Решение № 457 от 23.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

И.а Стоилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Д. К. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601430 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 18 от 17.09.2024г. по нохд № 130 /2024 по описа на Окръжен съд - Монтана подсъдимият И. Т. И., роден на ********г. в гр.Монтана, живущ в с.***, обл.***, ул.„***“ № **, българин, с българско гражданство, с основно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2020г. около 22:30ч в общ.Монтана при движение по републикански път II-81, км 104+500, с посока на движение от гр.Лом към гр.Монтана, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ м. „Голф“ с рег.№ *******, собственост на А. Г. А. от с.***, обл.***, нарушил правилата за движение чл.21 ал.1, ред втори, колона трета от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойности на скоростта в км/ч извън населено място за ППС от Категории „B“ - 90 км/ч, като управлявал МПС със 132 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. С. Г. от гр. ***, обл. ***, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/ и деецът е избягал от местопроизшествието поради което и на основание чл. 343 ал. 3 пр.2 и 5, б. "б", пр.1 вр. ал. 1 б. "в" вр. чл.342 ал.1 пр.3 1

НК вр. чл.54 НК вр. чл.58а ал.1 НК е ОСЪДЕН НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г НК е ЛИШЕН ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление.

Постановено е УНИЩОЖАВАНЕ, след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност на веществените доказателства по делото - счупено парче от черна броня; черна пластмасова декоративна решетка от лек автомобил; кръгла черна пластмасова емблема „Фолксваген“ с диаметър 12.5см и емблема „GTI“; червена пластмасова емблема „Фолксваген“ и ВРЪЩАНЕ на собственика А. Г. А. на л.а. марка „Фолксваген“ м. „Голф“ с рег. № ******* /оставен на съхранение в базата на ОД на МВР Монтана в м. „Палековото“/.

Подсъдимият И. И. е ОСЪДЕН да заплати по бюджета на МВР, по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 5 516.51 лв. /пет хиляди петстотин и шестнадесет лева и 51 стотинки/ разноски по ДП и 5.00лв. при издаване на изпълнителен лист.

Присъдата се обжалва в частта, касаеща наложеното наказание с въззивни жалби от повереника на частния обвинител и защитника на подсъдимия.

В жалбата на адв. Е. Б. – повереник на Е. И. Г. наложеното наказание се преценява като занижено, което го прави явно несправедливо - определеният размер на лишаването от свобода е крайно недостатъчен, както за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и за постигане целите на генералната превенция, като затвърждава утвърдената вече представа сред обществеността, че причиняването на смърт при управление на МПС не се наказва строго. Като недостатъчен се преценява и размерът на наказанието лишаване от права. Акцентира се, че „през годините с налагането на ниски присъди не се постигат целите на генералната превенция по смисъла на чл.36 от НК“ , предвид огромният брой на ПТП с тежък резултат, дължащи се на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, и същата не следва да се пренебрегва за сметка на личната превенция, макар последната „да е от особено значение“. Излагат се доводи, че при определяне на наказанието следва да се държи сметка за личността на дееца, но не за сметка на последиците на извършеното от него, като наказанията трябва да създават чувство за справедливост както за подсъдимия, така и за пострадалите и другите членове на обществото, „чиято воля се изразява в постоянното завишаване размера на наказанията, предвидени за този род престъпления“.

Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС при определяне на наказанието е необходимо да се разгледа преди всичко въпросът дали подсъдимият може да бъде поправен с така определеното му наказание, но 2 наред с този извод е и преценката дали обществото ще е достатъчно предупредено да се въздържа от подобно неправомерно поведение, като съдът е длъжен да направи и кумулативна преценка с оглед нуждите на генералната превенция, която не може да бъде разгледана изолирано от предвидената цел на наказанието, като извършеното престъпление като често явление, изисква по-интензивна реакция за въздействието на наказанието върху гражданите и обществото като цяло. Счита се, че в конкретния случай определеното наказание се явява несправедливо и с оглед личността на дееца - подсъдимият си е послужил с фалшива диплома, за да се снабди със свидетелство за правоуправление, като макар и да е реабилитиран, това обстоятелство, бидейки свързано с безопасността на движението по пътищата, не може да не бъде отчетено като отегчаващо вината, наред с управлението на МПС със 132км./ч. в тъмната част на денонощието и след употребата на наркотични вещества, обстоятелство, което е поставило возещите се и всички участници в движението в постоянна опасност, като не може да не се вземе предвид и факта, че свидетелят А. Г. се е доверил на подсъдимия да го вози, защото имал свидетелство за правоуправление, като едва ли би му доверил живота си, ако е знаел, че е употребил наркотични вещества. Поради това и отчитайки съпричиняването на пострадалия, наказание около средния размер на предвиденото от НК /след редукцията по чл.58а НК/ – шест години лишаване от свобода, би постигнало целите както на личната, така и на генералната превенция. Настоява се наказанието по чл.343г НК да бъде с максимално предвидения от закона срок, а именно 3 години плюс определения срок на лишаването от свобода, като предвид разпоредбата на чл.58а ал.5 НК следва да бъде за срок от 12 години. В заключение се настоява за изменение на присъдата на основание чл.334 т.3 НПК в горния смисъл.

В жалбата на адв.Ю. Н. – защитник на подсъдимия И. присъдата се обжалва в частта на наложеното наказание лишаване от свобода като начин на изтърпяване, както и в частта на размера на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, като неоснователна и незаконосъобразна, постановена „при съществени нарушения на материалния закон и неправилното му приложение, съобразно съдебната практика към момента на деянието“. Прави се искане за отмяна присъдата и постановяване на друга, с която да се приложи чл.66 НК с петгодишен изпитателен срок по отношение на наказанието лишаване от свобода и намаляване размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС. В допълнението към жалбата се възразява, че съдът неправилно е интерпретирал закона, приемайки че подсъдимият е осъждан при данни за настъпила реабилитация по право, както и отчитайки като утежняващи обстоятелства честотата на осъществяване на тези престъпления на общия криминогенен фон в последните години при една и съща статистика. Не е отчетено като смекчаващо обстоятелство това, че 3 автомобилът управляван от И. е бил със затъмнени стъкла на фаровете, значително намаляващо видимостта и осветеността на пътното платно, като въпреки отказа за назначаване на допълнителна САТЕ, предвид релевираните доводи от защитата, съдът сам може да констатира това обстоятелство, допринесло съществено за настъпване на вредоносния резултат, като вземе предвид, че управлението от подсъдимия е било инцидентно и автомобилът не е бил негова собственост. Размерът на наложеното наказание лишаване от свобода се намира за справедлив, като се възразява относно начина на изтърпяване. Излагат се твърдения, че съдът неоснователно е отдал приоритет на генералната превенция за сметка на индивидуалната (която би следвало да има водещо значение), при обсъждането на която е допуснал нарушение в аналитичната си дейност, приемайки завишена опасност на дееца и конкретното деяние, ненамиращи подкрепа в материалите по делото.

Акцентира се, че интензивността на престъпленията против транспорта изискват адекватна наказателна политика, но според практиката на ВКС „тя не би следвало да се отъждествява единствено и само с налагане на ефективни наказания на лицата, причинили съставомерен резултат“. Защитата не споделя и приетата за завишена обществена опасност на конкретното деяние, изведена само от квалификацията му и неаргументирана от съда.

В съдебно заседание представителят на САП оспорва въззивната жалба на подсъдимия, като намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна, обоснована и законосъобразна, а определеното наказание по вид и размер за справедливо и целесъобразно, поради което моли за потвърждаването й.

Поверникът на частния обвинител поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като бъде завишен размера на наказанието. Обръща внимание, че по делото няма доказателства за твърдяното от защитата обстоятелство, че подсъдимият е бил пушил марихуана два дни преди ПТП, което се явява ново обстоятелство и защитна теза. Навежда доводи, че възражението във връзка със събиране на доказателства на досъдебното производство не е нарушение, налагащо връщане на делото на досъдебна фаза, както и че техническата неизправност на автомобила е отговорност на водача.

Частният обвинител Г. поддържа казаното от повереника си.

Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба, като моли да бъде обърнато внимание на специалната и индивидуалната превенция, както и на фактическата обстановка на процесното ПТП и смекчаващите вината обстоятелства. Подчертава, че не се касае за настъпило ПТП в населено място, а в пътна отсечка между две села, отдалечена на повече от 10-15 км, през нощта, където не се очаква, че някой ще се разхожда 4

„по средата на пътното платно във всякакви посоки“. Макар да не отрича наличието на квалифициращото обстоятелство (след употреба на наркотично вещество), настоява да се вземе предвид, че подзащитният му е употребил една цигара марихуана два дни преди случилото се, „не е бил дрогиран, не е бил в състояние на абстиненция или неясно съзнание при шофирането си“, както и че за първи път е управлявала процесния лек автомобил, за да извърши услуга на свой приятел. Обстоятелствато, че същият е бил със затъмнени фарове не е било изследвано по експертен път в хода на ДП (въпреки изрично направеното искане в тази насока ), с което счита че са били ограничени правата на подсъдимия, в частност правото на защита, независимо, че това нарушение би могло да бъде отстранено в съдебна фаза и не налага връщане на делото в досъдебна фаза, но предвид факта, че делото е било разгледано по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК това е станало обективно невъзможно. В заключение настоява за приложение на чл.66 НК, като се прави алтернативно искане в случай, че се приеме, че наказанието следва да остане ефективно, да бъде намален размера му.

Подсъдимият И. в лична защита изразява съжаление за станалото, а в последната си дума моли за по-лека присъда.

След като прецени наведените доводи във въззивните жалби, становищата на страните в хода на съдебните прения и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, което обстоятелство задължава въззивната инстанция при настоящия инстанционен контрол да проконтролира дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на правната уредба на диференцираното производство – налице ли са предпоставките за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазен ли е предписаният ред за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, както и дали присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.373 ал.3 НПК.