Решение № 91 от 01.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско дело № 20215000500488 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба О. Д. против решение № 260191/28.06.2021 г. ,постановено по гр.д.983 /20 г. по описа на ОС – Хасково. По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което предявените от М. Т. Т. искове бъдат отхвърлени ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна М. Т. Т. е постъпил отговор, с който оспорва въззивната жалба ,излагат се съображения за правилност на решение в обжалваната му част и е заявено искане същото да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

ОС – Хасково е сезиран с обективно съединени искове ,предявени от М.

Т. Т. против О. Д. за присъждане на сумата от 26 000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от претърпян инцидент – спъване в счупена /разместена тротоарна плочка в гр.Д. ,настъпил на 16.06.2020 г. ,както и на сумата от 2 149 лв. ,представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от същият инцидент.Твърдяла е ,че на 1

16.06.2020 г. е пострадала вследствие спъване в счупена / разместена тротоарна плочка пред блока в гр.Д. ,ул.“Е. С., ***** ,в резултат на което претърпяла счупване на дясната ръка .Предвид така претърпяната фрактура се наложило оперативна намеса с поставяне на инплант ,за което заплатила сумата от 2 120 лв. Освен това направила и разходи ,касаещи заплащане на потребителска такса в размер на 29 лв. От претърпяната фрактура ищцата понесла и множество неимуществени вреди - силни болки в областта на фрактурата ,които продължават и до момента,обездвижване на ръката ,битови неудобства ,тревожност ,понижено настроение,нарушение на съня.За обезщетяване на така посочените имуществени и неимуществени вреди е предявила настоящите искове против О. Д. доколкото именно нейно е задължението да поддържа и ремонтира общинските пътища ,вклтротоарите.

Ответникът О. Д. оспорва исковете като е оспорил механизма на инцидента и е заявил възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.

Съдът с обжалваното решение е приел иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за изцяло основателен и доказан и е уважил същия в пълен размер ,а иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за основателен и доказан до размера на 12 000 лв. ,до който размер същият е уважен ,а в останалата му част до пълния предявен размер искът е отхвърлен.

Предмет на обжалване е решението само в частта ,в която исковете са уважени като в частта ,в която искът за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен решението е влязло в сила като необжалвано.

Безспорно е между страните, че на 16.06.2020 г., около 13:20 ч. в гр. Д. ищцата М. Т. Т. е паднала на тротоарната пътека на пред вх. ***** на ул. „Е.

С.", вследствие на което е получила открито счупване на костите на дясната предмишница .В тази връзка изслушаното по делото заключение на СМЕ ,изготвена от д-р Е. посочва , така описаната фрактура може да се получи при спъване и падане на терена с подпиране на дясната ръка.

Спорен е въпроса за механизма на осъщественото падане- дали се дължи на спъване в неравност на тротоара или на причина ,свързана с физическото състояние на ищцата.

От показанията на свидетеля В. В., който е очевидец на инцидента и често минава от там, е видно ,че в участъка на инцидента част от тротоарните плочки са надигнати.Установява ,че минавайки от там е видял ищцата ,която се е спънала в неравностите на тротоара и е паднала. От показанията на свидетелката Е. К. – дъщеря на ищцата, също е видно, че в този участък от тротоара има надигане и разхлабване на три от плочките,в които ищцата се е спънала и паднала.От тези доказателства и доколкото лисват такива, които да сочат друга причина за падането на ищцата ,следва да се приеме ,че именно поради спъване в надигнатите и разместени тротоарни плочки същата е 2 паднала ,в резултат на което е претърпяла фрактура на дясната ръка.

По делото е изслушано заключение на СМЕ , от което също се установява ,че вследствие на инцидента ищцата М. Т. Т. е претърпяла открито счупване на костите на дясната предмишница в отдалечения им край, което е причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на дясната ръка. Установява се , че и към момента ищцата не е напълно възстановена като предстои операция за сваляне на чуждите тела. Налице е оток, болка и ограничени движения в китката. От обясненията на вещото лице ,снети в с.з. е видно , че макар и не толкова остри ищцата все още чувства болки,че движението на китката е затруднено, в състояние е да се обслужва сама,но докато не се свали импланта и не се проведе курс на рехабилитация не може да се приеме, че е напълно възстановена.

От показанията на свидетелката Е. К. се установява,че след инцидента ищцата отишла да живее при нея, тъй като не можела сама да се обгрижва.

Установява, че около месец след изписване от болницата била на легло ,вечер не можела да спи, постоянно се оплаквала от болки в ръката, започнала да вдига кръвно. В момента поради поставените пластини в китката не може да я свие напълно, изпитва силни болки при застудяване на времето.

От гореказаното съдът намира за установено по делото ,че в резултат на инцидент – спъване в надигнатите и разместени тротоарни плочки и последвало от това падане ,ищцата е претърпяла фрактура на дясната ръка ,от което търпи болки и страдания- оперативна намеса с поставяне на инплант,обездвижване на ръката ,силни болки ,които и към момента на се отшумели ,дискомфорт в ежедневието ,проблеми ,свързани с движението на китката ,предстояща оперативна намеса за отстраняване на инплата и цялостно негативно отражение на инцидента върху качеството на живот на ищцата. За репариране на така посочените неимуществени вреди следва да бъде ангажирана отговорността на ответника доколкото е безспорно ,че именно негово е задължението да поддържа и ремонтира общинските пътища ,част от които са и тротоарите. По отношение на размера на обезщетението съдът намира ,че сумата от 12 000лв. е адекватна компенсация на претърпяните от ищцата неимуществени вреди ,поради което така предявеният иск следва да бъде уважен в този размер.

До същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд и като е постановил решение, с което е уважил посочения иск в този размер е постановил правилен съдебен акт ,който следва да се потвърди.Решението следва като правилно да се потвърди и в частта ,в която е уважен и предявеният от ищцата иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ,представляващи разходи за лечение, доколкото от представените фактури и касови бонове се установи ,че са направени такива в размера ,в който са предявени и съответно уважени от съда, а именно 2 149 лв.

С оглед на този резултат следва на адв. А. Е. М. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1145. 36 лв. с ДДС съобразно 3 обжалваемия интерес.

Ето защо ,съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260191/28.06.2021 г. ,постановено по гр.д.983 /20 г. по описа на ОС – Хасково в обжалваната му част, а именно в частта ,в която О. Д. е осъдена да заплати на М. Т. Т. сумата от 14 149 лв., от които 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 2 149 лв. – обезщетение за имуществени вреди от настъпилия на 16.06.2020 инцидент (падане вследствие на неравност на тротоарната настилка) в гр. Д., ул. „Е. С.", бл. № *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й изплащане ,както и в частта на присъдените разноски.

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на А. Е. М. – адвокат от АК – София с личен номер 1000681110 адвокатско възнаграждение в размер на 1145. 36 лв. с ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4