Определение № 2622 от 15.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2622 гр. София, 12.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20238002901314 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мусала-2000“ АД, гр. Самоков срещу решение от 21.03.2023 г. по т. д. № 45/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав решение № 260594 от 23.09.2022 г. по т. д.

№ 1486/2020 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу Агенция за публичните предприятия и контрол, гр. София иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Мусала-2000“ АД не дължи на ответната агенция сумата 31 780.58 лв., представляваща вземане по изпълнителен лист от 13.03.2007 г., издаден по гр. д. № 2359/2007 г. на Софийски районен съд, 61-и състав, заедно със сумата от 42 634.37 лв., представляваща законна лихва върху главницата до 23.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода, че вземанията по процесния изпълнителен лист не са погасени по давност. Според касатора: Съдът неоснователно не е зачел приетото в мотивите на влязлото в сила решение по № 12157 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1919/2020 г. на Софийски апелативен съд, че първото образувано срещу 1 дружеството изп. д. № 350/2003 г. на ДСИ при Самоковски районен съд е прекратено поради образуването на изп. д. № 57/2007г. на същия съдебен изпълнител за събиране вземанията по процесния изпълнителен лист;

Неправилно е преценил, че вземането за лихви по изпълнителния лист се погасява с общата 5-годишна давност, а не с 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД; Не е съобразил липсата на извършени изпълнителни действия след образуването на изп. д. № 57/2007г. за период от две години, имаща за последица перемирането му на 14.06.2009 г., евентуално на 02.05.2014г. (ако се счете, че на 02.05.2012 г. е поискано извършването на изпълнително действие – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника); Неправилно е приел, че давността е била спряна за периода до 26.06.2015 г. (датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС), без да отчете, че спирането на давността е възможно само при висящо изпълнително дело, а в случая такова не е налице поради прекратяването му по право.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) прекъсва ли давността за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист; 2. Каква е давността за вземане за лихва за забава за конкретен период по изпълнителен лист, издаден на основание чл. 242 ГПК (отм.); Каква е давността за законна лихва от датата на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 242 ГПК (отм.) до окончателното плащане; 3. С влязлото в сила съдебно решение формира ли се сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащи факти; 4.

Настъпва ли перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което дело не е поискано извършване на изпълнителни действия в продължение на две години след последното изпълнително действие; 5. При настъпила перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която перемпция също е настъпила преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от кой момент е започнала да тече нова давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС; 6. Остава ли спряна давността за вземания, за чието събиране е образувано изпълнително производство преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, по което взискателят не 2 е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие и съдебният изпълнителен не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като двегодишният срок е изтекъл преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. д.

№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС; 7. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция; 8. При нередовна молба за образуване на изпълнително производство, в която не е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия, въз основа на която молба е образувано изпълнително производството, но съдебният изпълнител не е дал указания за отстраняване на нередовността, както и взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от подаване на молбата, настъпва ли перемпция и счита ли се делото прекратено по силата на закона на основание чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК (отм.), съответно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК“.

За въпросите по т. 1 - т. 7 се подържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и с казуалната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а за последния въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), обосновано с твърдението за липса на съдебна практика.

В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени съответно: за въпросите по т. 1 и т. 2 – т. 14 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г. на I т. о., решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. на IV г. о., решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г. на IV г. о., решение № 154 от 15.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1059/2010 г. на I т. о., решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г. на II т. о., решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г. на I т. о.; за въпроса по т. 3 – т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 49 от 14.04.2011 г. по т. д. № 561/2010 г. на I т. о., решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. на IV г. о., решение № 50243 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 5068/2021 г. на IV г. о., решение № 115 от 10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на I т. о., решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2488/2013 г. на IV г. о.; за въпросите по т. 4 - т. 6 – Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС; за въпроса по т. 7 – 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, решение № 10 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д.

№ 3231/2014г., III г. о.; решение № 73 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2069/2018 г., IV г. ; решение № 223 от 12.07.2011 г. по т. д. № 124/2010 г. на ВКС II т. о.; определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 3217/2017 г. на IV г. о.; решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на IV г. о.

Освен по поставените въпроси, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – 3 очевидна неправилност, аргуменитрана с оплакванията в касационната жалба.

Ответникът по касация – Агенция за публичните предприятия и контрол, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 08.08.2023г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че: На 13.03.2007 г. по гр. д. № 2359/2007 г. на Софийски районен съд, 61 състав, по молба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол) срещу „Мусала-2000“ АД, гр. Самоков, на основание чл. 237, б. “в“ ГПК (отм.) е издаден изпълнителен лист за сумите: 31 780.58 лв. – главница, включваща 10 900.10 лв. незаплатена част от четвърта вноска по договор от 12.06.2000 г. за приватизационна продажба на пакет от 25 423 броя акции, представляващи 68 % от капитала на „Мусала“ АД, гр. Самоков и 20 880.48 лв. – незаплатена пета вноска от цената, заедно с увеличението по чл. 9.12 от договора; 2 021.14 лв. – лихва за забава при плащане цената по четвъртата вноска за периода от 13.07.2005 г. до 29.12.2006г.; 1 281.09 лв. – лихва за забава при плащане цената по петата вноска за периода от 13.07.2006 г. до 29.12.2006г.; законната лихва за забава върху присъдената главница, считано от 06.02.2007 г. до окончателното й изплащане; Въз основа на този изпълнителен лист, по молба на агенцията вх. № 11-00-2999/23.05.2007 г., с разпореждане от 13.06.2007 г. е образувано изпълнително дело № 57/2007 г. на Държавната изпълнителна служба при Самоковски районен съд; С разпореждане от същата дата новообразуваното дело е присъединено към висящото между същите страни дело № 350/2003 г., образувано по молба на агенцията от 17.11.2003 г. въз основа на издаден изпълнителен лист на 17.10.2003 г. по гр. д. № 65/2002 г. на Софийски окръжен съд за парично вземане срещу „Мусала 2000“АД; В молбата е посочен изпълнителен способ – запор върху 25 423 броя безналични акции, 4 предмет на приватизационен договор от 12.06.2000 г., който е наложен с разпореждане от 24.11.2003 г.; С молба изх. № 92-0023-516/26.04.2012г.

(постъпила при съдебния изпълнител на 02.05.2012 г. ) агенцията е поискала налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в „СиБанк“ и „ОББ“, като по наложения на 02.05.2012 г. запор „СиБанк“ е извършила превод по сметка на съдебния изпълнител в размер на 4 543.15 лв.; С писмо от 30.11.2015 г. взискателят е поискал изп. д. № 350/2003 г. да бъде предадено на ЧСИ Наталия Дангова за присъединяването му по изп. д. № 543/2015 г. по описа на същия, като последното е преобразувано под № 794/2015 г., което впоследствие е прекратено на 09.12.2016 г.; По молба на агенцията от 08.05.2019 г., въз основа на няколко изпълнителни листа, вкл. този от 13.03.2007 г., е образувано изп. д. № 213/2019 г. на ЧСИ Наталия Дангова, което, по изрична молба на взискателя от 17.05.2019 г., е присъединено покъсно към изп. д. № 543/2015 г. по описа на същия ЧСИ; По това дело са предприети същински действия по принудително изпълнение – публична продан на собствени на длъжника недвижими имоти, като в резултат на успешното приключване на две публични продани, на 10.06.2019 г. и на 31.01.2020 г. е извършено разпределение на постъпилите суми, част от които за погасяване и на вземането по процесния изпълнителен лист от 13.03.2007 г.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.), предоставен в защита на длъжника за оборване материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, когато изпълнителният лист е издаден по молба по чл.

237 ГПК (отм.), подадена до 01.03.2008 г.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли така предявения от „Мусала-2000“ АД срещу Агенция за публичните предприятия и контрол иск, решаващият състав е преценил, че процесните вземания не са погасени по давност. За приложима в случая е счел петгодишната давност по чл. 110 ГПК, считано от подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, доколкото вземането произтича от неизпълнение на договор по приватизационна продажба, за който не е предвид друг, освен общия давностен срок за погасяването му. В тази връзка се е позовал на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 94 от 27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. на I т. о. и решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на IV г. о., съобразно която определението на съда и 5 издаденият въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.