Решение № 743 от 19.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Бургас, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500974 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З. Ц. Ц. от гр.Н., кв.“К.“ № *, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощник адв.Д. М., против решение № 64 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 1133/2022 г. по описа на РС-Несебър, с което е постановено следното:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“ 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, да заплати на З. Ц. Ц., с настоящ адрес в гр.Н., кв.“К.“ № *, ет.*, ап.*, сумата от 347.12 лв. – възнаграждение за поръчителство, платено при липса на основание – нищожна клауза от Договор за потребителски кредит № ** от 30.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 546.68 лв. – за сумата от 199.74 лв.

– лихва, платена по Договор за потребителски кредит № ** от 30.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

С въззивната жалба първоинстанционното решение е обжалвано в отхвърлителната част, с която е отхвърлен предявения от З. Ц. Ц. иск с правно 1 основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД срещу „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на сума от 140.39 лв. – лихва, платена по Договор за потребителски кредит № ** от 30.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Изразява се недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната му част, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според въззивницата, районният съд неправилно е приел, че процесният договор за потребителски кредит отговоря на изискванията на чл.22 ЗПК, като в тази връзка се сочи, че същият нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, което води до неговата недействителност, нищожност, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Сочи се също, че не е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като договорът е сключен при заобикаляне на посочената норма, което е основание за неговата нищожност, за което също са изложени съображения в жалбата. Според въззивника, посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, а съгласно практиката на СЕС (цитирана в жалбата) тава е един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Счита се за неправилен и извода на районния съд за приложимост на разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, като се сочи, че в случая не е налице нито една от предвидените в нея хипотези – нищожната клауза за определяне на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона или договорът да може да бъде сключен и без в него да е включена клаузата за ГПР, тъй к а т о същият е въведен като изрично изискване в чл.11 ЗПК и нищожността на посочената клауза обуславя недействителността на целия договор съгласно чл.22 ЗПК, за което се посочват и решения на окръжни съдилища. Поради това се счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 и чл.19, ал.4 ЗПК и се дължи само чистата стойност на кредита /главница/, поради което възнаградителната лихва в размер на 140.39 лв. е недължимо платена. Моли въззивния съд да отмени решението на РС-Несебър в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати на ищцата недължимо платената лихва от 140.39 лв. по недействителния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Кредисимо“ ЕАД, подаден чрез пълномощник юрк.Богатинов, в който са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и на наведените в нея възражения и доводи, като се споделят изводите на районния съд като правилни и законосъобразни. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като 2 неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по настоящото дело.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

Производството по гр.д.№ 1133/2022 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба, изменена по реда на чл.214 ГПК чрез увеличаване размера на претенцията, на З. Ц. Ц. против „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на сумата от 546.68 лв., от които 199.74 лв. – лихва и 347.12 лв. – възнаграждение за поръчителство, платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ** от 30.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Изложени са твърдения, че между страните е бил сключен Договор за кредит № **/30.11.2020 г., по който ищцата получила сумата от 2500 лв. и следвало да върне 3177.96 лв., а на основание чл.4, ал. 1 от договора за кредит сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на задълженията по кредита, като следвало да заплати на поръчителя възнаграждение от 2082.72 лв.

Твърди се, че ищцата е заплатила на ответника една погасителна вноска от 440 лв., а на 29.01.2021г. сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 2342034 от 29.01.2021г., по силата на който й била отпусната сума от 2772,07 лв. и били рефинансирани задълженията по Договор за потребителски кредит № ** от 30.11.2020г. Твърди се, че по този начин ищцата погасила 2500 лв. – главница, 75.12 лв.

– лихва и 173.56 лв. – възнаграждение за поръчителство. Сочи се, че Договор за потребителски кредит № ** от 30.11.2020г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, като са изложени съображения противоречие с нормите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, поради което ответникът дължи връщане на платената без основание сума по договора.

В депозирания писмен отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД е оспорил предявения иск като неоснователен, като се оспорват твърденията в исковата молба за неспазване на изискванията на ЗПК и за нищожност на договора за потребителски кредит. Сочи се, че сключването на договор с поръчител е предвидено като възможност за кредитополучателя, а не като задължение, за което също са изложени подробни доводи.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява сключеното между З. Ц. и „Кредисимо“ ЕАД правоотношение по Договор за потребителски кредит № 2315239/30.11.2020г., съгласно който на ищцата е отпуснат 3 кредит в размер на 2664.82 лв., които същата се е съгласила да погаси на 12 броя месечни вноски от по 264.83 лева в срок до 30.11.2021 г., при ОЛП в размер на 33.83 % и ГПР в размер на 39.60 %, като общия размер на всички плащания е 3177.96 лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на "Кредисимо" ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, в случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от "Кредисимо" ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните, а според чл.4, ал.3 – в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

На датата на договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя З. Ц. и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължава да сключи с "Кредисимо" АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер и при условия съгласно Приложение № 1 към него, в което е посочен месечният му размер – 173.56 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, с падеж на съответното плащане на вноските по погасителния план по договора за кредит. Съгласно чл.8, ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на поръчителя и по банкова сметка на "Кредисимо" АД или по начините, установени в договора за кредит за заплащане на задълженията по него. В чл.8, ал.5 е предвидено, че "Кредисимо" АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо" АД и поръчителя, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. На същата дата е сключен и Договор за поръчителство между кредитора "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД като поръчител, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията 4 му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.

По делото не се спори, че със сключен впоследствие между страните Договор за потребителски кредит № 2342034/29.01.2021г. на ищцата е предоставена сумата от 2772.07 лв., с която е рефинансиран процесния договор от 30.11.2020 г. В тази връзка, от представената от ответника справка се установява, че чрез това рефинансиране по процесния договор за кредит са погасени следните суми: 2664.82 лв. – главница, 140.39 лв. – лихва, 347.12 лв. – вноска по договора за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „Ай Тръст“ ЕООД, 12.50 лв. – такси за предсрочно погасяване и 47.24 лв. – други такси по тарифата на „Кредисимо“ ЕАД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че Договорът за кредит № 2315239/ 30.11.2020г. и Договорът за предоставяне на поръчителство от 30.11.2020г., макар и да са сключени отделно, са взаимно обвързани и дългът по кредитното правоотношение и този по поръчителството следва да се разглеждат като едно цяло, поради което задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. В тази връзка е прието, че по този начин е постигнато заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите, което води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство – арг. от чл.19, ал.5 ЗПК. Позовавайки се на нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД, съдът е приел, че нищожните клаузи са сключени с договора за поръчителство – чл.4, ал.1 от Договора за кредит, поради което не влекат след себе си нищожност на целия договор. Поради това е прието, че клаузата по чл.4, ал.1 от Договора за кредит, в частта й, в която се вменява задължение на ищшцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението, е нищожна, тъй като има за цел да заобиколи правилата на чл.19, ал.4 ЗПК и да доведе до годишен процент на разходите, който надвишава определения от закона. В тази връзка е прието, че на основание чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.5 ЗПК тази клауза е нищожна като противоречаща на цитираните законови разпоредби – нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и заплатените въз основа на нея суми се явяват платени без основание, като ответникът следва да върне на ищцата единствено получените суми на основание тази нищожна клауза, поради което съдът е уважил като основателен иска за сумата от 347.12 лв. – вноска по договора за предоставяне на поръчителство. Прието е, че в останалата част договорът е действителен и не се установяват сочените в исковата молба основания за нищожност, поради което искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над 347.12 лв. до пълния предявен размер от 546.68 лв., или за сумата от 199.74 лв. – лихва.