Решение № 140 от 04.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200862 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3578214, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Г. М. П. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от представената от въззиваемата страна разписка е видно, че процесния ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на дата 19.01.2021г. Жалбата е входирана още на същия ден, което индикира, че същата не е просрочена.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по 1 следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 02.05.2020г. в 16:59 часа в гр. Раковски, ул. Михаил Добромиров до №111 при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ******** , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 62 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 12 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 15212, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно Г. М. П..

ПО ДОВОДИТЕ НА ЗАЩИТАТА

Всички изложени от жалбоподателя доводи срещу законосъобразността на ЕФ се явяват неоснователни.

Действително както правилно сочи жалбоподателят, срокът за валидност на АТСС е изтекъл на 24.02.2020г., а процесното нарушение е заснето на 20.05.2020г.

Съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за измерванията, обаче „когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.".

Тук следва да се отчете и практиката на административен съд Пловдив, според която, за да намери приложение чл. 30, ал.5 ЗИ следва кумулативно да са налице следните предпоставки:

-техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип;

-последващата проверка да е извършена преди датата на изтичване на 2 валидността на одобрения тип;

-в протокола за проверка изрично да е отбелязано, че техническото средство продължава да отговаря на одобрения тип.

Така Решение № 2209 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2567 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В случая всички тези условия са налице, доколкото:

-вписаният срок за валидност на одобрения тип е до 24.02.2020г;

-видно от протокол 8-32-20 АТСС е преминало последваща проверка преди изтичане на срока на валидност на одобрения тип, а именно на дата 07.02.2020г.

-в протокол 8-32-20 АТСС изрично е отбелязано, че АТСС отговаря на одобрения тип.

Тоест АТСС, продължава да се счита, че е одобрен тип. Така Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Неоснователни са и останалите доводи изложени в допълнителните мотиви, доколкото съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от

Наредба

№

8121з-532/12.05.2015г. представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания контрол за движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания.

Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.

По делото е представен протокол по чл. 10 от Наредбата, в който изключително прецизно са попълнени абсолютно всички реквизити, което е достатъчно, за да се приеме за доказана връзката между:

-използваното АТСС,

3

-времето и мястото на заснемане на нарушението,

-извършването на нарушението именно от процесния автомобил.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ

При извършен служебен контрол за законосъобразността на ЕФ обаче, съдът намира, че при издаването на същия е допуснат порок, останал незабелязан от страните. Това е така, доколкото ЕФ противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза „необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл.

186, ал.4 ЗАНН.

При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните изводи:

-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които се предвижда наказание глоба до 10 лева , при липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.

- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева , при липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на 4 място се издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.

-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.

-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.

Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4 ЗАНН са извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с измененията на чл. 189, ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена законодателна воля:

-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,

-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на оспорване и по общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя.

Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм. н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI 5 състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по общия ред.

В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ, по силата на :

-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение е предвидено и кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;

-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.

Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната възможност за това, същият следва да бъде отменен.

Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева, а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид разкритата по-горе действителна воля на законодателя чрез систематичното тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН и чл. 186, ал.4 ЗДвП.

В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10 лева), а минималния праг на налаганото наказание, над който е допустимо да се издава ЕФ (тоест 50 лева).