройство и промяна предназначение на магазин 4“ в заведение за бърза закуска“, но съгласно прието във въззивното производство окончателно Решение №4538 от 08.04.2021 г. по адм. д. № 11100/2020 г. на Върховния Административен съд, издаденото разрешение за строеж е отменено.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебномедиинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц.Г. се установява, че при А. М. е поставена диагноза на 18.06.2018 г. бронхиална астма (лека степен) – заболяване с алергична реакция – бронхиална хиперактивност, при което епизодично се повишава съпротивлението 3 или обструкцията спрямо въздушния поток в дихателни пътища с пристъпи на затруднено издишване и типична клинична проява – свирене в гръдния кош. Алергичен риноконюнктивит – алергично заболяване, което засяга коюнктива на очите и носната лигавица, почти винаги и лигавицата, покриваща околоносните кухини- синуси. Полиноза – сенната хрема, алергично заболяване което се проявява вследствие алергичната реакция на организма към полените в сезона на цъфтеж на растенията. При проведено специализирано изследване с кожни проби с инхалаторни алергени от 18.06.2018 г. на А. М. е доказана: високостепенна сенсибилизация към тревни и дървесни полени, котка, умерена към соя и фъстъци. При детето В. М. е налице поставена диагноза: Ринитис алергика, като е проведено специализирано изследване с кожни проби с инхалаторни алергени на 18.06.2018 г. , от което е установена сензибилизация към ДПМК (домашен прах, битови инхалатори) и плесени Алтернария.