Решение № 124 от 17.07.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Димитровград, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно наказателно дело № 20235610200152 по описа за 2023 година 1. Производството е по реда чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- Д. П. А., ЕГН **********, жив. гр.Димитровград, ул.

********** № ** aп. 1 е останал недоволен от Заповед за задържане на лице №254зз-79/30.03.2023г. издадена от инсп. Н. В. Н. служител в СКП при РУ Димитровград. Излага подробни мотиви за неправилността й и моли за нейната отмяна .

3. В с.з. чрез представител излага доводи, в подкрепа за незаконосъобразност , недоказаност и неправилност на заповедта. Моли за разноски 4. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ОРГАН(ПО)- инсп. Н. В. Н. служител в СКП при РУ Димитровград обяснява пред съда причините си за издаване на заповедта, разказва за създалата се ситуация и поддържа пред съда, че това е било правилното решение.

5. РУ- МВР- Димитровград не взема становище по жалбата.

6. ПРБ- не праща представител и не взема становище по жалбата 7. Приложим закон.

8. ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР)

9. Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

10. 1. за което има данни, че е извършило престъпление;

11. (4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред 1 съответния административен съд.

12. Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

13.

8. КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи(КЗПЧОС) 14. Член 5 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

15.

Право на свобода и сигурност

16.

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

17. с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление;

18. d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;

19.

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

20.

3. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

21.

4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

22.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.

23.

9. Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13).

24.

Член 6

25.

Право на информация относно обвинението

26. 1.

Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

27. 2. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които 2 са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

28. 3.

Държавите-членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

29.

30. Факти по делото.

31. На 30.03.23 г. в 21:50 часа в гр. Димитровград в дома си бил задържан жалбоподателят в срок от 24 часа със Заповед за Заповед за задържане на лице №254зз-79/30.03.2023г. издадена от инсп. Н. В. Н. служител в СКП при РУ Димитровград по чл. 72. (1) от ЗМВР, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с извършено деяние по чл. 172, вр. чл. 167, ал.3 от НК.

32. Всъщност , акцията на полицията била по осигуряване редовност на избори, които се провели после на 02.04.23 г. и имало подадена информация, че жалбоподателят имал отношение към извършване на престъпления против избирателните права- подготовка за закупуване на гласове. Група полицаи – ПО, св. Л., св. П. и други в тъмната част на денонощието отишли в имота на жалбоподателят, находящ се в гр.Димитровград, ул. ********** № ** aп. 1. В апартамента Живеел още майката на жалбоподателят, болна от диабет, брат мусв. Ан. П. и малолетното му дете. Последният информирал служителите на реда за тези факти, приканил ги да не извършват такава среднощна проверка, но въпреки това полицаите продължили с дейността си. В последствие взели със себе си жалбоподателят и го откарали в полицейското управление. Задържането според ПО било с цел да се превенира жалбоподателят , да не се укрие и прикрие данни за извършеното престъпление. Жалбоподателят бил освободен на 31.03.23 г. в 18:30 часа

33. Доказателствата по делото са еднопосочни, съответно и кредитирани по релевантната фактическа обстановка..

34. По някой процесуални въпроси.

35. Законът е създал една крайно рудиментирана процедура, при която задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР лице може да обжалва заповедта за задържане.

Единствено в ал. 4 от с.чл. е посочено, че има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

36. Така става ясно, че всеки, срещу който е издадена такава заповед има право да я 3 обжалва, кой е компетентния съд, в какъв срок следва да се произнесе той, пред кой съд и по какъв ред се обжалва решението на съда, което съобразно и препратката към АПК е очевидно въззивен акт.

37. Не е посочен срок на обжалване, дали действително лицето е задържано, кои са страните в този процес, а и какво е съдържанието на решението.

38. Изразът „незабавно“ произнасяне следва да се разбира като произнасяне без забавяне, т.е. своевременно и възможно най- бързо. Когато делото не е изяснено, какъвто е и настоящия случай поради събиране на други доказателства, то няма как съдът да се произнесе веднага. Така и делото бе разгледано в две заседания, а произнасянето- възможно с най- малкото му забавяне.

39. Проблем на това производство очевидно е, че в контекста на чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС не може да доведе до незабавно освобождаване на лицето, ако жалбата му е основателна. Това следва от допустимото касационно обжалване, така акта на съда по същество не е окончателен и не виза в сила незабавно.ЗМВР и АПК не дават възможност на този съд да постанови незабавно изпълнение на не влезлият в сила свой въззивен акт.

40. Но и първоначалната липса на срок за обжалване също е довод в посока, че смисъла на процедурата по чл. 72, ал.4 от ЗМВР е не да се даде възможност на лицето да бъде освободено, а някакъв друг.

41. Този съд не може да разсъждава върху мотивите на законодателят и неговото намерение, а прилага закона такъв , какъвто е, до колкото това е възможно.

Очевидно е обаче, че хипотезата „освобождаване“ в контекста на чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС е бламирана от българския закон.

42. В този смисъл би могло да бъдат направени две действия- питане на съда до СЕС за съответствие на чл. 72, ал.4 от ЗМВР с чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС или пряко приложение на акта на първичното право на ЕС, в контекста на чл. 5, ал.4 от Конституция на Р България.

43. Преюдициалното запитване е възможност за съда, но съобразно и конкретните обстоятелства по делото, то е ненужно, неоправдано, би довело до произнасяне извън разумния срок и тъй като според съда заповедта е незаконосъобразна- ще влезе в противоречие с правата на жалещия. Затова такова питане съдът не прави.