Решение № 6650 от 04.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 04.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осми юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Евгения Гачева, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 3505 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 вр. с ал. 11 от КЗ/отм/.

Ищцата Д.В.Р., малолетна, представлявана от родителя си В.Б.Р., поддържа твърдение, че лично претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми. Травмите настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 22.07.2015г. на пътен участък от главен път І-1 в района на км.

187, в землището на с. Скравена. При описаните в исковата молба време място и обстановка т.е. около 13 часа на 22.07.2015г. при дневна светлина, на прав пътен участък от главен път І-1 в района на км. 187, непридружената от пълнолетно лице, Д.Р. в качеството на пешеходец, предприела пресичане на пътното платно, но щом навлязла на него, била ударена от преминаващ лек автомобил. Произшествието настъпило, поради виновното противоправно поведение на неустановения водач на неустановения лек автомобил, който след като реализирал удара с пешеходката - напуснал мястото на настъпване на произшествието и останал неидентифициран. Споменатите обстоятелства, при които настъпило ПТП, били установени в хода на ДП № 352/2015г. по описа на РУ на МВР

Ботевград, съответно на пр.пр. № 1222/2015г. по описа на РП Ботевград. Предвид обстоятелството, че причинителя на вредите не бил идентифициран, ищцата отправила писмена претенция пред Г. фонд, по която била образувана преписка с № 210011/11.01.2016г. След преглед на представените пред него документи, Г. фонд се произнесъл на 11.02.2016г., като изплатил на ищцата част от сумата на претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди- в размер на сумата от 20 000 лева и отказал даа изплати по- висок размер на обезщетението.

Според ищцата, справедливия размер на обезщетението за понесените от нея болки и страдания, което бил длъжен да й заплати Г. фонд, в изпълнение на нормативно установената негова особена функция, било оценимо на 60 000 лева. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на неустановения водач на неустановен лек автомобил, в размер на сумата от

26 000 лева, като част от дължимата разлика между претендирания и получения размер на обезщетението, възлизаща на 40 000 лева и изчислена при изваждане на платеното вече обезщетение от 20 000 лева от общия претендиран размер за 60 000 лева. При това, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати и законната лихва върху претендираното обезщетение, изчислена за периода от датата на необоснования отказ на ответника да изплати пълния дължим размер на обезщетението (11.02.2016г.) до деня на окончателното плащане. Претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски. При уважаване на иска, моли за осъждане на ответника да заплати възнаграждение на процесуалния й представител при условията на чл. 38 от ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника Г. фонд. Ответникът не оспорва твърдението, че е настъпило посоченото от ищцата ПТП, нито факта, че е причинено от неустановен водач на неустановено МПС. В тази връзка, ответникът признава факта, че пред него е била предявена претенция за изплащане на обезщетение от ищцата, както и че е заплатил сумата от 20 000 лева, но поддържа становище, че това обезщетение е съразмерно на действителния обем на вредите, като се отчита техното естество и обем, възрастта на пострадалата и и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради допуснати от нея нарушения на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, за горницата над вече платеното. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 156 от 22.07.2015г. на РУ Ботевград при РДВР установява, че около 13 часа на 22.07.2015г., в района на пътен участък от главен път І-1 в района на км. 187, в землището на с.

Скравена е настъпило ПТП между пресичащата пътното платно пешеходка Д.В.Р. и неустановен лек автомобил. Нараняванията на пешеходката са описани като „фрактура на дясна раменна кост в проксималната й част“

Съдържанието на приета като доказателство молба с вх. 024-01-21/11.01.2016г. сочи, че чрез нея - процесуалният представител на ищцата е отправил до ответника писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева. Към молбата са приложени описаните в нея констативен протокол за ПТП, медицинско направление и епикриза.

С писмо изх. № изх.

024-01-21/11.02.2016г., ответникът е уведомил ищцата, чрез представителя й адв.

Я.Д., че Управителният съвет на Фонда е постановил изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и определил неговия размер на 20 000 лева.

Съдържанието на приложената преписка по ДП № 352/2015г. по описа на РУ на МВР Ботевград, съответно на пр.пр. № 1222/2015г. по описа на РП Ботевград установява, че след осъществяване на оглед на местопроизшествието, образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно наказателно производство е било спряно. В тази насока е било издадено и Постановление от 03.12.2015г. на прокурор при СРП.

Приетият като доказателство медицински документ – Епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” установява травматичните увреди, които са били получени от ищцата и от които тя е била лекувана след настъпването на процесното пътно произшествие. Този документ, както и представеното и прието като доказателство Медицинско направление/ искане от 24.07.2015г. е обект на изследване от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице д-р К.

(ортопедия и травматология) дава следните отговори на подлежащите на установяване факти:

·

Получените от ищцата травматични увреди, които са резултат от пътния инцидент се изчерпват със счупване на мишничната кост, което е довело до затрудняване на функцията на горния крайник и охлузна рана в областта на опашната кост;

·

Проведено е стационарно лечение, с лечебно възстановителен период, чиято максимална продължителност е три месеца ·

Болките и страданията, които пострадалата е претърпяла са били с по- голяма интензивност пред първите тридесет дни от лечението;

·

Лечението е осъществено чрез имобилизация и поставяне на медицински импланти тип „ендер“, но не чрез оперативна интервенция, а посредством т.нар. малко инвазивна процедура (пояснения на вещото лице в открито заседание на 02.03.2017г.)

·

Лечебно- възстановителният период е завършил успешно, здравословното състояние на пострадалата е възстановено и не се очаква настъпването на усложнения, нито са налице предпоставки за такива очаквания.

Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Ф., установява на първо място разположението на обектите в района на местопроизшествието и анализ на фактите, при които може да се предполага, че то е настъпило. По преценката на вещото лице, която е основана на данните от протокола за оглед на местопроизшествието, вещото лице посочва, че както водачът, така и пострадалата са имали обективна възможност да възприемат другия като участник в движението. Вещото лице изрично подчертава обективната възможност на пострадалата да възприеме своевременно приближаващия лек автомобил и да не предприема пресичане на пътното платно.

В показанията си, разпитания по делегация свидетел Р.Х.Ц.заявява факти, свързани с лечебно възстановителния период на пострадалата. Сочи, че тя изпитвала силни болки. Ръката и се преуморявала. Все още изпитвала болки при преумора.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т.1 КЗ, ответникът е длъжен да изплати на ищеца обезщетение при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили в следствие на противоправното поведение на неустановен водач, при управление на неидентифицирания лек автомобил.

Предпоставките за основателността на тази искова претенция са: всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и липсата на обективна възможност за установяване на идентифициращите белези на МПС, с което е било причинено това увреждане, респ. на неговия собственик/ водач при настъпването на ПТП.

Анализът на събраните писмени доказателства, който е осъществен при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК мотивира извода, че в действителност са налице предвидените в чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ предпоставки за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от страна на ответника – Г. фонд, с оглед особената му нормативно установена функция в подобен вид хипотези.

Събраните по делото доказателства - протокол за ПТП и заключения на съдебно- медицинската и съдебната авто- техническа експертиза установиха по категоричен начин причиняването на телесните увреждания на ищеца, последиците от тях за здравето на пострадалия и причинно- следствената връзка между поведението на неустановeния водач и настъпването на вредоносните за ищцата травми.

При това до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция не се установи да е било идентифицирано моторното превозно средство, с което е причинено увреждането на ищцата, нито пък неговия водач. В хода на съдебното дирене, пред съда бяха представени доказателства, че е било постановено нарочно постановление за спиране на наказателното производство, поради това, че предприетите мероприятия по издирване на процесното МПС и по установяване на самоличността на водача му са останали безрезултатни.

При това положение, спорът се концентрира върху разрешаването на два основни въпроса: Първият въпрос е относим към определяне на справедливия размер на обезщетението; Вторият въпрос е относим към правното значение на изявленията на страните, в разменената кореспондеция помежду им (писмена претенция за изплащане на обезщетение и писмен отговор) и изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лева. Третият въпрос има отношение към възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и би могъл да рефлектира върху крайния изход от делото.

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства – съдът намира, че настъпването на процесното пътно произшествие е предпоставено от противоправното поведение на водача на неустановеното МПС, доколкото от обективна страна се явява следствие (закономерен резултат) от несъобразените с изискванията на ЗДвП действия на неидентифицирания водач на МПС.

Водачът на неустановения лек автомобил очевидно се е движил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост на движение (чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП), която не му е позволила да предприеме аварийно спиране - при поява на пешеходец върху пътното платно.

За да достигне до извода за неправомерност в поведението на водача, съдът кредитира заключението на съдебната авто-техническа експертиза.

Отново въз основа на изводите на експертното заключение, съдът счита, че е налице принос на пострадалата, който е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.