Решение № 86 от 27.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Благоевград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200501159 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 21449/04.09.2025 година, подадена от А. К. А., ЕГН **********, адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „***“ № 1А, партер, офис № 16, чрез адв.

Й. С. Л.-П., срещу Решение № 696/10.08.2025 година, постановено по гр.дело № 1058/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Сочи се, че при постановяване на атакуваното решение районният съд не е съобразил всички неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност във времето.

Твърди се, че вследствие на така образуваното срещу ищеца производство, последният е претърпял неимуществени вреди под формата на негативни психически изживявания, страх, срам, вярвал е, че това дело ще продължи безкрайно и няма да свърши скоро време, виждал е себе си като вечния длъжник, изпаднал в пълна безизходица и без някаква предвидимост кога ще приключи всичко това.

Твърди се още, че предвид триинстанционния характер на производството и това, че производството е започнало още м.10.2015 година ответника /сега жалбоподател/ бил принуден да подпише неизгодно за него извънсъдебно споразумение, съобразявайки факта, че докато приключи делото с окончателно решение, дължимите от него лихви ще надхвърлят 1 главницата. Сочи, че това довело ищеца до тежка депресия - получавал паник атаки и приемал медикаменти за справяне с тежката тревожност, от която страдал.

Навежда се, че психически страдания са изпитвали и най-близките му хора - неговата майка, която се е тревожила ежедневно за детето си и за това как ще се справи с плащането на тези огромни задължения, които се трупат с ежедневните лихви.

Поддържа се, че преди наказателното преследване, ищецът е бил весел, общителен и популярен в собствения си град човек. Същият е имал много контакти с хора от различни възрасти и с различна реализация. След започване на производството обаче е ограничил значително общуването си с хората, не е искал да вижда никого, спрял е да излиза, затворил се е изцяло в себе си.

Твърди се, че ищецът се е превърнал в меланхоличен и потиснат човек. След образуване на делото и огромната забава в движението му, ищеца не се е хранил пълноценно, отслабнал е, бил е отчаян, състарен и блед. Не е говорил с никой, не е спал и не желаел да се среща с хора. Години наред си е лягал всяка вечер с мисълта, че ще се превърне във вечния длъжник, ще му продадат къщата и няма да може дори с цената, получена от нея да плати дължимото, което с течение на времето е породило и своите негативни последици нарушена концентрация на вниманието, невъзможност да взема решения за бъдещето, блуждаещи мисли, свързани с преживяното.

Сочи се, че още с узнаването за образуваното срещу него заповедно и исково производство, А. А. се е затворил в себе си и е отказвал да общува с другите хора, като сочи, че в този начален етап от производството претърпените неимуществените вреди от жалбоподателя са били най-големи.

Сочи се също, че вследствие на продължителния характер на делото, ищецът изпаднал в един постоянен и дълготраен психически стрес и срив. Постоянните ограничения, произтичащи от образуваното спрямо него изпълнително производство, не му давали възможност за един нормален и пълноценен живот, тъй като не можел да планира живота и бизнеса си дори в краткосрочен или средносрочен план, а още по-малко в дългосрочен такъв.

Твърди се още, че А. А. не е могъл да работи пълноценно, бил е разсеян от постоянни мисли за делото, променил се е жизненият му стандарт. Непрекъснато му се е налагало да обяснява какво се случва пред близки, колеги и приятели.

Твърди се, че дори сега, когато делото е приключило, жалбоподателят не е същият човек, който е бил преди делото. Сочи се, че А. не вярва вече в институцията съд и че посредством упражняване на законовите си права по съдебен ред би могъл да постигне справедлив баланс и да регулира правните отношения.

Твърди се, че описаните по-горе болки и страдания и свързаните с тях неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

С оглед на горното се иска от съда да отмени Решение № 696/10.08.2025 година, 2 постановено по гр.дело № 1058/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград в частта, в която исковата претенция е отхвърлена за сумата от 3 000 лева.

В срока за отговор въззиваемият ответник Районен съд – Кюстендил е подал отговор на въззивната жалба като навежда доводи за неоснователност на същата. Сочи се, че обезщетение в искания от жалбоподателя размер би било прекомерно завишено с оглед принципа за справедливо обезщетяване на вредата, изведен от чл. 52 от ЗЗД.

Оспорват се посочените във въззивната жалба болки и страдания да са пряка последица от хода на образуваните срещу него дела в Районен съд – Кюстендил и Окръжен съд – Кюстендил, както и от евентуалното забавяне на процеса във времето.

Въззиваемата страна иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.

Отговор на въззивната жалба е депозиран и от въззиваемия ответник Окръжен съд – Кюстендил, с който се оспорва заявеното от въззивника.

Сочи се, че именно от пасивното поведение на въззивника - длъжник, последния се опитва да черпи права, доколкото нарастването на дълга е следствие само и единствено от недобросъвестното поведение на длъжника, което по никакъв начин не може да се вмени във вина на решаващия съд в лицето на Окръжен съд – Кюстендил.

Сочи се, че доводът, че лихвите биха нараснали с оглед забавяне на съдебното производство, следва да се разгледа при съблюдаване на обстоятелството дали и доколко исковите претенции са били основателни - т.е. ако ищецът - ФЛ /потребител/ е бил изправна страна, то същите претенции не биха били уважени, респ. не би се стигнало до присъждане на лихва. Сочи се още, че за надплатилия длъжник би бил открит пътят за предявяване на иск по чл. 55 от ЗЗД.

Навежда се, че производството по гр.дело № 281/2021 година по описа на Окръжен съд – Кюстендил е прекратено поради заявен от ищеца отказ от иск с довод за сключено между страните извънсъдебно споразумение. Сочи се, че изложените от въззивника твърдения, че сключеното с кредитора споразумение е твърде неизгодно за него, на първо място са изцяло неотносими към настоящия правен спор, доколкото именно ищецът се е съгласил и подписал доброволно соченото споразумение, а от друга страна по делото не се ангажирани доказателства за параметрите на соченото споразумение, от които да се изведе извод за неговата „неизгодност“ спрямо длъжника.

Сочат се като несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че забавянето на производството породило в него страх от неимоверно нарастване на дълга, тъй като нарастването на дълга било следствие единствено от пасивното поведение на длъжника.

По соченото притеснение при въззивника, че производството ще бъде прекратено поради изтичане на давността и той ще бъде принуден да заплати всички разходи по него, се сочи, че същото е извън правната логика, доколкото погасяването на задължението по давност води до освобождаване на длъжника от заплащането му.

Сочи се още, че необосновано са изложени и твърдения за претърпени от майката на 3 въззивника неимуществени вреди, тъй като това обстоятелство не попада в предметния обхват на настоящото производство. Доводът, че „преди наказателното производство А. бил весел, общителен и популярен в собствения си град човек“ също така не обхващала настоящата хипотеза, нормирана от разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, доколкото развилото се пред Окръжен съд – Кюстендил производство е гражданско по своето естество, образувано по предявен установителен иск в условията на чл.422 ГПК.

Оспорва се соченото спадане на жизнения стандарт на А. да е вследствие от провелото се пред Окръжен съд – Кюстендил производство. Твърди се, че същото е следствие единствено от поетото от него кредитно задължение, в която насока били и събраните гласни доказателства пред Районен съд – Кюстендил.

С оглед горното се иска от съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от въззиваемият ответник Окръжен съд – Кюстендил срещу Решение № 696/10.08.2025 г. по гр.дело № 1058 по описа за 2025 година на Районен съд – Благоевград, в частта, в която Окръжен съд – Кюстендил е осъден да заплати, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, на А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 8, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ, по гр.дело № 281/2021 година по описа на ОС – Кюстендил, ведно със законната лихва от 14.02.2024 година до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която Окръжен съд - Кюстендил е осъден да заплати на А. К. А. деловодни разноски в размер на 140.00 лева, съобразно уважената част на иска.

В насрещната въззивна жалба се твърди, че незаконосъобразно и необосновано в обжалваните части. решението е неправилно,

Сочи се, че установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 2б от ЗОДОВ приема, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в закона в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, като първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: 1. сложността на делото, 2. поведението на страната и 3. поведението на компетентните органи, като единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи качеството на процесуални субституенти на Държавата, могат да обосноват заключението, че не е било спазено изискването за "разумен срок".

Твърди се, че в настоящия случай е налице сравнително завишена фактическа и правна сложност, доколкото са били предявени установителни искове за установяване на три отделни вземания спрямо ответника, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит за 4 закупуване и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 година, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 07.10.2009 г. и Допълнително споразумение от 11.05.2011 година Сочи се, че в производства, по които една от страните е потребител, е предвидена завишена защита, вменяваща на решаващия съд да провери договора за наличие на неравноправни клаузи. Навежда се, че с цел да се гарантират в максимална степен правата на ответника - физическо лице, съдът е следвало да съблюдава редовността на сезиращата съда искова молба, което е наложило два пъти оставянето й без движение и даване на указания за отстраняване на констатирани по молбата нередовности. Забавяне на производството е породило и отправеното до съда искане от трето за производството лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за заместване на ищеца въз основа на сключен договор за цесия. По така заявеното искане съдът е предоставил възможност на ответника да изрази становище. При разглеждането на делото съдът е проявявал активност с цел да съдейства на страните за надлежното упражняване на процесуалните им права, произнасял се е по исканията им; липсва забавяне при постановяване на разпореждането по чл. 131 от ГПК и на определението по чл. 140 от ГПК. С други думи, отделни забавяния могат да бъдат толерирани, стига общата продължителност на производството да може да се приеме за разумна, с оглед на всички критерии, следващи от практиката на ЕСПЧ.