Определение № 669 от 11.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Благоевград, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500620 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „***“ ЕАД, чрез адв. З. Ц., против Разпореждане № 1083/30.05.2023г. на Районен съд - Благоевград по ч.гр.д. № 1013/2023г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника О. Ж. Д. за следните суми: сумата от 288,58 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; сумата от 32,79 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; сумата от 49,45 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

В частната жалба са релевирани оплаквания, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че клаузите за заплащане на неустойки се явяват нищожни, като не е взето предвид, че в конкретния случай претендираните неустойки всъщност представляват трикратен размер на месечни абонаментни такси, дължими при прекратяване на три договора по вина на абоната и неустойка, дължима за предоставено мобилно устройство.

Прави се искане съдебният акт, в обжалваната му част, да бъде отменен и да се издаде заповед по чл. 410 ГПК за посочените неустойки. Претендират се разноски, съобразно уважената част на заявлението.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на 1 длъжника.

След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна -заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд в обжалваемата му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че жалбоподателят „**“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника О. Ж. Д. за сумите както следва: сумата от 71,09 лв., представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15.02.2021г. - 14.05.2021 г. по Договор за мобилни услуги № 624267959/09.02.2021г., с предоставен мобилен номер ***; сумата от 27,87 лв., представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № 624268194/09.02.2021г., с предоставен мобилен номер *** за периода 15.02.2021 г. - 14.05.2021 г.; сумата от 51,37 лв., представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № 624340711/26.02.2021г., с предоставен мобилен номер ***, начислени за периода 15.02.2021 г. - 14.05.2021 г.; сумата в размер на 48,18 лв., дължима по Договор за лизинг от 09.02.2021г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство ALCATEL 1SE 32GB Dual Green; сумата в общ размер на 46,00 лв., дължима по Договор за лизинг за базови аксесоари № 624340752 от 26.02.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари; сумата от 288,58 лв.,представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; сумата от 32,79 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; сумата от 49,45 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Претендирани са също така законна лихва от подаване на заявлението и разноски.

Към заявлението са приложени копия на Договор за мобилни услуги № 624267959, Договор за лизинг от 09.02.2021г., Договор за мобилни услуги № 624268194 от 09.02.2021г., Договор за мобилни услуги № 624340711 от 26.02.2021г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № 624340752 от 26.02.2021г. и общи условия към тях.

Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по 410 ГПК за сумите, представляващи неустойки. В тази връзка са изцяло несъстоятелни доводите на жалбоподателя, свеждащи се до незаконосъобразност на атакувания акт, по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 2

ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави. В случая с обжалвания акт решаващият съд е направил правилна преценка, че клаузите, регламентиращи задължения за заплащане на неустойки от страна на длъжника по трите договора са неравноправни.

За основание дължимостта на неустойките по трите договора за мобилни услуги заявителят се позовава на разпоредбите от договорите, според които в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на Потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него в това число и приложимите ОУ последният дължи неустойка в трикратен размер.

Според чл. 143, ал. 1 Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Видно от самите договори липсва уговорена неустойка, която да е дължима от мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договорите при виновно неизпълнение на задължения от негова страна, т. е договорите не съдържат реципрочна възможност за абоната да развали договора поради неизпълнение на задълженията за мобилния оператор и да претендира неустойка от това. По този начин се нарушава изискването за добросъвестност и се създава значително неравновесие между търговеца и потребителя, който е икономически по-слабата страна. Поради изложеното трикратен размер неустойки по трите договора поради прекратяването му се явяват недължими.

Със заявлението заявителят претендира неустойка в размер на 171,89 лв. за предоставения мобилен апарат. Сочи се, че същата е формирана като разлика между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство – ALCATEL 1SE 23GB Dual Green и дължимата обща преференциална цена.

Настоящата съдебна инстанция намира, че клаузата, регламентираща заплащането на такава неустойка сочи на обоснована вероятност за това същата да е неравноправна. Съгласно чл. 147, ал. 1 от Закона за защита на потребителите клаузите на договорите предлагани на потребителя трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В случая това не е налице. В Договор за мобилни услуги № 624267959 от 09.02.2021г., с предоставен мобилен номер *** е посочено, че когато е предоставено устройство за ползване на услуги, при прекратяване на договора потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия 3 срок на договора. При така формулираното остава неясен механизмът на формиране на крайния размер на неустойката. Липсва информация за заплатената сума при предоставянето на мобилното устройство, както и как следва да се изчисли същата при прекратяване на договора. Така уговорена неустойка плюс дължимия трикратен размер при прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката, поради което тази клауза накърнява добрите нрави и се явява нищожна. В допълнение следва да се посочи и това, че размерът на неустойката е формиран на база „стандартна“ цена на устройството, а не на договорената такава. Това нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнение по конкретен договор.

С оглед на изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна, ето защо ще следва разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1083/30.05.2023г. на Районен съд Благоевград по ч.гр.д. № 1013/2023г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на „***“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника О. Ж. Д. за следните суми: сумата от 288,58 лв. /двеста осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ - представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; сумата от 32,79 лв.

/тридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; сумата от 49,45 лв.

/четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4