Решение № 19059 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19059 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110136969 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Н. В. П. с ЕГН: ********** и А. Н. П. с ЕГН:

**********. Иска се в отношенията на страните да бъдат установени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК парични задължения за суми, за които по ч.гр.д.№ 61666/2024 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК******************а именно:

За Н. В. П.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 870,20 BGN (осемстотин и седемдесет лева и 20 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 17.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 08.10.2024 г. в размер на 171,95 BGN (сто седемдесет и един лева и 95 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 17,52 BGN (седемнадесет лева и 52 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 17.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2021г. до 08.10.2024 г. в размер на 4,54 BGN (четири лева и 54 стотинки) За А. Н. П.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 870,20 BGN (осемстотин и седемдесет лева и 20 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 17.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 08.10.2024 г. в размер на 171,95 BGN (сто седемдесет и един лева и 95 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 17,53 BGN 1

(седемнадесет лева и 53 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 17.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2021г. до 08.10.2024 г. в размер на 4,54 BGN (четири лева и 54 стотинки).

От страна на ответниците исковете се оспорват с възражение за погасяване по давност; оспорва се съществуването на договорни отношения с ищеца и качеството си на клиент; липса на основание за услугата „дялово разпределение“;- оспорва да е настъпила забава.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят Протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От страна на ответниците не оспорена истинността на представените с исковата молба нотариален акт от 1981 г. за собственост, придобита по ЗТСУ и нотариален акт с договор за дарение от 1993 г., видно от които собственикът А. Н. П. /с предходна фамилия „П.а“/ е дарила ½ ид.части от имота на своя син Н. В. П., при което и при липсата на други доказателства за промени в съсобствеността следва, че двамата ответници през процесния период са съсобственици при равни дялове – по ½ част за всеки от тях.

Ответниците не са оспорили представените от ФДР протоколи за неосигурен достъп, както и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана за 1 бр. щранг-лира без индивидуален разпределител, както и потребление за топлата вода, служебно начислено поради неосигурен достъп.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..

Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването:

2 сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно Методиката по наредбата.

Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи 3 сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.

Основателно е възражението за погасяване по давност – за задълженията за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. /чиято е изискуемост е възникнала три години преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /17.10.2024г./, като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на експертните заключения съдът намира, че погасени по давност са прогнозно начислените задължения за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. в размер на общо 172,50 лева След намаляване на стойността на действителното потребление със стойността на погасените по давност задължения, следва, че задълженията за топлинна енергия са в размер на 1559,50 лв. (1732 лв. – 172,50 лв.) Следва, че положително се установява задължение за топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. - 30.04.2023 г. в размер на 1559,50 лв., от която сума всеки от ответниците дължи по ½ част, или по 779,75 лв. всеки от двамата, до който размер отделните искове за задължения за топлинна енергия се явяват основателни.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение в размер на 35,04 лева, или по 17,52 лв. за всеки от двамата, колкото и се претендира

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при 4 изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 695,65 евро общо за исково и заповедно производство, от която сума всеки от ответниците дължи по 347,82 евро.