Определение № 16 от 21.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Росица Ж. Темелкова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600015 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.8 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалба от П. П. П. от гр.Ямбол, чрез пълномощника си адв. С. К. от САК, срещу определение № 366/21.11.2024 г. постановено по чнд № 417/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата на П.

П. П., депозирана чрез пълномощника й адв. С. К. от САК, срещу постановление за прекратяване на наказателното производство на Софийска градска прокуратура от 18.10.2024 г. на основание чл.199 чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, поради липса на състав на престъпление по чл.220 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, срещу П. П. П., затова, че действайки в условията на продължавано престъпление от 16.10.2017 г.до 14.05.2018 г. в гр.Ямбол, в качеството на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Трейс Ямбол“ АД, съзнателно сключила неизгодни сделки и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД в размер на 486 001,82лв.

В жалбата се изразява несъгласие с определението на Ямболския окръжген съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на П. П. П. срещу прекратителното постановление на Софийска градска прокуратура, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявява се, че жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд е с искане да 1 се измени атакуваното постановление за прекратяване относно основанието за прекратяване на воденото срещу жалбоподателката наказателно производство за извършено престъпление по чл.220 вр.ал.1 от НК, като бъде уточнено конкретното процесуалноправно основание за прекратяване на обвинението, а именно - да бъде постановено същото да се счита за прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК. Констатира се, че окръжният съд е оставил жалбата без разглеждане с мотив липса на правен интерес и е прекратил производството и макар искането да е било възпроизведено коректно в първоначалната част на атакувания съдебен акт, съдът неоснователно е приел и посочил в него, че не е налице правен интерес от обжалването, тъй като прекратяването е на реабилитиращо основание - че деянието не съставлява престъпление, приемайки, че е налице „единство от текст и правна квалификация“. Сочи се, че тези съображения категорично не съответстват на волеизявлението, обективирано в жалбата срещу постановлението за прекратяване, в която недвусмислено било формулирано конкретното искане -за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство в основанието по чл. 243 ал. 1 т.1 вр.чл. 24 ал.1 т.1, като бъде добавено пр.1 или пр.2 от НПК. Като се изразява съгласие с констатацията на съда, че конкуренцията с другите основания се решава винаги в полза на това по чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, се възразява, че не е отчетено обстоятелството, че в случая е налице конкуренция между двете отделни, самостоятелни и твърде различни по съдържанието си прекратителни основания, предвидени в чл. 24 ал.1 т.1 НПК, които наред с това са и изначално несъвместими. Заявява се, че за обвиняемото лице, в случая за жалбоподателката, не е безразлично дали в постановлението бива прието, че деяние изобщо не е било извършено, или че деяние е било извършено, но не съставлява престъпление. Цитира се практика на различни съдилища, в която са подчертани разликите между двете прекратителни основания по чл.24 ал.1 т.1 НПК и необходимостта от изрично посочване на едното от тях в постановлението за прекратяване, като липсата на конкретика в тази насока се приема за основание за изменение на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на Окръжен съд – Ямбол, за разглеждане и решаване по същество.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при 2

Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. Сочи се, че първоинстанционното производство е било образувано по жалба на П. П. П. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство на Софийска градска прокуратура по досъдебно производство, в което П. П. е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.220 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и след приключване на разследването наказателното производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Заявява се, че в обстоятелствената част на постановлението е мотивирано, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.220 ал.1 от НК, поради което е заключено, че не е налице състав на престъпление по чл.220 ал.1 от НК, поради което наказателното производство е прекратено на посоченото правно основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Оспорва се оплакването в двете жалби за неяснота досежно точното основание за прекратяване на наказателното производство и в тази връзка се сочи, че няма съмнение относно факта, че наказателното производство е прекратено на реабилитиращо основание по смисъла на чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а непосочването на конкретното предложение в основанието по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 от НПК не води до неправилност на процесуалното основание за прекратяване, както се твърди в жалбата, нито е основание за осъществяване на съдебен контрол над прокурорския акт, тъй като съгласно доктрината и съдебната практика правният интерес на обвиняемия да обжалва прекратяването на наказателното производството от прокурора е ограничен и същият се изключва, когато това е сторено на "реабилитиращо основание", каквото несъмнено е визираното в чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Заявява се, че законът не може да защитава интерес на обвиняемия, воден единствено от целта, чрез обжалване по съдебен ред да постигне стабилитет на прекратяването и се заключава, че правилно Ямболският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата на П. П. П. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка се предлага жалбата против атакуваното определение да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство е допустима,у той като е депозирана в предвидения от закона в срок за обжалване на акта на съда и произтича от лице, легитимирано да го 3 атакува, но по същество е неоснователна.

С атакуваното определение от 21.11.2024 г. Окръжен съд - Ямбол е оставил без разглеждане жалбата на П. П. П., депозирана чрез пълномощника й адв. С. К. от САК, срещу постановление за прекратяване на наказателното производство на Софийска градска прокуратура от 18.10.2024 г. на основание чл.199 чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, поради липса на състав на престъпление по чл.220 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, срещу П. П. П., затова, че действайки в условията на продължавано престъпление от 16.10.2017 г.до 14.05.2018 г. в гр.Ямбол, в качеството на длъжностно лице - изпълнителен директор на „Трейс Ямбол“ АД, съзнателно сключила неизгодни сделки и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД в размер на 486 001,82лв.

Първоинстанционният съд правилно е приел в мотивите си, че в настоящия случай за обвиняемата не е налице правен интерес да атакува постановлението на прокурора, с което наказателното производство водено спрямо нея е било прекратено.

Обосновано в атакуваното определение е посочено, че правният интерес на обвиняемата да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство е по-ограничен в сравнение с останалите страни в производството - пострадал или ощетено юридическо лице и единственият предмет на жалба на обвиняемото лице може да бъде основанието на което е прекратено производството, но не и когато прекратяването е на реабилитиращо основание, когато деянието не съставлява престъпление.

Действително в конкретния случай прокурорът изрично е посочил в обстоятелствената част и в диспозитива на постановлението от 18.10.2024 г.,, че прекратява наказателното производство на основание чл.24 ал., т.1 от НПК, затова, че липсва състав на престъпление, т.е че деянието не съставлява престъпление.

Напълно следва да бъде споделена констатацията и аргументацията, че тъй като диспозитивът представлява единство от текст и правна квалификация, в случая напълно ясно е основанието, на което прокурорът е прекратил наказателното производство – липса на състав на извършено престъпление по чл.220 ал.1 от НК.

В тази връзка правилно и законосъобразно е преценено, че искането в 4 жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд т.е. за изменение на основанието за прекратяване, затова че деянието не е извършено от обвиняемата, се явява недопустимо, тъй като е невъзможно при прекратяване поради факта, че деянието не представлява престъпление същото да се прекрати и на основание, че деянието не е извършено от обвиняемата.

Безспорно е, че липсата на състав на извършено престъпление не дава възможност на прокурора или съда да прекрати наказателното производство и на основание, че няма извършено деяние от обвиняемата, както и че когато тези основания се конкурират, следва да се даде предпочитание на основанието по чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НК - деянието не съставлява престъпление, както е сторено в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.10.2024 г.

Неоснователни са както самото оплакване за неправилност на атакуваното определение на Ямболския окръжен съд, така и наведените в тази връзка конкретни възражения.

Видно от съдържанието на жалбата, с която е била сезирана първата инстанция, единствената на практика претенция на жалбоподателката по отношение на постановлението за прекратяване на наказателното производство е относно цифровото посочване на правното основание, въз основа на което производството е било прекратено, доколкото се твърди, че е налице неяснота, породена от словесно формулираното основание за прекратяване на наказателното производство и непълнотата на разпоредбата, на която се е позовал прокурорът при изписването на приложимата норма в цифров вид.

Няма спор, нито в теорията, нито в съдебната практика, че в нормата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК са предвидени две различни основания за прекратяване на наказателното производство – „деянието не е извършено“ и „деянието не съставлява престъпление“. Няма спор и по отношение на това, че когато в съответния прокурорски акт не е посочено точно кое от тези основания е приложил прокурора, словесно или цифрово, е налице непълнота, водеща до неправилност на този акт.

В настоящия случай, обаче, видно от съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.10.2024 г., в него прокурорът ясно и недвусмислено е посочил /както в 5 обстоятелствената му част, така и в диспозитива му/, че прекратява производството поради липса на състав на престъпление по чл.220 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Непосочването на конкретната хипотеза на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК като цифров израз по никакъв начин не води до неяснота или до неопределеност относно приложеното в случая основание на закона за прекратяване на производството.

Освен това следва да се отбележи, че в жалбата против постановлението за прекратяване се съдържа изрично изявление, че жалблоподателката не е „осъществила състав на престъплението по чл.220 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК“, както и че изначално „не е налице обективна и субективна съставомерност на това престъпно деяние“.

Следователно, от една страна, не е налице неяснота и/или противоречие по отношение на волята на прокурора за основанието, поради което наказателното производство е било прекратено, а от друга страна, по същество няма разминаване между посоченото от прокурора основание и претендираното от страна на жалбоподателката основание за прекратяване на наказателното производство.