Решение № 816 от 25.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 20354/2021
- Вид
- Решение № 816
- Подписан
- 25.02.2023
- В сила
- 27.11.2023
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл.114, ал.1, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 816 гр. Пловдив, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20215330120354 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове на В. Н. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Ш. С.“ № **, вх. *, ет. *, чрез процесуалния представител адв. К. Д., против „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115, представлявано от А. И. Д., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 339,98 (триста, тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща заплатена цена по договор от *****г. за продажба на потребителска стока - мобилен апарат с марка и модел “X. R. No. * P.“, ** GR, c ИМЕЙ 1 - **** и ИМЕЙ 2 - ****, поради разваляне на договора, ведно със законна лихва от **** г. - датата на разваляне на договора до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 113, ал.5 от ЗЗП (отм.), сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на развалянето на договора - **** г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. ищецът е сключил с ответното дружество допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, съгласно което е продължен срокът на договора и е закупен мобилен телефон -„X. R. N. * P.“, ** GB, c ИМЕЙ 1 - **** и ИМЕЙ 2 - ***, за цена от 339,98 лева, за което е издаден фискален бон №*** от *** г. Скоро след това ищецът установил наличието на скрит недостатък в устройството дефект в работата на високоговорителя. В резултат на това, на *** г., направил рекламация в магазина, от който е закупено устройството, с адрес: гр. Пловдив, на ул.
„Райко Даскалов“ № 34, предавайки мобилния телефон за ремонт, за което е издадена сервизна карта № *** от**** г. Рекламацията е удовлетворена, като на **** г. ищецът е получил мобилния апарат след ремонт. В гаранционната карта било отразено, че на ***** г. е сменен високоговорителят на устройството. След като получил мобилния телефон, ищецът започнал отново да го ползва, като закупил нов протектор за екран на стойност 20 лева, конфигурирал отново телефонния си указател и инсталирал необходимите приложения.
1
Няколко дни по-късно обаче се проявил същият дефект при работата на високоговорителя на телефона, като при разговор се чувало силно пукане и пращене. В резултат на това на **** г. ищецът посетил магазина на продавача и предявил претенция за замяна на устройството с ново. Мобилният оператор приел устройството за нов ремонт. За времето на повторния ремонт операторът предоставил заместващ уред, за което е оформен приемно-предавателен протокол. Твърди се, че независимо, че на ищеца е предаден за ползване друг мобилен телефон, същият е бил предоставен без функциониращо зарядно устройство към него.
Твърди се,ч е обслужилият служител заявил, че, или ищецът следва да намери подходящо за модела зарядно, или да си закупи такова, тъй като при тях няма налично. На **** г. е издаден констативен протокол № **** от „Сръчко Сервиз“ ЕООД гр.София – дружество, ангажирано от мобилния оператор да извърши повторния ремонт на устройството. Съгласно издадения протокол „не са били открити проблеми в електрическата част на тестваният уред, уредът е тестван във всички режими на работа и функционира нормално, съобразно техническите характеристики, заложени от производителя“. Отразено е също така, че дефектът, наблюдаван от клиента, може да бъде предизвикан от следните външни фактори, но такива не са изброени и посочени. След тези констатации на сервиза, продавачът отказал да уважи втората рекламацията. Ремонт на телефона не е бил извършен, а също и не е била уважена претенцията за замяна на устройството с ново. Ищецът сочи, че е уведомен от оператора за резултата от рекламацията на *** г., когато е оформен протокол за връщане на предоставения от оператора телефон. След като узнал за негативния резултат от рекламацията, ищецът депозирал писмено оплакване с вх. №***** г., отказал да получи мобилния телефон, тъй като не му бил извършен ремонт, като вместо това изискал апаратът да бъде подменен с нов. Така телефонът останал на съхранение при оператора до ***** г., когато ищецът подал второ оплакване до мобилния оператор с вх. № **** г., като получил мобилното устройство. След направения от оператора отказ за поправка и подмяна с ново устройство, ищецът се обърнал и към Комисията за защита на потребителите, като подал жалба с вх. № ***** г. за нарушение на правата му като потребител. Извършена е проверка, по която ищецът получил писмо с изх. № **** г. В него е отразено, че предвид разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП следва да се счита, че несъответствието на потребителската стока е съществувало към момента на доставянето, като на ответното дружество е съставен акт за установено административно нарушение за констатирано нарушение на разпоредбите на Закона за зашита на потребителите. Твърди се, че за времето на извършваната проверка от КЗП, ищецът не е използвал закупеното от него мобилно устройство. На *****г. ищецът за трети път е предявил претенция към продавача в рамките на предоставената гаранция.
Мобилният телефон е изпратен за трети път в сервиз на „Сръчко Сервиз“ ЕООД гр.София за извършване на поправка поради наличието на същата повреда. При режим на високоговорител се чува пукане, като от време на време екранът се изключва сам и навигационните бутони блокират. На ****г. телефонът е върнат със становище, че дефект не се наблюдава, поради което не е извършен ремонт на същия. Ищецът получил устройството, като направил изрично възражение, че не е съгласен с направените констатации и приема, че не е бил извършен ремонт, въпреки наличието на фабричен дефект. На ****г. ищецът подал ново, четвърто по ред, оплакване с вх. № **** от ****, с което заявил претенция да му бъде върната продажната цена, поради това, че устройството е било предоставяно за ремонт вече три пъти, но повредата не е била отстранена. В резултат на подаденото оплакване му било предоставено становище от *****г. на „Сръчко Сервиз“ ЕООД. На ***** г. ищецът подал писмено известие на основание чл.114, ал.1, т. 1 от ЗЗП за разваляне на договора за покупкопродажба, като претендирал връщане на продажната цена. Операторът съобщил, че ще уведоми ищеца в едномесечен срок за решението си по случая, но уведомление не последвало. Обосновава се, че мобилният оператор е проявил абсолютна незаинтересованост към случая, като е пренебрегнал причинените неудобства, вследствие на реализираната продажба на дефектна стока. Твърди се, че до настоящият момент 2 ответното дружество не е удовлетворило молбата на ищеца за връщане на платената продажна цена. Изтъква се, че след извършената проверка от КЗП, когато ищецът физически е взел телефона си и продължил да го използва, той е започнал да записва част от разговорите, като доказателство за проявените фабрични дефекти, които са на няколко пъти отричани от оператора за съществуващи. Тези негови действия са били продиктувани от това, че търговецът по никакъв начин не е проявил изискуемата се в случая добра търговска практика и лоялност към него като клиент. От правна страна се обосновава, че е налице потребителски договор за продажба на мобилен телефон, съгласно който продавачът, явяващ се мобилен оператор е поел гаранционното обслужване на продукта за срок от 24 месеца. Повредата, която се е появила в устройството представлява скрит недостатък, тъй като не е било възможно неговото установяване в деня на продажбата. Нормата на чл. 108 от ЗЗП приравнява този дефект като такъв, съществувал в деня на продажбата, тъй като неговото проявление е възникнало в шестмесечния срок. Ищецът е предприел всички необходими действия, за да заяви своята претенция за гаранционно обслужване на продукта.
Обосновава се, че са налице всички основания за прилагането на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП.
Договорът е развален на **** г. с направеното писмено изявление, получено от ответника, което от своя страна поражда задължението на продавача да възстанови в цялост продажната цена. Обоснова се, че няколкократното връщане на устройството за ремонт е причинило съществени неудобства, загуба на време - работно и извънработно, многократно чакане по опашки, психически стрес и много нерви. Ищецът е бил лишен от възможността да ползва вещта за времето на ремонт, като само по време на втория ремонт му е предоставено оборотно устройство - без зарядно устройство. Налагало се е многократно ищецът да прехвърля всичките си телефонни контакти и файлове на други мобилни устройства или компютър за времето на ремонт. За периода повече от една година е бил лишен от възможността да ползва мобилното устройство съобразно неговото предназначение и пълна функционалност. В този смисъл му се е налагало през цялото време да търпи неудобството от невъзможността да ползва пълната функционалност на продукта, което го е поставило в невъзможност да ползва телефона и при шофиране. Ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на несъответствието на продукта с договора за продажба и неоснователния отказ на продавача за замяна с нов такъв. Сочи, е ответникът принудил ищеца да отправя многократно оплаквания и жалби за нарушените му права като потребител. Заради бездействието на продавача се е наложило да подготвя и подава жалби до държавните органи, които да защитят неговите права.
В срока за отговор на искова молба ответникът възразява за неоснователност на предявените искове, като основаните му доводи са във връзка с това, че още първата рекламация е подменен високоговорителят на апарата, като при втората рекламация с поръчка номер **** / ***** от сервизните специалисти не е установен проблем и устройството е върнато към магазина за получаването му от потребителя. Акцентира върху това, че състоянието на стоката е определено от експерти на независимо сервизно дружество „Сръчко Сервиз“ ЕООД, което официално е оторизирано от производителя за извършване на гаранционно и следгаранционно сервизно обслужване и ремонт. След проверка на предоставеното устройство е издаден констативен протокол *****/***** г., в който е пояснено, че не са били открити проблеми в електрическата част на тествания уред. Имено с това становище, оторизираният сервиз е потвърдил годността за употреба на процесния мобилен апарат. Потребителят е отказал да получи стоката си от търговския обект на компанията. Твърди се, че за телефоните, с марка X., няма друг оторизиран сервиз в Република България, а ако потребителят оспорва заключението на оторизирания сервиз, съгласно правилото на чл. 125, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.) ЗЗП, следва да представи документи, с които да обоснове претенцията си. Оспорва се, че не са верни и доказани твърденията за несъответствие на потребителската стока с договора за продажба.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, 3 възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:
Съдът е сезиран обективно съединени искове за връщане на продажната цена по развален договор за покупко-продажба, сключен с потребител, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнението на договора, изразяващи се в загуба на време, неудобства, подаване на молби и прочее. Исковете намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 114, ал. 4 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 61 от 2014г.) и чл. 113, ал. 5 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 18 от 2011г.), които разпоредби са специални спрямо разпоредбите на чл. 55 и чл. 49 ЗЗД и са приложимите материалноправни разпоредби с оглед датата на сключване на процесния договор.
За изясняване фактическата страна на спора по делото са приети писмени и гласни доказателства, като в проведеното открито съдебно заседание съдът остави без уважение като ненеобходимо за изясняване фактическата страна на спора искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали е налице дефект във високоговорителя на процесния мобилен апарат, както и дали е отстранен същият. При анализ на доказателствата по делото съдът намира, че категорично се установява описаната в исковата молба фактическа обстановка, която е безпредметно да бъде преповтаряна. Съдът приема, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на мобилен апарат за посочената в исковата молба сума, че е налице изпълнение в цялост на задължението за заплащане дължимата продажната цена, че мобилният апарат е проявил описания в исковата молба дефект във високоговорителя, както и че ищецът е поискал отстраняването на дефекта. Това са все факти, за които страните не спорят. Няма спор също и че ответникът първоначално е приел апарата за ремонт, извършен от сервиз „Сръчко Сервиз“ ЕООД.