Определение № 2582 от 31.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2129/2025
- Вид
- Определение № 2582
- Подписан
- 31.07.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Николай Колев Стоянов, Иван Гаврилов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2582 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502129 по описа за 2025 година Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрк. ***, срещу разпореждане №16342 от 06.06.2025 г. на Районен съд- Пловдив постановено по ч.гр.д.
№10267/2025 г. по описа на ПдРС, XXV-ти гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Н. К., ЕГН **********, за следните суми: 1032,50 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № *** от 25.08.2022г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за предоставяне на поръчителство № ***, като суброгирания кредитор „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД; 91,43 лв. – договорна лихва, дължима за периода 09.09.2022 г. – 24.03.2023 г.; 343,03 лв. – обезщетение за забава за периода 25.03.2023 г. – 27.05.2025г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.06.2025 г. до окончателното й погасяване. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Н. К., ЕГН **********, за следните суми:
1032,50 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № *** от 25.08.2022г., 1 сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за предоставяне на поръчителство № ***, като суброгирания кредитор „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД; 91,43 лв. – договорна лихва, дължима за периода 09.09.2022 г. – 24.03.2023 г.; 343,03 лв. – обезщетение за забава за периода 25.03.2023 г.
– 27.05.2025г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.06.2025 г. до окончателното й погасяване. За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност договорите да съдържат неравноправни и нищожни клаузи.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче такава индивидуализация липсва. Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора.
Нещо повече - чл.410, ал.3 от ГПК изисква да се приложат към заявлението всички приложения и изменения, касаещи договора, сключен с потребител, от който се претендира да е възникнало вземането. Разглеждането на останалите възражения в частната жалба, касаещи разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, би било резонно, в случай че формално заявителят има качеството кредитор. Доколкото жалбоподателят не е установил, че има качеството кредитор, респективно – че има вземане спрямо длъжника, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.
Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.
А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./ Като краен резултат е правилен извода на първостепенния съд, че следва да се остави без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, макар и изложените от въззивната инстанция съображения да са различни.
Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VII граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16342/06.06.2025 г., постановено по ч.гр.д.
№10267/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXV граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3