Решение № 3969 от 07.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3969 гр. Варна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110115058 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „*** Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ****, с която против С. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3699/08.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 7678/2024 г. по описа на РС – Варна, а именно:

250 лева – представляваща главница - дължима сума по договор за потребителски кредит №****/27.07.2020 г., сключен между длъжника (ответника) и „***“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане, 16,88 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 27.07.2020 г. до 27.10.2020 г., както и 69,29 лева – лихва за забава, начислена за периода от 27.10.2020 г. до 11.06.2024 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3699/08.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 7678/2024 г. по описа на РС – Варна, е издадена въз основа на заявление на кредитора „*** Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, против длъжника С. А. Я., като в полза на заявителя са присъдени следните суми: 250 лева – представляваща главница - дължима сума по договор за потребителски кредит №****/27.07.2020 г., сключен между длъжника и „***“ ООД, 1 вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане; както и 16,88 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 27.07.2020 г. до 27.10.2020 г.; - 69,29 лева – лихва за забава, начислена за периода от 27.10.2020 г. до 11.06.2024 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че на 27.07.2020 г., между ответника и „***“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който е получил в заем сумата от 250 лева, срещу насрещното задължение да върне сумата на 3 броя вноски, всяка в размер на 123 лева, в срок до 27.10.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и ГПР - 48.63 %. Заявява, че относимите Общи условия и Договор за паричен заем № **** на 27.07.2020 г., по безспорен начин установяват сключения между страните договор. Твърди неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. Сочи, че договорът е сключен в съответствие изискването на чл.

10, ал. 1 ЗПК, а именно - по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Намира, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

Сочи, че с чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума, за всеки ден просрочие. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за 2 предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Намира, че дори съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „***“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по процесния договор за потребителски кредит, на цесионера „*** Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****. Вземането срещу ответника е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, който не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на ответника, има за цел последнията да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

Намира, че връчването на уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. В случай, че съдът приеме, че ответникът не е бил уведомен за прехвърляне на вземането в предходен момент, намира, че това е сторено с връчване на препис от исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез назначен от съда особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва твърдението, че е бил уведомен за извършената цесия, като заявява, че не знае на кого дължи. Оспорва сключването на процесния договор, доколкото същият не съдържа негов подпис. Намира, че в същия са налице неравноправни клаузи. Оспорва като „немотивирано високи“, уговорения ЛП и ГПР, като сочи противоречие на чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва като неравноправни включените в договора неустоечни клаузи. Намира, че с включването им кредиторът прехвърля на потребителя тежестта от извършване на предварителна оценка на платежоспособността му. Въвежда възражение за погасяване по давност на вземането за мораторна лихва.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за 3 потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.

410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 7678/2024 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3699/08.07.2024 г., за следните суми: 250 лева – представляваща главница - дължима сума по договор за потребителски кредит №****/27.07.2020 г., сключен между длъжника и „***“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане, 16,88 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 27.07.2020 г. до 27.10.2020 г., както и 69,29 лева – лихва за забава, начислена за периода от 27.10.2020 г. до 11.06.2024 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парични суми по договора за кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника, в т.ч. че е сключен договор за кредит, със сочените в исковата молба съществени елементи; че е налице сключен договор, че кредитополучателят е неизправна страна по договора; че вземането е прехвърлено със сочения договор за цесия.

По отношение на твърдението за неизпълнение на задължението, от страна на кредитополучателя, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В тежест на ответника е да установи въведените възражения.

С доклада по делото, съдът е указал на страните, че следи служебно за наличие на обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза от потребителски договор, като не се произнася ако потребителят се противопостави, както и че на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При установяване наличие на неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да 4 докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника.

По делото е приобщен договор за паричен заем *** № ****/27.07.2020 г., сключен между „***“ ООД и ответника. Договорът е сключен по реда на чл.6 ЗПФУР, който определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в процесния случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.147а ЗЗП определя, че при сключване на договор при общи условия с потребител, същите обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, като последното се удостоверява с неговия подпис. Това правило е приложимо от 25.07.2014 г. и следва да намери приложение по отношение на процесния договор. Последният е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва.