Решение № 210 от 08.12.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Сливница, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20221890100565 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „****“ AД срещу П. Н. Н., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 9769.73 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.05.2014 г. , 7619.96 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2014 г. до 15.10.2020 г., 926.28 лева – наказателна лихва /лихвена надбавка/ върху главницата за периода от 20.08.2014 г. до 15.10.2020 г. /без периода13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./ , 13.57 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2020 г., 10.00 лева – заемни такси и 120.00 лева – дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 515/2020 г. по описа на РС - Сливница.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

Излагат се твърдения, че договорът за кредит е сключен между П . Н. Н., като кредитополучател и ищцовата банка, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 10 000 лева, със срок на издължаване до 20.04.2024 г. В договора е уговорена възнаградителна лихва. В договора в т.19.1 от ОУ е предвидена санкциона лихва при просрочие. Неразделна част от договора за кредит била и Тарифа за дължимите такси към банката, с която ответника е запознат, и в която е угорена такса за изискуем кредит в размер на 120 лева. По договора не били заплатени 74 броя погасителни вноски за периода 20.08.2014 г. до 20.04.2019 г., поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът бил надлежно уведомен. От датата на обявяване на предсрочната изискуемост е начислено обезщетение за забава, както и преди това, за непогасените вноски с настъпил падеж.

За вземанията по договора ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 515/2020 г. по описа на РС - Сливница, като срещу заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, което поражда интереса от предявяване на исковете. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва т се исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Излагат се доводи за недействителност на договора за кредит, доколкото същият не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК . Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД, чл.10а ЗПК, вр. с чл.9 ЗПК, чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на наказателната надбавка, настъпила предсрочна изискуемост на кредита, наличие на уговорка за заплащане на такси и разноски, какви точно такси са начислени и какви разноски са направени от банката размер на вземанията за такси и разноски. Ответникът носи насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил дължимите суми, възраженията си за недействителност на договора.

Между страните не се спори, че са сключили договор за кредит за текущо потребление от 19.05.2014 г. с посоченото в исковата молба съдържание, че по договора е предоставен на ответника кредит в размер на 10 000 лева, усвоен изцяло от последния, както и същият е обявен за предсрочно изискуем на 16.10.2020 г. Не се спори и че по договора са останали незаплатени посочените в исковата молба суми. Посочените обстоятелства се установяват и от приетата по делото и неоспрена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.144/

Спорно по делото е валидно ли е сключен договора за кредит и погасени ли са вземанията по давност.

В отговора на исковата молба ответникът е навел довод за недействителност на договора за кредит, доколкото не е посочено как е формиран определения в него ГПР в размер на 14.95 %, което представлява нарушение по чл.11, ал.1, т. 10 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Видно от чл.9 от договора /л.9/ в него е посочен ГПР в размер на 14.21 %, като е препратено за определянето му към Общите условия.

Видно от Общите условия /л.13/, които са неразделна част от договора в чл.9.1 е посочено как е формиран ГПР и какво включва същия, като са изброени изчерпателно компонентите за това – лихви и три вида такси. В т.9.3 е посочено, че общата сума дължима по кредита, посочена в погасителния план, включва главницата по кредита и разходите по 2 т.9.1 от ОУ.

В погасителния план /л.16/, неразделна част от договора, подписан от ответника, е посочено какъв е размера на общо дължимата сума по кредита, отново е посочен ГПР, а също и допусканията, при които е изчислен ГПР по кредита.

Горното обосновава извод, че договорът съдържа изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, като е посочен размер на ГПР, как е формиран същия, от какви компоненти, допусканията при което е изчислен ГПР в договора и общо дължимита сума по същия.

Предвид изложеното съдът счита, че договорът не е недействителен на посоченото от ответника основание.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, в това число и дали договора противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвиденото в императивните разпоредби на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, съдържание.

Съобразявайки горното и изследвайки съдържанието на процесния договора съдът намира, че при неговото изготвяне не са допуснати нарушения обосноваващи неговата недействително.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, годишен лихвен процент по кредита, от какво зависи неговия размер и как се променя, посочен е и лихвен процент на ден, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, в който са разбити отделните компоненти на погасителната вноска, периодичността на вноската и падежът на всяка една, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т. 11.1 от договора ОУ/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.14.1, т.2 от договора/.

Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в раздел Удостоверения от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия към договора са подписани от потребителя – ответник на всяка страница.

С оглед изложеното съдът приема, че страните са обвързани от валидно сключен договор за кредит.

Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането за главница на 16.10.2020 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.

3

За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В чл.19.2 от договора /ОУ/ е предвидено, че при забава в плащанията на главница или лихва над 90 дни кредитът се обявява за предсрочно изискуем.

В случая са настъпили обективните предпоставки, предвидени в договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото не са заплатени повече от три последователни месечни вноски – 74 броя наплатени вноски за периода от 20.08.2014 г. до 20.09.2020 г.

Налице са и доказателства, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, видно от разписката към нотариалната покана /л.27 от заповедното дело/ и Протокол /л.26/ длъжникът е търсен по настоящ адрес в гр. Сливница, в рамките на повече от месец, с най-малко три посещения на адреса, като едно е било в неприсъствен ден. Залепено е уведомление по реда на чл.41, ал.1 ГПК, което също е редовно. Длъжникът е търсен и по постоянния си адрес в гр. Кърджали, като са събрани сведения от съседи, че не живее на адреса. Направена е и справка за наличие на трудови/осигурителни правоотношения, като е констатирана липса на такива.

Предвид изложеното, съдът намира, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди дата на подаване на заявлението в съда, а именно към дата 16.10.2020 г., която следва връчването по чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът е положил дължимата грижа за уведомяването на длъжника, като неговото бездействие –напуснал е адреса, който е заявил, без да уведомява кредитора си за новия си адрес, е причина да не му бъде връчено уведомлението. В този смисъл Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. I TO на ВКС.

По иска за главница:

Ищецът претендира такава в размер на 9769.73 лева, формирана от месечните вноски за периода 20.06.2014 г. до 20.04.2024 г., която сума се установява и от приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът приема, с оглед търсената сума от ищеца за главница, и от приетата по делото основна ССчЕ, която установява, че ответникът е заплатил за главница сума в общ размер на 230.27 лева и като приложи разпоредбата на чл.76, изр.3 ЗЗД, доколкото не се установява ответникът да е посочил кои задължения за главница конкретно заплаща, при наличие на незаплатени стари такива, че със сумата от 230.27 лева са погасени изцяло вноските с настъпил падеж от 20.05.2014 г. до 20.09.2014 г., вкл., а по вноска с падеж – 20.10.2014 г. е останал непогасен остатък в размер на 14.18 лева.