Определение № 222 от 19.07.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Търговище, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.А

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500162 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 420, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Агролес фактор“ ЕООД, седалище гр. Бяла, област Русе, против определение № 99 от 26.04.

2024 г., по ч.гр.д. № 344/2023 г. на РС – Омуртаг, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 49/2024 г. на ДСИ при РСО, по заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.

417 от ГПК от 25.03. 2024 г.

В жалбата се излагат съображения, че кредиторът бил обявен в несъстоятелност и затова изпълнението било рисково. Освен това алтернативно било направено искане по чл. 420, ал. 1 от ГПК, но съдът го отхвърлял, защото обезпечението не е представено с молбата. Следвало съдът да укаже на заявителя, че следва да внесе съответната гаранция и обезпечение. Затова се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането за спиране на посоченото изп.дело да бъде уважено.

Въззиваемата страна – „Тузлушка гора“ ЕООД (в несъстоятелност) е редовно уведомен, но не е взето становище от синдика.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е допустима, като подадена в срок и при наличието на 1 правен интерес, от оправомощено лице. По същество е неоснователна. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция по отношение на установените факти и правните изводи.

Следва да се посочи, че в жалбата не се излагат съображения, свързани с изводите на съда по отношение на това, че в заповедното производство съдът не може да преценява дали едно вземане е погасено по давност. Този извод е законосъобразен и с оглед на това, че оплакване по този въпрос няма, не следва да се излагат и повече мотиви от въззивния съд.

По отношение на това, че съдът е следвало да даде указания на длъжника да представи надлежното обезпечение. Районният съд е приел, че по делото не е представено надлежно обезпечение – залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, за кредитора по реда на чл. 180 или 181 ЗЗД.

Правилен е изводът на съда, че в производството по чл. 420, ал. 1 от ГПК съдът не дава указания на длъжника. Това не е производство по обезпечение на иск. Текстът на чл. 420, ал. 1 от ГПК изрично посочва, че ако длъжникът представи надлежно обезпечение, то принудителното изпълнение се спира.

Инициативата в случая е само за длъжника и съдът не е длъжен да дава каквито и да било указания. При представяне на доказателства за направено подобно обезпечение, то както е посочил и районният съд, в съдебния акт само се правят съответните констатации, за да може съдебният изпълнител да установи по безспорен начин, че изпълнението е спряно. С оглед на това, че с молбата не се представят доказателства във връзка с направено обезпечение, то жалбата е изцяло неоснователна.

Същата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Агролес фактор“ ЕООД, седалище гр. Бяла, област Русе, против определение № 99 от 26.04. 2024 г., по ч.гр.д. № 344/2023 г. на РС – Омуртаг, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 49/2024 г. на ДСИ при РСО, по заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.

2

417 от ГПК от 25.03. 2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3