Решение № 261 от 26.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. М., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500361 по описа за 2025 година

С решение № 261/04.06.2025г. , постановено по гр.дело № 203/2025г. Районен съд – М. е осъдил хх да заплати на В. В. К. от гр. М. сумата 6000 лева обезщетение за претърпени болки и страдания, причинени от падане на 14.05.2024 г. вследствие спъване в неравности в района около „хх“ в град М., бул.хх ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да й заплати разноски от 900 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение и 240 лв. за внесената държавна такса. С решението хх е осъдена да заплати по сметка на съда сумата 250 лева разноски по делото, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така постановеното решение е обжалвано от хх чрез пълномощник адвокат В. Д. с подадена на 04.07.2025г. въззивна жалба с доводи за неправилност и необоснованост.

Поддържа се в жалбата, че по делото не са събрани преки доказателства, които да установяват по категоричен начин увреждането на ищцата по описания в исковата молба начин. Поддържа също така, че размерът на обезщетението е прекомерен и несъответен на уврежданията в причинна връзка с деликта, като съдът необосновано е приел, че всички увреждания, описани в съдебно-медицинско удостоверение № 101/20.05.2024г. са в причинна връзка с падането на ищцата. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемите К. Х. М. и И. Х. К., конституирани на основание чл.227 ГПК като страни на мястото на починалата ищца с писмен отговор чрез пълномощник Р. С. оспорват жалбата с доводи за правилност обжалваното решение.

1

В съдебно заседание страните с писмени становища поддържат жалбата и отговора, като се претендират разноски с представени списъци по чл. 80 ГПК.

Във въззивното производство не са допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт по реда на чл. 269 ГПК във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

С обжалваното решението първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя хх да заплати на В. В. К., ищец в първоинстанционното производство сумата 6 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата 14.05.2024г. до окончателното изплащане, претърпени вследствие на спъване в неравности в района на „хх“ в гр. М., находяща се на ул. хх. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на ищцата разноски , както и по сметка на съда разноски. За да уважи иска съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че при обичайната си разходка, на 14.05.2024 г., около 19.00 часа, В. К. , движейки се по тротоара на бул. „хх” град М., в района на „хх” се спънала в неравности /изпочупени тротоарни плочки/, при което паднала от собствен ръст по лице и се наранила, като си счупила носа и получила охлузвания и кръвонасядания по тялото. Прието е, че имотът, в който се намира чешмата е публична общинска собственост и ответникът като собственик има задължение да го поддържа в състояние за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Установено е компрометирано състояние на площадката около чешмата, отговорност за което носи ответника.

Решението е валидно и допустими постановено по иск с правно основание чл. 49 във връзка с 45 ЗЗД.

По същество въззивният съд приема обжалваното решение за правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите му изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:

Основния принцип в гражданското право, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму е намерил своето законодателно отражение в института на непозволеното увреждане - чл. 45-чл. 52 от ЗЗД . Отговорността възниква при неизпълнение на общото задължение „ да не се вреди другиму”, уредено чл. 45,ал.1 от ЗЗД и се погасява с репариране на вредите.

С въззивната жалба се твърди, че не са налице преки доказателства, които да установяват по категоричен начин, че ищцата е увредена по описания в исковата молба начин. Този довод на жалбоподателя е неоснователен.

2

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Х. К., Т.П.

Г. и С.Л. Л. последните двама пряко възприели падналата в района на площадката на чешмата ищца, идването на линейката и състоянието на ищцата след падането. Св. Г. , на излизане от аптека в района видяла ищцата да пада по очи, пресякла улицата и отишла до нея, познала я, от носа й течела кръв , кръв имало и по плочките, които били изронени и все още са такива. Св. Л. познава ищцата, тъй като живее в близост до нея. На 14.05.2024г. след 18.00 часа посетил заведение на ул. хх, намиращо се срещу чешмата , като на излизане от заведението видял линейка до хх и двама мъже качвали баба В. в линейката. Била цялата в кръв. Установява, че обикновено вечер възрастни хора от махалата се събират на пейките около чешмата . Св. И. К. е дъщеря на ищцата. Установява, че майка й обичала чешмата и често ходела до нея, тъй като живеят в близост, на 10-15 метра. Събраните гласни доказателства , наличието на лист за преглед на пациент от 14.05.2024г. , 19.20 часа в МБАЛ „хх“ АД гр. М. обосновават настъпване на инцидента по описания в исковата молба механизъм, а именно падане на ищцата на площадката около т.нар „миризлива чешма“ на бул.хх в гр. М.. Събраните гласни доказателства са обективни и безпротиворечиви, подкрепят се от останалите събрани по делото доказателства, като във въззивната жалба не са наведени конкретни доводи за недостоверност свидетелските показания.

По възраженията относно определения размер обезщетение, съдът приема следното:

Несъмнено е установено от събраните доказателства, че при падането от собствен ръст напред ищцата е счупила костите на носа си, увреждане, установено при прегледа й в болницата на 14.05.2024г. след рентгенография на лицеви кости и череп, потвърдено и при прегледа й на 16.05.2024г. от специалист УНГ. От приложеното съдебномедицинско удостоверение на съдебен лекар д-р Ивайло Д. се установяват към 20.05.2024г. кръвонасядания в лява и дясна част на лицето, травма на носа с охлузвания, драскотини, повърхностни разкъсно-контузни ранички и счуване на носна кост, кръвонасядания по външно-странична повърхност на дясно бедро , по предна повърхност на лява колянна става и горна трета на подбедрица, оток и кръвонасядане в областта на лява глезенна става, кръвонасядане по задна повърхност на таза и над седалищните мускули. Изрично в удостоверението, което не е оспорено от ответника в хода на първоинстанационното производство, е посочено, че уврежданията добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от прегледаната, а именно падане след спъване в неравности.

В показанията си И. К. установява, че заради травмата на носа майка й не е можела да се храни около 10 дни, била подута цялата и в синини по краката, ръцете, около два –три месеца се възстановявала. Майка й имала астма, което допълнително усложнявало възможността й да диша, като страдала и от разширени вени.

При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, съдът следва да отчете възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, психическите и физически последици за пострадалия, степента на възстановяване и 3 икономическото състояние в страната към момента на увреждането.

Ищцата към момента на увреждането е била на 90 години с придружаващи заболявания астма и разширени вени. Същественото увреждане, което е получила е счупване на носни кости, довело до болки и страдания , невъзможност да се храни, затруднения в дишането, като е имала и кръвонасядания по лицето и различни части на тялото. Предвид възрастта и и придружаващите заболявания възстановяването й е било продължително, имала е нужда от чужда помощ за посещения при лекари. Всички тези обстоятелства и при съобразяване икономическите условия в страната към май 2024г. обосновават определения в обжалваното решение размер на обезщетение от 6000 лева за търпените от В. К. неимуществени вреди.

При този изход на спора на въззиваемите се следват разноски за настоящето производство, установени в размер на 900 лева платено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261/04.06.2025г. на Районен съд М., постановено по гр.дело № 203/2025г. по описа на същия съд, КАТО ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА хх да заплати на К. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. хх № 21 и И. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. хх № 28а сумата 900 лева въззивни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. М., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500361 по описа за 2025 година

С решение № 261/04.06.2025г. , постановено по гр.дело № 203/2025г. Районен съд – М. е осъдил хх да заплати на В. В. К. от гр. М. сумата 6000 лева обезщетение за претърпени болки и страдания, причинени от падане на 14.05.2024 г. вследствие спъване в неравности в района около „хх“ в град М., бул.хх ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да й заплати разноски от 900 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение и 240 лв. за внесената държавна такса. С решението хх е осъдена да заплати по сметка на съда сумата 250 лева разноски по делото, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така постановеното решение е обжалвано от хх чрез пълномощник адвокат В. Д. с подадена на 04.07.2025г. въззивна жалба с доводи за неправилност и необоснованост.

Поддържа се в жалбата, че по делото не са събрани преки доказателства, които да установяват по категоричен начин увреждането на ищцата по описания в исковата молба начин. Поддържа също така, че размерът на обезщетението е прекомерен и несъответен на уврежданията в причинна връзка с деликта, като съдът необосновано е приел, че всички увреждания, описани в съдебно-медицинско удостоверение № 101/20.05.2024г. са в причинна връзка с падането на ищцата. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемите К. Х. М. и И. Х. К., конституирани на основание чл.227 ГПК като страни на мястото на починалата ищца с писмен отговор чрез пълномощник Р. С. оспорват жалбата с доводи за правилност обжалваното решение.

1

В съдебно заседание страните с писмени становища поддържат жалбата и отговора, като се претендират разноски с представени списъци по чл. 80 ГПК.

Във въззивното производство не са допускани доказателства.