Решение № 330 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502956 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на З. Г. Г.,ЕГН-********** и Х. Р. Г., ЕГН-********** чрез пълномощниците им адв.К.

М. и адв.Г.К. против решение

№

2345/23.05.24г.,постановено по гр.д.№ 5249/22г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е намалено на основание чл.30 ЗН дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Ц.

Ф. Х.,ЕГН-**********, починала на ***г., направено с договор за дарение на недвижим имот от 14.12.2017г., обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот, вписан под акт № ***г. на Служба по вписванията гр.Пловдив, в полза на Р.

Х. Г.,ЕГН-**********, в размер на 27300/81900 ид. части от 4/6 ид. части,като е възстановена запазената част на Г. Х. Г.,починал на ***г., в полза на законните му наследници: П. С. Г.,ЕГН- ********** в размер на 9100/81900 ид. части от 4/6 ид. части,Б. Г.

Т.,ЕГН-**********- в размер на 9100/81900 ид. части от 4/6 ид. части и Т. А.

А.,ЕГН-**********- в размер на 9100/81900 ид. части от 4/6 ид. части, от наследството на Ц.

Ф. Х., ЕГН **********, починала на ***г. и е допуснато извършването на съдебна делба между П. С. Г.,ЕГН-**********,Б. Г. Т., ЕГН-**********, Т. А. А.,ЕГН-**********,З. Г.

Г.,ЕГН-**********, в качеството й на правоприемник на Р. Х. Г.,ЕГН -**********,починал в хода на производството - на 19.07.2023 г. и Х. Р. Г., ЕГН-**********, в качеството му на правоприемник на Р. Х. Г., ЕГН-**********, починал в хода на производството - на 1

19.07.2023 г. на следния недвижим имот-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***,находящ се в гр.Пловдив,общ.Пловдив,обл.Пловдив,по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18- 46/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,засягащо самостоятелния обект от 09.03.2022 г., адрес на имота: гр.***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор № ***,с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***,с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ: 96 кв.м.,с прилежащи части: две избени помещения с обща площ от 32 кв.м., при граници избено помещение на С., коридор и избено помещение на Т.,1/6 ид.част от тавана и 1/6 ид. част от общите части на сградата, ниво: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - ***, над обекта – ***.ПРИ КВОТИ: за П. С. Г.,ЕГН-********** – 14/108 ид. части,за Б. Г. Т.,ЕГН-********** – 14/108 ид.части,за Т. А. А.,ЕГН-********** – 14/108 ид. части,за З. Г. Г.,ЕГН-**********,в качеството й на правоприемник на Р. Х. Г.,ЕГН-**********,починал в хода на производството – 33/108 ид. Части и за Х. Р. Г.,ЕГН-**********,в качеството му на правоприемник на Р. Х. Г.,ЕГН-**********,починал в хода на производството – 33/108 ид. части.

Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно поради подробно изложени във въззивната жалба съображения и се иска неговата отмяна изцяло,като се постанови друго,с което да се отхвърлят предявените искове за: намаляване на осн.чл.30 от ЗН на дарственото разпореждане,направено с НА за дарение № ***г.и за възстановяване на запазената част на Г. Х. Г.,починал на ***г.в полза на законните му наследници и за допускане на делба на процесния имот.Петендират се разноски за въззивното производство.Не се правят доказателствени искания.

В ъ з з и в а е м и т е П. С. Г.,ЕГН-**********,Б. Г. Т.,ЕГН-********** и Т. А.

А.,ЕГН-* * * * * * * * * * чрез пълномощника им адв.Д.Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата.Считат,че решението е правилно по изложените съображения.Не се правят доказателствени искания.Претендират се разноски.

Съдът,като съобрази оплакванията на жалбоподателите и въззиваемите и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

С обжалваното решение ПдРС е намалил на осн.чл.30 от ЗН дарственото разпореждане,извършено от наследодателк а т а Ц. Ф. Х.,починала на ***г.,направено с договор за дарение на недвижим имот,обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ***г., в полза на Р. Х. Г.,в размер на 27300/81900 ид.части от 4/6 2 ид. части,като е възстановил запазената част на Г. Х. Г.,починал на ***г.,в полза на законните му наследници П. С. Г. в размер на 9100/81900 ид. части от 4/6 ид. части,Б. Г. Т. в размер на 9100/81900 ид. части от 4/6 ид. части и Т. А. А.,в размер на 9100/81900 ид.части от 4/6 ид.части,от наследството на Ц. Ф. Х. и е допуснал до делба процесния имот-апартамент между съделителите П. С. Г., Б. Г. Т., Т. А. А., З. Г. Г. и Х. Р. Г. при посочените по-горе квоти.

Ищците излагат съображения,че правото на собственост върху процесния имот е придобито по наследство от прекия наследодател на ищците

Г.

Х.

Г.,ЕГН-**********,починал на ***г.,и Р. Х. Г., негов брат,починал в хода на производството,по наследство от родителите им Х. Г. Х.,(починал през ***г.)и Ц. Ф. Х., (починала на ***г.)Посочват, че на 14.12.2017г. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ***г., майката на двамата братя,наследодатели на съделителите-Ц. Ф. Х.,е дарила притежаваните от нея на основание наследство и прекратена СИО,общо 4/6 идеални части от делбения имот в полза на Р. Х. Г., като с това е накърнила запазената част на другия си син Г. Х. Г.. Ищците претендират възстановяване на запазената част и допускане на съдебна делба с оглед възстановената запазена част.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Р.

Х. Г.,(починал в хода на производството) и З. Г. Г. с идентично съдържание,в които се излагат съображения за неоснователност на предявения иск с твърдение,че ответникът Р. Г. и съпругата му З. Г. са единствени собственици на делбения имот поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.Излагат се твърдения, че в имота,считано от ***г. – от смъртта на бащата Х. Г. Х.,до предявяването на иска за съдебна делба са живели ответниците З. и Р.,които имат сключен граждански брак от 1992г.и те са извършвали подобрения в имота и са полагали грижи за родителите на Р. Г..

Оспорено е и наведеното от ищците възражение за възстановяване на запазената част от наследството,като се твърди, че не е вярно твърдението, че с оспореното дарение се изчерпва наследството на Ц. Ф. Х. Изложено е,че в нейния пантримониум са фигурирали и земеделски земи-10 бр.ниви,индивидуализирани с уточняваща молба.Така в наследството на общата наследодателка Ц. Ф. Х. се включвали не само дарените идеални части от процесния недвижим имот,а и съответна по 1/54 идеална част от недвижими имоти,придобита по наследство и реституция от починалия й съпруг Х. Г. Х.,който е син и наследник на Г. Х. Т.

(починал на ***г.)., от своя страна син и наследник на Х. Т. Т., бивш жител на село Ц..

Със същата уточняваща молба се посочва,че Р. Г. и съпругата му З. Г., както и майка му – Ц. Ф. Х.,са владяли процесния имот в периода след смъртта на бащата на ответника през ***г. до 1997г., като владението е осъществявано срещу Г. Х. Г. – брат на ответника и наследодател на ищците. Твърди се, че в периода 1997г.и до настоящия момент единствено ответникът и съпругата му З. Г. Г. живеят в жилището и го владеят, включително и към настоящия момент,ведно с прилежащите части,постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и необезпокоявано от никого и с намерение да държат имота, като техен собствен,като владението е срещу Г. Х. Г. – брат на ответника, а след неговата смърт на ***г. и срещу 3 неговите наследници – тримата ищци, както и срещу майката на ответника - Ц. Ф.

Х..Излагат се доводи,че осъществяваното от ответника Р. Г. и съпругата му давностно владение е било известно и на Г. Х. Г.,който докато бил жив не се е противопоставял на същото. Твърди се,че абсолютната 10-годишна придобивна давност е изтекла към 2007г.,когато ответникът е бил в брак със З. Г. Г..

С определение № 9498/21.08.2023г. по делото на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалия на 19.07.2023г. в хода на производството ответник Р. Х. Г. е конституиран Х. Р.

Г.,доколкото другия наследник -З. Г. Г. вече е страна в процеса.

По делото са представени писмени доказателства-нотариални актове,удостоверения за наследници на наследодателите,скици на зем.земи от наследствената маса на наследодателката Ц. Х.Изготвена е съдебно-оценителска експертиза с в.лице И.Г. във връзка с претенцията по чл.30 от ЗН,образуването на наследствената маса от имотите на същата наследодателка и определяне на запазената част на ищците.Събрани са и гласни доказателства,като свидетелите на ответниците-Н. С. и И. С. са без родствена връзка със страните,а свидетелите на ищците-Г. и С. Т.,баща и син,са братовчеди с Р. и Г. Г.

Фактическата обстановка се установява такава,каквато е изложена в атакуваното решение.Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,поради което въззивната инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,без да е необходимо да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.

За да постанови обжалвания съдебен акт,първоинстанционният съд първо е разгледал възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност,намерил е същото за неоснователно,след което е разгледал възраженията на ищците за възстановяване на запазената част от наследството,останала от Ц. Ф. Х.,което е уважил и след това е допуснал извършването на съдебната делба между съделителите относно процесния имот при посочените в диспозитива на решението квоти.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението само по отношение на възражението за изтекла в полза на ответниците погасителна давност.

В мотивите си районният съд е обосновал подробно и изчерпателно извода си за неоснователност на това възражение,като е приел,че не се доказва Р. Г. д а е преобърнал владението и от съсобственик съвладелец д а е станала собственик владелец,като относно притежаваната от Г. Х. Г. 1/6 ид. част от процесния имот намира,че от събраните гласни доказателства не се установявало по никакъв начин Р. Г. да е демонстрирал пред своя брат,че се явява единствен собственик на процесния недвижим имот,нито че такова негово субективно намерение е достигнало до Г. Г..Съдът е основал извода си на събраните гласни доказателства,като е кредитирал основно показанията на свидетелите на ищците-Г. и С.

Т..Изложените от ПдРС подробни мотиви се споделят напълно и от въззивната инстанция,поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

За да бъде уважено възражението на ответниците,че Р. Г. е единствен собственик на 4 имота,придобивайки по давност частта на другия съделител,следва същите да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на обстоятелствата по чл.79 от ЗС и чл. 68 от ЗС, а именно непрекъснато упражняване в продължение на 10 години след 1997г.на фактическа власт върху имота като свой,включващо демонстриране по отношение на другия съсобственик и трети лица на това намерение.

Действията,с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си могат да бъдат различни,но във всеки отделен случай обстоятелствата,установяващи преобръщане на владението,следва да бъдат доказани конкретно.В случая от показанията на свидетелите Т. действително се установява,че споровете между двамата братя Р. и Г. Г. относно делбения имот датират отпреди 10-тина години,т.е.към 2013-2014г.,а ответниците поддържат,че Р. Г. е придобил имота по давност към 2007г.,но за периода от началото на давностното владение-1997г.до 2007г.не е достатъчно само упражняването на самостоятелна фактическа власт,а също и отблъсване владението на другите сънаследници и манифестиране спрямо тях на намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си-едва тогава може да се приеме,че е придобил по давност и частите на другите сънаследници след изтичането на предвидения в чл.79,ал.1 от ЗС 10-годишен давностен срок.