Определение № 516 от 28.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Ловеч, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500343 по описа за 2025 година Подадена е частна жалба № 5637/12.05.2025 г. от Йеттел България“ ЕАД гр.

София против разпореждане №1108/23.04.2025 г. по ч.гр.д. № 488/2025 година на ЛРС ,което моли да бъде отменено, в частта в която е отхвърлено искането за неустойки в общ размер на сумата 1136.08 лева като незаконосъобразно. Цитирани са част от мотивите на районният съд и е посочено, че заявителят подробно и обосновал размера и вида на вземанията по заявлението. Подробно е разсъждавано относно начисляване на неустойка по договорите, като е изтъкнато, че първи компонент е фиксиран брой месечни абонаментни такси, втория компонент са отстъпките на предоставени устройства, а третият е разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството. Навеждат се доводи, че неустойката не излиза от присъщата и обезпечителна функция. Обсъжда се разпоредбата на чл. 92,ал.1 от ЗЗД и съобразяването на претендираната неустойка със спогодбата от 11.01.2018 г. между КЗП и жалбоподателя по гр.дела в СГС. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и бъде уважено искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е уведомен за постановеното разпореждане от ЛРС на 30.04.2025 г., а жалбата е подадена на 07.05.2025 г. по пощата,. Спазен е законоустановения срок по чл. 413, ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

Настоящата инстанция счита, че ч астната жалба на „Йеттел България“ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалва се съдебен акт от 23.04.2025 г. на ЛРС, само в частта, в която е отхвърлено искането за неустойки в общ размер на сумата 1136.08 лева .

Подадено е заявление на „Йеттел България“ЕАД-София

№3429/17.03.2025 г. против К. Б. С., ЕГН **********, с адрес: с. ****, за 1 вземане в размер на 1350.62 лева, произтичащи от неизпълнени парични задължения по договор за мобилни услуги № 626911901 от 05.10.2022 г., договор за мобилни услуги /интернет за дома/ № 627139853 от 21.11.2022 г., допълнително споразумение № 078916211 от 06.02.2023 г. към договор за мобилни услуги,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението и разноските на заявителя. В заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги и задълженията си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорните мобилни услуги по вина на потребителя.

Ловешки районен съд е постановил разпореждане 1108/23.04.2025 г. по ч.гр.д. № 488/2025 година на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за вземане за неустойки в общ размер на сумата 1136.08 лева за предсрочно прекратяване на посочените по-горе договори за мобилни услуги по вина на потребителя, а в останалата част искането на заявителя е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Между страните са сключени два договора за мобилни услуги и едно допълнително споразумение към тях за периода от 05.10.2022 г. до 06.02.2023 г. и са издадени четири фактури. Доставчикът на мобилни услуги е начислил неустойки по два от договорите за мобилни услуги .

Заявителят претендира неустойка като в заявлението посочва, че потребителят не е изпълнявал задълженията си да плаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за устройства, а същевременно се позовава на прекратяване на договора по вина на потребителя. Към заявлението е приложено заявление за пренасяне на номера в мрежата на жалбоподателя от 05.10.2022 г. и за активиране на активиране на мобилни услуги от К. Б. С., но липсва заявление за деактивиране на мобилните услуги, касаещо прекратяването по инициатива на потребителя. Двете хипотези прекратяване на договора поради неизпълнение на задължение на потребителя или по инициатива на потребителя са самостоятелни и имат различни правни последици. При всяка от тези хипотези следва да има писмено уведомление от заявителя до потребителя относно прекратяването на договорната връзка.

Доказателства и данни за такова прекратяване не са представени и следователно искането по присъждане на неустойката от 1136.08 лева е неоснователно.

С ъ д ъ т приема, предвид твърденията по заявлението за виновно неизпълнение от длъжника,че към момента на сключване на договорите 2022 г. е действала редакцията на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ ,в която е била уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от 2 заявителя с „едномесечно писмено предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл.

19в от ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие или бездействие , с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.

152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година“. В конкретната хипотеза се позовава на неплащане по пет фактури на дължимите абонаментни такси, което определя, че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие, каквото не е представено. В договорите за мобилни услуги неустойката е дължима при условието на прекратяване на договора. Заявителят н е установява,че договорите между страните са били прекратени по уговорения начин преди изтичане на срока.

По отношение на неустойката, съдът счита, че тя има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена. Същевременно това плащане осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по размер и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на

„Йеттел България“/“Теленор

България“/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната/предвид твърденията му в заявлението/. Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззивника, неустойка не се дължи.

С оглед на тези мотиви, настоящата инстанция приема, че разпореждане 1108/23.04.2025 г. по ч.гр.д. № 488/2025 година на ЛРС, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на сумата 1136.08 лева –неустойки е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане 1108/23.04.2025 г. по ч.гр.д. № 488/2025 година на ЛРС, в частта, в която е отхвърлено искането Йеттел България“ЕАД-София ЕИК ****,седалище и адрес на управление **** против длъжника К. Б. С., ЕГН **********, с адрес: с. ****, за вземане в размер на 1136.08 лева, произтичащи от неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626911901 от 05.10.2022 г., договор за мобилни услуги /интернет за дома/ № 627139853 от 21.11.2022 г., допълнително споразумение № 078916211 от 06.02.2023 г. към договор за 3 мобилни услуги.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4