Решение № 41 от 14.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ямбол, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Д. при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Въззивно гражданско дело № 20242300500410 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от Ц. И. И. и М. Д. К., чрез техния пълномощник адв. Р. Ж. от АК-Ямбол против решение № 477 / 26.09.2024г. постановено по гр.д. № 940 по описа на РС-**** за 2024г, в частта с която е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 28.02.1996г. на И.Н.И., ЕГН **********, б.ж. на гр.****, починал на ****** в гр.****, обявено на 03.11.2022г. от Съдията по вписванията при ЯРС, като го считат за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Сочат, че ищците по предявеният иск пред първоинстанционния съд са оспорили автентичността на горепосоченото завещание, т.к. не било написано ръкописно от самия завещател – И.Н.И., както и че завещанието не е подписано от него като завещател. Твърдят, че ръкописния текст и подписа на „завещател“ в завещанието са изписани и положени от едно и също лице – И.Н.И.. Излагат възражения относно изготвената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза, която е дала заключение, че текстовото съдържание и подписа положен на „завещател“ в саморъчното завещание от 28.02.1996г. на И.Н.И., ЕГН **********, б.ж. на гр.****, починал на ****** в гр.****, не са изпълнение и положени от завещателя И.Н.И.. Считат, че събрания сравнителен материал послужил за изготвяне на съдебно-почерковата експертиза представен пред първоинстанционния съд е бил крайно оскъден, фрагментарен и като цяло недостатъчен за формирането на правилни и обосновани изводи по заключението, че по-голяма част от този сравнителен материал не се отнасял времево към периода от време, в който е изготвено оспорваното саморъчно завещание, а към 1 други времеви периода. Оспорват изготвената съдебно-почеркова експертиза като неправилна и необоснована и с оглед на нейната едностранчивост, тъй като анализа на почерка и подписа на завещателя е фокусиран изключително и само върху изписаните от завещателя имена фигуриращи в използваните за сравнителен материал документи, а не върху пасажи от текстове; по отношение на подписа на завещателя не е обърнато внимание на всички подписи фигуриращи под завещателното разпореждане, а е анализиран само и единствено един от тях, без да се държи ясна сметка за поставената от първоинстанционния съд задача. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ц. Н.

П. и И. Н. Н. чрез техния пълномощник адв.А. Д. от АК-Ямбол, в който е заявено становище за допустимост на жалбата, но я оспорват като неоснователна , като са изложени съображения за правилност,законосъобразност и обоснованост на решението. Молят ЯОС да приеме, че жалбата е неоснователна и постанови решение с което обжалваното решение бъде оставено в сила, като им бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците, редовно и своевременно призовани не се явяват, но чрез процесуалния си представител - адвокат Р. Ж. , поддържат жалбата по изложените в същата съображения.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемите , редовно и своевременно призовани не се явяван, като участващия по делото техен пълномощник моли да се приеме, че решението не страда от сочените във въззивната жалба пороци и моли да се приеме че жалбата е неоснователна, като бъде отхвърлена, като им бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски..

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Ямбол е бил сезиран с иск с правно основание чл. 42 б. "б. ", вр. с чл.

25 от ЗН от Ц. Н. П. и И.Н.Н. против Ц. И. И. и М. Д. К., като ищците и първата ответница са наследници на И.Н.И., починал на ******, с която се оспорва автентичността на саморъчно завещание от 28.02.1996г., с което И.Н.И. е завещал на съпругата си Ц. И. И. цялото си движимо и недвижимо имущество, тъй като не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, а именно саморъчното завещание не е написано ръкописно от самия завещател, и не е подписано от него. Претенцията е да се прогласи нищожността на саморъчното завещание и да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ жилище-апартамент №37 с административен адрес в гр.****, ж.к.*** блок***етаж**, подробно описана в исковата молба, от който наследодателят към смъртта си е притежавал ½ идеална част.

Изложени са твърдения, че след смъртта му с протокол от 03.11.2022г. на СП саморъчното завещание е обявено и вписано в АВСВ Ямбол с вх.№ 7942, акт 209, том 51, дело № 2

4737/2022г., а на 22.11.2022г. имота е прехвърлен от първата ответница Ц. И. И. на втората ответница М. Д. К.. Считат, че последната не е станала собственик на имота, т.к. завещанието като недействителен правен акт не е породило своето правно действие, като не е транслирало правото на собственост върху завещаното имущество.

По делото е бил депозиран писмен отговор от ответниците, с който са оспорили изцяло предявените искове като неоснователни, с твърдения, че завещанието е написано и подписано от завещателя И.Н.И., като са спазени всички изисквания на Закона за наследството касаещи изготвянето, съхранението и обявяването му, а Ц. И. И. е станала собственик на процесния имот, по силата на завещателното разпореждане.

По делото е безспорно, че страните, са наследници по закон на И.Н.И., починал на 30.10.2021 год., видно и от Удостоверение за наследници № ГС/02-01905/14.02.2024 год. на Община Ямбол, според което ищците са негови наследници по заместване на починалия му син Н.И.Н., а ответницата Ц. И. И. е негова съпруга. От приложеното копие на нотариален акт № 106, том IV, дело № 1537/1988 год. с установява , че И.Н.И. е притежавал ½ ид.ч. от следния недвижим имот : ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ №37 с административен адрес в гр.

Ямбол, ж.к."Андижан, етаж 4 , представляващ самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 99.13 кв.м., състоящ се от хол, две спални, столова, кухненски бокс , сервизни помещения , коридор и две тераси, при граници на жилището : на изток секция „Е“, северчарганско шосе, запад – ап.38 и стълбище и на юг- двор на блока, мазе № 29 от 2,97 кв.м. и таван № 51 от 7,44 кв.м.; заедно с 1,657 % ид.част от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена.

По делото са били приложени изпратени от съдията по вписванията към СП-Ямбол преписи от всички документи по нотариално дело № 545/96год., относно саморъчно завещание от 28.02.1996г., протокол 21. Към същата е приложена молба от Ц. И. И. до нотариуса гр.**** от 28.02.1996г., с която му предоставя плик, затворен и залепен, в който се намира саморъчното завещание на съпруга й с поръчение да бъде прието на съхранение. С протокол №21/28.02.1996г. на нотариус при ЯРС завещанието е било прието за пазене.

Приложена е молба от Ц. И. И. от 03.11.2022г. за отваряне на завещанието оставено от И.Н.И., за което е съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.11.2022г. от съдията по вписвания. Видно от съдържанието на саморъчното завещание, на 28.02.1996 год. И.Н.И. е завещал на съпругата си Ц. И. И. цялото си движимо и недвижимо имущество, които оставят след неговата смърт. По делото е приложено и копие на нотариален акт № 15, том II, рег.№ 2467, дело № 203/2022 год. на нотариус С.С. , видно от който Ц. И. И. е прехвърлила процесния имот на М. Д. К. срещу задължение за издръжка и гледане. По делото е била назначена съдебно - почеркова експертиза, която е дала заключение, че: текстовото съдържание в саморъчното завещание от И.Н.И. от 28.02.1996 год. не е изпълнено от И.Н.И.. Подписа положен за „Завещател“ в саморъчното завещание от И.Н.И. от 28.02.1996 год. не е изпълнен от И.Н.И..

При тези фактически данни , с обжалваното решение ЯРС е прогласил нищожността на саморъчно завещание от 28.02.1996 год. на И.Н.И., ЕГН: ********** , починал на 3

30.10.2021 год, обявено на 03.11.2022 г. година от съдия по вписванията при ЯРС, на основание чл. 42, б. "б. ", във вр. с чл. 25, ал. 1, предложение първо от ЗН, признал е на основание чл.194, ал.3 от ГПК оспорването на истинността на текста и подписа в завещанието от 28.02.1996 год. за доказано. Съдът е прекратил производството по делото по предявения установителен иск, като недопустим и осъдил Ц. И. И. и М. Д. К. да заплатят на Ц. Н. П., всяка по 500лв. направени по делото разноски.

Въз основа на така установената фактическа обстановки, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са лигитимирани и имаг правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивният съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По наведените от въззивниците оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, настоящият състав на ЯОС намира следното:

С оглед очертания предмет на жалбата, спорът е за действителността на саморъчно завещание от 28.02.1996г. на наследодателя И.Н.И., ЕГН **********, б.ж. на гр.****, починал на ****** в гр.****, обявено на 03.11.2022г. от Съдията по вписванията при ЯРС.

Иска с правно основание чл. 42, б „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството.

Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл.25 ЗН – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Липсата на който е да било от тези елементи обуславя нищожност на завещанието.

В случая от приетото като компетентно и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-почеркова експертиза пред ЯРС се установява, че текстовото съдържание в саморъчното завещание от И.Н.И. с ЕГН ********** с дата 28.02.1996г. не е изпълнено от И.Н.И., както и че подписа, положен за „Завещател“ в него не е положен от И.Н.И.. Експертизата е била изготвена , като е бил използван многоброен сравнителен материал от свободни образци от подписа на лицето , положени във време близко до датата на саморъчното завещание, съдържащи се в трудовото досие на И.Н.И. в „Полистрой“ЕООД, заверена доброволна спогодба от 14.05.1993г., ведомости за заплати, съхраняване във „Полистрой“ ЕООД гр.****, молби за отпуск и за освобождаване от работа от трудовото му досие, документи от НОИ, нотариален акт за учредяване на договорен а 4 ипотека, вписана в СВ с вх.рег.№728/07.02.2005г., поради което и твърденията на въззивниците, че събраният сравнителен материал, послужил за изготвяне на експертизата е бил крайно оскъден, фрагментарен и като цяло недостатъчен за формирането на правилни и обосновани изводи и към други времеви периоди е неоснователно. Възражението, че на анализ е бил подложен само подписа под завещателя, а останалите фигуриращи подписи на завещанието не са били изследвани, съдът намира също за неоснователно. Както бе посочено и в определението на съда от 19.12.2024г., това са подписи на молителя, който е поискал отваряне на завещанието и на съдията по вписванията, поради което не са част от изписания от завещателя текст и положените от него подписи, поради което и не следва да бъдат включвани в предмета на изследване на почерковата експертиза.