Решение № 24 от 25.02.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр.Мадан, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100414 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АИ БАНК” ЕАД против С. З. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. З. С., ЕГН: ********** в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ** от 22.11.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството му на кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 11473,61 лева, от които: 10177,71 лева главница, 1295,90 лева договорна лихва за периода от 25.06.2023 до 24.11.2023 (връчването на Уведомлението за предсрочна изискуемост), ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36/2024 на РС - Мадан.

В исковата молба се сочи, че на 22.11.2022 г., ТИ БИ АЙ Банк ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ** с ответника С. З. С.. На основание така сключения Договор ТИ БИ АЙ Банк ЕАД е предоставило сума в общ размер 13541,38 лева, включваща: 9 000 лева са предоставени на потребителя и които са послужили за рефинансиране на стари негови задължения; 3941,96 лева са предоставени за заплащане на премиите по избрана от потребителя застраховка ВАNК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА, 599,42 лева са предоставени за заплащане на премиите по избрана от потребителя застраховка ВАКК ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Сочи, се, че съгласно чл.

7.2.2 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на 1 кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя. Твърди се, че общата дължима от Потребителя сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 от които в размер на 535,11 лева и последната в размер на 535,12 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 25.12.2022 г., а последната на 25.11.20227. Така предоставената сума кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,15 %. Лихвеният процент е фиксиран поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент.

Съгласно актуалната законова регламентация в ЗПК цената за отпуснат потребителски кредит намира най-точен и пълен израз не чрез дължимата договорна лихва, а чрез величината "годишен процент на разходите по кредита" (ГПР), който включва всички разходи по кредита. Поради което с промени от 23.07.2014 г. е въведен законоустановен размер на годишния процент на разходите. Конкретно, съгласно чл. 19 ал. 4 и 5 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 49,59%, а общата дължима сума по Договора е в размер на 32 106,61 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. Договорът не бил сключен при Общи условия. Длъжникът преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с падеж 25.6.2023 г., 25.7.2023 г. и 25.8.2023 г. поради което ищецът бил изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника.

Уведомлението било получено на 24.11.2024 г. лично от ответника, считано от която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като към датата на входирането му задължението на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по Договора е било в размер на 15 490,07 лева, от които: 12995,76 лева главница; 2181,23 лева договорна лихва; 313,08 лева обезщетение за забава. Предвид факта, че ответникът е депозирал частично възражение, в което не оспорва дължимостта на част от сумата за главница, ищецът предявява настоящата искова претенция, в която претендира установяване на дължимостта на оспорените от длъжника суми. Исковата претенция била съобразена и с това, че длъжникът е заплатил доброволно сума в общ размер на 1198,41 лева към ищеца след завеждане на заповедното производство и преди завеждане на настоящето исково, с което тази сума е погасила изцяло обезщетението за забава и е намалило дължимата договорна лихва. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на 22.11.2022г. между С. З. С. и ищеца е подписан Договор за потребителски кредит № **. По силата на договора кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 2

** се е задължил да предостави заем на ответника в размер на 9000 лева.

Установявало се от чл.7.1 от договора, че размерът на кредита е 9000,00 лева, а сумата от 3941,96 лева представлява предоставена за заплащане по застраховка „БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ застрахователна премия, а сумата от 599.42 лева била „предоставена за заплащане на премиите по избрана от потребителя застраховка БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Последните две суми общо в размер на 4 531,38 лева били прибавени като главница по кредита и върху тях се начислявала уговорената с договора за кредит договорна лихва, без това да представляват предоставени в заем на заемателя средства. Ответникът се позовава на чл. 22 от ЗПК, като сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че не се установява на кредитополучателя да е отпуснат кредит в размер на 13 541,38 лв. Предоставената сума е в размер на 9000 лв., а разликата от 4541,38 лв. се състояла от начислени застрахователни премии по застраховка Вапк Пакет + Вапк Пакет 3 Кредит + Сметка. Тази сума обаче не била част от главницата заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те не могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като Такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат. В договора е отразено като размер на кредита първо 9000,00 лева, а след това - общ размер на кредита от 13541,38 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. При това положение реално приложимия лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извода за нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. В договора липсва и ясно разписана методика и начин на формиране на ГПР. Не било посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумите за застрахователни премии в общ размер от 4 541,38 лв. са приети за разходи по кредита, каквито реално представляват. Предвид това не може да се провери и дали вписания в договора процент на разходите на годишна база - 49,59 %, е действително приложимия такъв в отношенията между страните. Последното обосновавало извод за нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл. 19 ал.4 от ЗПК, което нарушение било самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Освен горното не била представена и преддоговорна информация, която да е предоставена на потребителя преди сключване на договора за кредит, което представлявало нарушение на чл. 8 от ЗПК. Освен това била налице нищожност на клаузата по чл. 9, т. 1 от процесния договор, определяща лихвения процент по договора в размер на 41,15%, поради противоречието й с добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че имайки предвид последиците на недействителността, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита - 9000,00 лева, но не и лихви или други разходи. Ответницата била платила на кредитора 6 пълни месечни 3 погасителни вноски от по 535,11 лева, равняващи се на сумата от 3210,66 лева.

След образуване на заповедното производство е заплатила още 1198,41 лева, или общо заплатената от нея сума е 4409,07 лева. Счита, че са неоснователни всички искови претенции за заплащане на лихви и други разходи, както и за главница, освен неплатената главница в размер на разликата между получения заем от 9000,00 лева и направените плащания от 4409,07 лева, а именно сумата от 4590,93 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 36/2024 г. по описа на РС Мадан е издадена Заповед № */30.01.2024 г. по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. З. С. да заплати на заявителя ТИ БИ АЙ Банк ЕАД следните суми: 12995.76 лева /дванадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ** / 22.11.2022г, 2181.23 лева /две хиляди сто осемдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.06.2023 г. до 24.11.2023г., 313.08 лева /триста и тринадесет лева и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 25.06.2023 г. до 17.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски в производството.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника С. З. С., чрез пълномощника адв. М. О. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 16/30.01.2024 г., в частта, в която е разпоредено длъжникът С. З. С. да заплати на заявителя следните суми: 10 177,71 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ** от 22.11.2022 г.; 2181,23 лева - договорна лихва за периода от 25.06.2023 г. до 24.11.2023 г.; 313,08 лева - обезщетение за забава за периода от 25.06.2023 г. до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. На заявителя е указано, че може да предяви иск относно посочените вземания в едноседмичен срок от съобщението. Настоящият иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, като е налице пълен идентитет между оспорените от длъжника вземания по заповедта и вземанията, предмет на настоящото производство. Ето защо предявените искове са процесуално допустими.

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между С. З. С. – потребител и Ти Би Ай Банк ЕАД – кредитор е сключен Договор за потребителски кредит от 22.11.2022 г., по силата на който на ответницата е бил предоставен потребителски паричен кредит в размер на 9000 лева, с общ размер на застрахователна премия 4541.38 лв., от които Застраховка: ВАNK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 3941.96 лв. и застраховка ВАNK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 599.42лв.