Протокол № 575 от 08.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 575 гр. Варна, 08.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900066 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:31 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „Престиж Хоум“ ООД , представляван от управителите А.В.Г. и Б.Ф., редовно призован, явяват се лично управителите А.В.Г. и Б.Ф. и с адв. В. П. - Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ „Ер Джи Би“ ЕООД , представляван от управителя Х.Р.Х., редовно призован, представлява се от адв. А. Х. и адв. М. Х., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК – Търговски спорове.

СЪДЪТ, докладва молба с вх. № 15608/29.06.2022 г. от „Ер Джи Би“ ЕООД.

СЪДЪТ, докладва становище с вх. № 16905/13.07.2022 г. от „Престиж 1

Хоум“ ООД.

СЪДЪТ, ВРЪЧВА препис от становището с вх. № 16905/13.07.2022 г. от „Престиж Хоум“ ООД на процесуалните представители на „Ер Джи Би“ ЕООД.

Адв. Х.: Противопоставям се по приемането на снимковия материал, представен със становището към доказателствения материал по делото.

Същият не представлява доказателство.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат становище по проекта за доклад, обективиран с Определение № 887 от 16.06.2022 г.

Адв. Д.: Смятам че се касае за техническа грешка. Техническата грешка е там където е дадена правната квалификация, че по чл. 55, ал. 1, предл. 3 в доклада е записано „предл. 1“, но след това става ясно, посочено от съда, че говорим за отпаднало основание, поради това считам, че е техническа грешка.

Адв. Х.: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозираните отговори, както и становището от 26–ти юли. По доклада, в Раздел II, относно правната квалификация на възраженията на ответника, да се отрази чрез допълване, че ответникът на първо място е заявил възражение за извънсъдебно прихващане, с дължимата от ищеца на ответника сума, в общ размер на 32 406.14 лева, представляваща дължими суми по три броя фактури за извършена работа, като за същата сума, в условията на евентуалност, ако съдът не уважи възражението за извънсъдебно прихващане, би следвало да се разделя като възражение за съдебно прихващане, при условие, че исковата претенция е основателна.

Адв. Х.: Допълвам колегата, като се позовавам се на т.1 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 2/2020 г. В тази връзка считам, че не е достатъчно отразяването му в първата част на доклада. А то трябва да намери място и в Раздел II. Това е по отношение на квалификацията и в този смисъл беше изразеното становище.

Адв. Д.: Аз изцяло съм несъгласна, че в случая говорим за прихващане, тъй като няма правно основание за прихващане, няма насрещно вземане спрямо представляваното от мен дружество, тъй като това е авансово предплатена сума. Фактурите, които ответникът твърди, че следва да бъдат 2 прихванати са издадени след заплащането на тези суми и тук сме в съвсем друга хипотезата (цитирала съм го и в становището), а именно в хипотезата на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД – когато на възложителя е станало ясно, че изпълнителят не може да изпълни в срок. Съответно работата е безполезна, като сме намели доказателства в тази връзка и на него му се дължи връщането, но това което е платил по договора.

Адв. Х.: С оглед на това, че в доклада ще се съдържа становището на ищцовата страна по нашата уточнителна молба, касаеща възражението ни за прихващане, а по тяхното становище ние не сме изразили нашето становище, то моля да имате предвид следното:

На първо място бе направено възражение от ищеца, че в случая не сме изправени пред възражение за прихващане. Това е вярно, само доколкото в тежест на ответната страна е да установи в настоящия процес основанието да задържи предявената искова сума, в общ размер. Основанието да задържи и да не върне исковата сума, ответникът намира във вземането му, възникнало въз основа на частичното изпълнение на този договор. Говоря най – общо.

Това вземане е предмет именно на възражението за прихващане. Фактически ищецът твърди, че е направил авансов превод в размер на процесната сумата.

Ответната страна твърди, че не дължи връщане на тази сума и има основание да я задържи, защото е направил разходи по изпълнението и затова е предявил извънсъдебното и евентуалното съдебното възражение за прихващане. Допълвам, че в този случай е без значение за спора дали ответникът има, е имал вина и съдът ще приеме дали е виновна по договора страна и затова тук е приложим и принципът на неоснователното облагане, защото ако приеме обратното, че няма основание да задържи сумите, ищецът ще се обогати неоснователно, защото работата е частично изпълнена.

По отношение позоваването на хипотезата на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД – това е нов договор. Считам, че тази хипотеза не е налице, защото тя има предвид претендирано обезщетение. И сега беше уточнено, че основанието на иска е чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. В становището на ищеца са смесени няколко неща.

Оспорваме твърденията, които са изложени в становището на ищеца.

Оспорвам и твърдението за безполезност на престацията. Моля да имате предвид, че в хипотезата на чл. 87, ал. 2 се има предвид безполезност на бъдещата престация, а е не на тази която е осъществената и за която ние 3 твърдим, че е във фактическа власт на ищеца. Говоря за: разчистването на терена; проектите; ПУП и всички останали разходи, за които ответникът твърди, че са направени.

Оспорвам приложимостта на разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ЗЗД. Не сме изправени в тази хипотеза и ответникът, както е заявено и в становището, не претендира възнаграждение. А по повод възнаграждението в договора, няма паричен еквивалент. Цена по услугата няма. Уговорено е даване вместо изпълнение. Това още веднъж отрича приложението на тази хипотеза.

СЪДЪТ, след като съобрази на правените от страните възражения по проекта за доклад, намира следното:

На първо място, следва да отбележи техническата грешка в правната квалификация, която е предл. 3, а не предл. 1, по отношение на предявените от ищеца, искове.

По отношение на възражението за прихващане, в правната квалификация в т. 2, следва да бъде отразено, че е направено възражение за извънсъдебно прихващане, което съдът да зачете в рамките на производството и в условията на евентуалност – възражение за прихващане, както е посочено в проекта за доклад.

По отношение на съдебното възражение за прихващане, следва да извърши доклад по делото, като за пълнота пристъпва към доклад за цялото производство, и както следва:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ

ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че между него, в качеството му на възложител и ответника „Ер Джи Би" ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен Предварителен договор за учредяване на права и строителство от 13.06.2019 г., като към същия са сключени и Допълнително споразумение № 1 от 25.07.2019 г. и Допълнително споразумение № 2 от 28.01.2021 г., по силата на които ответникът е поел задължения спрямо ищеца за изготвяне на ПУП, проектиране, строителен надзор и строителство на жилищна сграда, която ще бъде изградена в имот, собственост на ищеца в срок до 31.12.2021 г., а ищецът от своя страна се е задължил да учреди на ответника право на строеж 4 за 75 % /седемдесет и пет процента/ от общата РЗП на бъдещата сграда, като по силата на Допълнително споразумение № 1 и видно от три броя платежни нареждания е превел по сметка на ответника сума общо в размер на 32 406,14 /тридесет и две хиляди четиристотин и шест и 0,14 ст./ лева. Основанието за превода е Допълнително споразумение № 1 от 25.07.2019 г., а предназначението на преведената сума, съгласно допълнителното споразумение е както следва:

-сумата от 10 119 /десет хиляди сто и деветнадесет/ евро с ДДС или левовата им равностойност 19 791,04 /деветнадесет хиляди седемстотин деветдесет и един и 0,04 ст / лева, като депозит за проектиране и почистване на терена и събаряне на постройката, съгласно одобрения план за безопасност и здраве /ПБЗ/ от Община Варна;

-сумата от 5 750 /пет хиляди седемстотин и петдесет/ евро или левовата им равностойност 11 246,02 /единадесет хиляди двеста четиридесет и шест и 0,02 ст/лева, депозит, предназначен за включване в кооперация за ВиК „Панорама";

-сума в размер на 700 /седемстотин/ евро или левовата им равностойност 1 369,08 /хиляда триста шестдесет и девет и 0,08 ст./ лева - такси за община Варна и доклад за съответствие от строителния надзор.

Ищецът твърди, че към 30.12.2021 г. единственото извършено от изпълнителя действие по горепосочения договор е изготвянето на ПУП-ПРЗ за УПИ XLIV - 104, за „жилищно строителство" кв. 23 по плана на ж.к.

„Бриз", гр. Варна, одобрен със заповед № Г-271/01.10.2021 г. на главния архитект на Община Варна и влязъл в законна сила на 24.11.2021 г.

Ответникът не е извършил проектиране, не е сключил предварителен договор за присъединяване към ВиК „Панорама", също така не е платил и такси за община Варна и строителен надзор. Предвид което счита, че изпълнителят е допуснал съществено неизпълнение във времево отношение на задължението си за изготвяне на ПУП за парцела, тъй като първоначално договорения срок за изготвянето му е бил 6 /шест/ месеца, и пълно неизпълнение на останалите си задължения по договора, а именно проектиране, надзор и строителство.

Излага, че единственото изпълнение по договора е изготвения ПУП, който е влязъл в сила месец преди изтичане на крайния срок на договора, като това изпълнение е толкова забавено във времето, че се явява безполезно за 5 кредитора. По отношение на съществената част на договора, а именно строителството на сградата е напице пъпно неизпълнение и до този момент.

Нещо повече, с чл. 28 от процесния договор страните са уговорили комисорна клауза, че възложителят има право да развали договора с едностранно писмено изявление при неизпълнение от страна на изпълнителя на негови задължения по този договор, също и в случай, че изпълнителят не изпълни поетите задължения качествено, съгласно действащите стандарти в строителството или в уговорения срок, като страните изрично договарят, че за съществено неизпълнение се счита и всяко просрочие на уговорени срокове с повече от 6 /шест/ месеца. По силата на автономната си воля страните изрично са се съгласили, че при неизпълнение на задължение в уговорен срок, възложителят има право едностранно да развали договора, както и че именно съществено неизпълнение е всяко просрочие с повече от 6 /шест/ месеца. В този смисъл дори изготвянето на ПУП с повече от 21 /двадесет и един/ месеца забава следва да се счита за съществено неизпълнение между страните, неспазване на уговорения срок и предпоставка за разваляне на договора с едностранно писмено предизвестие от страна на кредитора.

Ищецът е отправил до ответника Уведомление за разваляне на Предварителен договор за учредяване на права и строителство от 13.06.2019г., ведно с всички допълнителни споразумения и анекси към него с изх. № 001/30.12.2021 г., което е било връчено чрез ЧСИ Д.С., per. № 893 на управителя на „Ер Джи Би" ЕООД -Д.Р.Х. на 17.01.2022 г.

Сочи, че с оглед развалянето на договора, което има обратно действие /чл.88, ал.1 от ЗЗД/ отпада и основанието за заплащане на сумите, които ищецът е заплатил на ответника по договора, а именно ответникът дължи връщане на сума в размер на 32 406,14 /тридесет и две хиляди четиристотин и шест и 0,14 ст./ лева на ищеца на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Като в условията на евентуалност твърди, че договорът следва да се счита за прекратен с изтичане на срока на неговото пълно изпълнение – 31.12.2021г. Фактът на извършване на проектиране и строителство не се е проявил в уговорения срок, съответно условието по договора следва да се смята за несбъднало се, а договорът за прекратен, поради изтичането на срока му и липса на изразена воля на страните за продължаването му. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС третият състав на 6 чл.55, ал.1 от ЗЗД намира приложение при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие. Прекратително условие в настоящия случай е именно изтичането на срока на договора. В този случай твърди, че ищецът е престирал процесната сума в размер на 32 406,14 лв. на ответника при наличие на основание и в изпълнение на свое задължение, съгласно сключеното допълнително споразумение към договора, но условието по така сключената сделка не е осъществено от изпълнителя в уговорения срок, съответно договорът се е прекратил поради изтичане на срока му и се дължи връщане на даденото.