Решение № 70 от 24.11.2021, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Малко Търново, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Мара М. Димова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20212140100028 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за призоваване: гр.** ПРОТИВ М. АЛ. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.** СТ. Р.

Б. с ЕГН ********** с адрес гр.** с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД с която се иска от съда да признае за установено по отношение на М.

АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.**,че договорът за покупко продажба на недвижим имот ,обективиран в нотариален акт № ** г.за извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на **,а именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ с идентификатор ** с административен адрес гр.** при граници на имота :№ **,ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4,ведно с прилежащите му две избени помещения,северозападния ГАРАЖ със застроена площ от ** с идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор **.1 със'застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000 лева,е НИЩОЖЕН ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА и да бъде развален договора на това основание.

При уважаване на иска да се обезсили нотариален акт № **. на съдията по вписване при Районен съд - Малко Търново.

В законоустановения срок ответника е депозирал писмен отговор в който са изложили мотиви за неоснователност и недопустимост на иска.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази 1 приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Не се спори между страните, че ищцата и първия ответник, са наследници на ** с ЕГН **********,б.ж. на гр.М** г.,а вторият ответник е съпруг на ответницата.Общият наследодател е дядо на ищцата- баща на бащата на ищцата ** с ЕГН **********,б.ж. на гр.** г.

С нотариален акт № ** г.е извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на ** - **,а именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ с идентификатор ** с административен адрес гр.****,ул.^**“ №7ул.^И* Б* при граници на имота :№ **ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4

,ведно с прилежащите му две избени помещения,северозападния ГАРАЖ със застроена площ от ** с идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ** със застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000 лева.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че към момента на продажбата пазарната стойност имота на имота възлиза на 30280.64лв. след направено уточнение в съдебно заседание.

По делото бяха разпитани и св. Д*г., майка на ищцата и С*г., майка на ответницата М* и тъща на ответника С*.

Св. Д* заявява: От 1991г не живеем с дъщеря ми в гр.****,ул.^**“ №7 живеем в гр.Д*. Десет години по-късно свекъра и свекървата потърсиха дъщеря ми и от 15 годишна дъщеря ми поддържа връзка с тях и бяха в много добри отношения с баба си и дядо си и с ответницата по делото. Миналата година дъщеря ми разбра че дядо й е починал мисля че беше на 13.03.2020г поради пандемията тогава не дойде на погребението. През м.септември дъщеря ми ми каза, че леля й М* й съобщила, че трябва да отиде при някакъв нотариус за изповядване на сделка по силата на която дъщеря ми трябвало да получи някакви пари като наследница на дядо си. След направена проверка в Агенция по вписване разбрах, че баба й и дядо й са прехвърлили всичките имоти на дъщеря си – ответницата. Започнал е разговор между дъщеря ми и ответницата защо се е стигнало до прехвърляне на всичките имоти на леля й.Съдът приема показанията на св. Д*,но те не допринасят до изясняване на фактическата обстановка тъй като в едната си част са получени от разговори които дъщеря и е пресъздала, а в друга част предават фактически основания.

Св.И* заявява: Процесната къща е купена от баща ми с негови пари, няколко години преди да се омъжа за А*. Ние се настанихме на втори етаж, а брат ми зае първия етаж.Къщата помежду ни беше разпределена. Водихме дело и на мен се падна втори етаж, двете по-малки изби, гаража и ½ от двора.

Когато правихме подялбата, никой на никого не е давал пари. Зет ми имаше фирма и ме помоли да му отстъпя место от двора да си направи една сграда.

Дъщеря ми е строителен инженер и изготви проекта. В начало проекта беше за фото ателие, а след това го преустроиха за търговска сграда. Магазина 2 дъщеря ми и зет ми, лично го построиха с техен труд и техни средства. През 2011г правихме ремонт лятото на покрива и дъщеря ми ми даде 6000лв., тъй като нямахме средства с мъжа ми. През 2012г разбрахме, че няма да можем да върнем на дъщеря ми парите и заедно със съпруга ми решихме да прехвърлим имота на дъщеря ми и зет ми, но срещу още пари извън сумата от 6000лв.

Разбрахме се да дадат още 9000лв. И при едно условие да ни оставят да живеем до края на дните си в къщата. През 2012г. минахме сделката. Парите 9000лв. , М* ми ги даде на ръка. Парите не ги внесох в банка, държах ги в дома. През тези години А* ни посещаваше. Давах и 300лв. и отделно други пари. А* не е полагала никакви грижи за нас.

Съдът приема показанията на св.И*,тъй като тя е пряк участник в процеса по прехвърляне на имота и получаване на парите.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Правният ред позволява на правните субекти свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като сключват разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не търпи сделки, злепоставящи интересите на останалите субекти, чиито интереси са защитени, освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.Съгласно цитираната разпоредба договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Под закон по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се разбира всяко юридически задължително за всички правило за поведение, създадено от предвиден в закона орган и ред за установяване – както законов, така и подзаконов нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с нормативен акт, с който по силата на закона, на определен орган, в границите на неговите правомощия и съобразно нормативни актове от по – висока степен, се възлага да създаде първична уредба на определен тип отношения. Това основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна норма, затова при релевирането му следва да се посочат разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени. По смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД противоречие със закона представлява отклонението само от предписанията на императивни правни норми, като същото е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни със*ия като знание или намерения за нарушение не се изискват.

В конкретния случай съдът намира,че не е налице отклонението от предписанията на императивни правни норми.Посочената по-горе сделка е извършена в предписаната от закона форма,пред лице което има право да удостоверява направеното от страните волеизявление.

Макар и да не е посочено като основание за разваляне на сделката в ИМ се навеждат доводи,че по сделката не е извършено плащане ,както и че цената в НА е нереална.Съдът не споделя това становище, тъй като от разпита 3 на св.И* същата заявява,че е получила сумата от 9000лв. от първата ответница-дъщеря и..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира евентуалното искане макар да не е посочено в петитома на исковата молба като основание за прогласяване на нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД за неоснователен. Размерът на продажната цена е уговорен между страните в съответствие с договорната свобода, въведен с чл. 9, ЗЗД.

Според практиката на ВКС, разликата между пазарната стойност на имота и продажната му цена не влече безусловно нищожност на договора. Видно от представеното удостоверение, данъчната оценка на процесния терен възлиза на 6551.90 лева, т. е. продажната цена между страните е определена дори в по-висок размер, поради което не е налице накърняване на добрите нрави – Определение № 330/30.05.2016 год. по гр. д. № 1919/2016 год. на І ГО на ВКС; Решение № 452/25.06.2010 год. по гр. д. № 4277/2008 год. на IV ГО на ВКС.

Изложеното мотивира съда да приеме, че договорът между страните не е нищожена на посочените по-горе основания.

Предвид отхвърля на главния иск следва да бъде отхвърлен и иска да се обезсили нотариален акт № **. на съдията по вписване при Районен съд Малко Търново.

Неоснователността на предявените искове налага уважаване молбата на ответника за присъждане направените деловодни разноски от общо 800 лева.

Освен това ищеца ледва да бъде осъден да заплати и д.т. по сметка на МТРС в размер на 261.76лв. за образуване на делото.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,Малко Търновски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.**,че договорът за покупко продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт № *, дело № * г.за извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на ** - **,а именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ с идентификатор ** с административен адрес гр.** при граници на имота :№ **,ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4,ведно с прилежащите му две избени помещения,северозападния ГАРАЖ със 4 застроена площ от ** с идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор **.1 със'застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000 лева е нищожен по смисъла на закона като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска да се обезсили нотариален акт № **г. на съдията по вписване при Районен съд - Малко Търново.

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата по вписванията при МТРС, след влизането му в законна сила.

ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за призоваване: гр.** да заплати на М. АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.**,разноски в размер от 800 /осемстотин/лева.

ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за призоваване: гр.** да заплати по сметка на МТРС такса в размер на 261.76лв. за образуване на делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 5