Решение № 1128 от 07.04.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1128

Плевен, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:

ЕЛКА БРАТОЕВА

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ канд № 20257170600956 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите, във връзка с чл. 213а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган – М. М. М. – мл. разузнавач (издирване) в група „КП“ към РУ - Кнежа, чрез гл.юрк. Г. К., срещу Решение № 46/17.11.2025 г. по адм. дело № 170/2025 г. по описа на Районен съд - Кнежа, с което е отменена издадена от касатора Заповед за задържане на лице с рег. № 285зз-68/06.08.2025 г. и Областна дирекция на МВР –Плевен е осъдена да заплати на адвокат Д. И. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и противоречи на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът поддържа, че Районен съд – Кнежа не е обсъдил всички спорни обстоятелства, вкл. наличието на образувано срещу задържаното лице досъдебно производство и е достигнал до неправилни изводи във връзка с наличието на обосновано предположение по отношение евентуалния извършител на престъплението. Оспорват се мотивите от обжалваното решение, касаещи извършеното тълкуване на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и се твърди, че са налице предвидените от закона предпоставки за издаване на оспорената заповед.

В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и касационният съд да постанови друго, с което да потвърди Заповед за задържане на лице с рег. № 285зз-68/06.08.2025 г.

Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адв. Д. Г., оспорва касационната жалба. Излага доводи, че процесната заповед е постановена в нарушение на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР и същата не отговаря на изискванията за мотивираност на акта. Сочи нарушение на принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК и прави искане да бъда оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.143 от АПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява. От неговия процесуален представител е постъпила писмена молба, с която се поддържат доводите от касационната жалба.

Ответникът по касация се явява лично и с процесуалния представител адв. Г., който поддържа доводите от представения писмен отговор. Прави искане да бъде оставено в сила решението на РС- Кнежа и претендира присъждане на разноски на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.143 от АПК.

Административен съд – Плевен, I касационен състав, след анализ и оценка на събраните в доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че РС - Кнежа е събрал относимите към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил приетата за установена фактическа обстановка, която не се оспорва, както и съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

По конкретните оплаквания на касатора, съдът съобрази следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като от фактическа страна задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е обосновано по следния начин: "лицето Ц. Н. И., заподозряна за извършване на престъпление – кражба на дамско портмоне, съдържащо лични документи, кредитна карта и сумата от 140 лв. на П. Г. В. от гр. Кнежа – престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Преписка № ЗМ – 130/2025 г. по описа на РУ - Кнежа".

На основание процесната заповед в 17:30 часа Илчовска била задържана за срок до 24 часа.

От събраните писмени доказателства се установява, че в 17:35 ч. на 06.08.2025 год. на жалбоподателката Ц. И. бил извършен личен обиск от полицейски служител Б. М. С., в присъствието на свидетеля А. И. П., при който била намерена личната й карта № *********, изд. от МВР Плевен. До освобождаването на същата в 12:10 часа на 07.08.2025 няма данни да са събрани доказателства, установяващи причастността й към деянието, описано в оспорваната заповед.

С обжалваното решение Районен съд - Кнежа е отменил издадената заповед като незаконосъобразна, тъй като е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни (чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР ), обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка. Посочил е, че описанието на фактическото основание за издаване на обжалваната заповед е лаконично и не изпълнява изискването за мотивираност на акта.

Наред с горното съдът е приел наличие на несъответствие между фактическото и правното основание за издаване на заповедта за задържане, което е самостоятелно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна, тъй като е препятствано правото на задържаното лице да разбере основанията на органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото си на защита. Посочил е, че липсват и доказателства, от които да се направи и извод, че Илчовска би могла да попречи по какъвто и да е начин за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай, да се укрие или да извърши друго престъпление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) и като всяка такава мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР установява хипотезите на задържане на лица от органите на МВР. Тези хипотези са изброени в седем точки на ал. 1 от чл. 72 от ЗМВР. За да отговаря на изискванията за законосъобразност, упражняването на правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква от полицейския орган да посочи в заповедта за задържане на лице не само правното основание, но и да опише конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено противоправното деяние, към което твърди да е съпричастен задържаният. Нещо повече, следва да са изложени и факти относно необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка, за да се обезпечи възможността на лицето, чиито права са засегнати, да се запознае с основанията за издаване на административния акт. Цифровото посочване на състав на престъпление от Особената част на НК не отговаря на съществения въпрос - въз основа на кои известни факти към момента на издаване на заповедта административният орган приема, че е извършено общественоопасно, противоправно и съставомерно деяние по чл. 194 от НК.

Липсата на посочени конкретни фактически основания за задържането или действия/бездействия на задържаното лице е несъвместимо с практика на ЕСПЧ, свързана с задържане на лица, заподозрени в извършване на престъпления. В заповедта не са обективирани факти или обстоятелства, които позволяват да се презюмират извършени действия от лицето, спрямо което е постановена принудителната мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в нарушение на установения ред, осъществяващи елементи на престъпление от общ характер, за което следва да се води разследване по реда на НПК. От първия диспозитив на Решение по дело С-608/21 г., се установява, че член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В случая няма събрани доказателства материалите по Преписка № ЗМ – 130/2025 г. по описа на РУ – Кнежа, посочена в оспорената заповед, да са били предявени на лицето при задържането му.

Във втория диспозитив на цитираното решение ЕС посочва, че член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредбата изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване. В случая изпълнението на това изискване също не се установява от представената заповед и писмените доказателства, събрани в хода на производството пред районния съд.

Приложената мярка за принуда освен фактически необоснована е и несъответна на целта на закона. Нарушен е основният принцип за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е необходимо за постигането на законовите цели. В настоящия случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на предвидените от закона цели е било необходимо задържането на ответника по касация. В оспорената заповед липсват каквито и да е мотиви, свързани с наличието на възможност заподозряната да попречи за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай, да се укрие или да извърши друго престъпление.

С оглед изложените съображения, касационният съдебен състав изцяло споделяйки изводите на районния съд, намира, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение – оставено в сила. Не се установява наличието на касационни основания, обуславящи отмяната на проверявания съдебен акт. Обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи.

В случая процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение следва да се заплати на основание чл.38, ал.2 от с.з. в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно на 1000 лева /равностойни на 511,29 евро/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Плевен, I касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/17.11.2025 г. по адм. дело № 170/2025 г. по описа на Районен съд - Кнежа.

Разпечатката съдържа 43 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97246445-ab7f-47b9-b0fb-49857710e8ec