Определение № 8586 от 03.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43274/2025
- Вид
- Определение № 8586
- Подписан
- 03.03.2026
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8586 гр. София, 03.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143274 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. В. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът констатира, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досега- лев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото, претендираната от ищеца сума следва да бъдат обърната в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране.
Представените по делото писмени документи са допустими и относими към спора, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства.
Искането на ищеца по чл.190 ГПК съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
С оглед становището на ответника, на този етап от производството искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.04.2026г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи Договор за 1 к р е д и т Max_500048729/26.01.2022, погасителен план към Договор за кредит №MAX_500048729/26.01.2022г., Тарифа на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, Общи условия на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, както и извлечение за получени от С. В. суми по Договор за кредит №MAX_500048729/26.01.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба с препис за насрещната страна да посочи банкова сметка.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране на претендираната сума.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени от С. Г. В. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД са следните искове:
1. установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за кредит MAX_500048729/26.01.2022г. е недействителен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че следните клаузи от Договор за кредит №MAX_500048729/26.01.2022г. са недействителни, а именно: чл.9, ал.1 от договора, предвиждащ задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, чл.9, ал.2 от договора предвиждащ задължение за заплащане на такса за динамично плащане, както и чл.5, ал.6 от договора предвиждащ ГПР в размер на 39.69%
2. кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 25,56 евро /50 лева/, частичен иск от сума в размер на 200 лева, представляваща общата стойност на извършените плащания към дружеството по нищожния договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- до окончателно й изплащане.
Ищецът твърди, че на 26.01.2022г. е сключил с ответното дружество Договор за кредит №MAX_500048729, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева, при годишен лихвен процент 32.55% , ГПР в размер на 39,69%, със срок от 11 месеца и месечна вноска в размер на 106,36 лева. Сочи, че в чл.9, ал.1 от договора ищецът изрично заявил желание за „бързо“ разглеждане на искането му за кредит, за което му е била начислена такса в размер на 350,11 лева, а в чл.9.2 от договора- за „динамично плащане“, за която услуга била предвидена такса в размер на 500 лева, дължима на равни части съразмерно добавени към всяка погасителна вноска.
Поддържа, че в чл.9.3 от договора бил инкорпориран втори погасителен план, съгласно който ищецът следвало да върне сумата от 2 020,04 лева, като в нея се включвали и посочените по-горе такси. Заявява, че по договора е платил сума в общ размер от 1 200 лева. Излага съображения, че същият е изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК. Заявява, че не е спазена разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в посочения в договора ГПР не са включени таксата за бързо разглеждане на искането за кредит, както и таксата за динамично плащане, а с включването им същият би надхвърлил максимално допустимия съгласно чл.19, ал.4 ЗПК размер. Твърди, че клаузата, регламентираща ГПР е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, 2 тъй като с нея се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост – некоректното посочване на ГПР не позволява на ищеца да прецени икономическите последици от сключването на договора. Счита, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК поради липса на посочване лихвения процент на ден, както и поради липсата на информация относно условията за усвояване на кредита- чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК. Обосновава нищожност на клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договора, като счита, че същите противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за свързани с усвояване на кредита действия. Заявява, че е платил на кредитора сума в размер на 1 200 лева, която с оглед недействителността на целия договор, респективно на отделни негови клаузи, е по-голяма от задължението му по договора за връщане на главницата, поради което счита, че разликата в размер на 200 лева, се явява платена без основание. Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа, че сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че договорните клаузи са индивидуално уговорени, тъй като на ищеца е дадена възможност предварително да се запознае с тях. Заявява се, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК- посочен е ГПР, както и общо дължима сума съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Посочва се, че в резултат от категоричния отказ на ищеца да плаща и да се ползва от двете допълнителни доброволни действия- „Бързо разглеждане“ на документите и „Динамично плащане“, както и предвид доброволния им характер, дружеството е изключило тези действия от кредита и към днешна дата не претендира тяхното плащане. Оспорва се дружеството да дължи връщане на ищеца сумата от 50 лева. По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили Договор за кредит №MAX_500048729 от 26.01.2022г. със соченото от него съдържание, в това число и на оспорените клаузи
В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и съдържащата се в него клаузи.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е да установи извършеното плащане на сумата от 25,56 евро /50 лева/ в полза на ответника.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на сумата от 25,56 евро /50 лева/, в конкретния случай- наличието на валидно съществуващо облигационно правоотношение по Договор за кредит
№MAX_500048729, от 26.01.2022г.
ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен Договор за кредит №MAX_500048729, от 26.01.2022г. със соченото в исковата молба съдържание, че в посочения в него ГПР не са включени уговорените в чл.9 такси „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.
3
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4