Определение № 46 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. София, 10.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002900620 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „МТК Гроуп“ ООД, чрез пълномощника му адв. М. Б. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Кр. Малчева, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 768/05.12.2022 г. , постановено по в. т. д. № 664/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, Тринадесети състав, в частта, в която са уважени (по касационна жалба на Столична община – до присъдения размер от 46130,78 лв. за главницата; до присъдения размер от 12263,10 лв. – за акцесорната претенция), респ. в частта, в която са отхвърлени (по касационна жалба „МТК Гроуп“ ООД – до пълния предявен размер от 92261,56 лв. за главницата; до пълния му предявен размер от 24526,20 лв. - за акцесорната претенция) предявените от „МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община кумулативно обективно съединени искове с дадена от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 79 ЗЗЗД (главния иск) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (акцесорния иск) за заплащане на индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ561 1196/02.12.20216 г. – за м. 10.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 29.06.2021 г., до окончателното заплащане, както и за заплащане на законната мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 15.11.2018 г. до 28.06.2021 г. – в размер на 12263,10 лв.

Касаторът „МТК Гроуп“ ООД поддържа, че въззивното решение – в обжалваната от него част, е неправилно, тъй като въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост – вследствие на необсъждане в своята съвкупност и взаимовръзка на събраните по делото доказателства, както и при неправилното тълкуване на действително постигнатото между страните съгласие в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор апелативният съд е достигнал до неправилния правен извод, че дори и промяната в цената на природния газ да превишава неколкократно уговорените 20% от първоначалната цена, индексацията на уговореното възнаграждение е в размер на 2,5%, като само при постигнато изрично съгласие между страните индексацията на дължимото възнаграждение би могла да бъде в размер от 5%.

В Становището от 14.11.2023 г. „МТК Гроуп“ ООД е изложил правно съждение, че въззивното решение е недопустимо, тъй като апелативният съд не е дал правна квалификация на предявения иск за реално изпълнение, т.е. не е подвел предявеното спорно материално право под диспозицията на съответната материалноправно разпоредба. Счита, че с предявения главен иск не се претендира допълнително възнаграждение за осъществената от ищеца услуга – извършване на обществен превоз на пътници, а заплащане на извършените разноски за осъществяване на уговорения мандат по сключен договор за поръчка (арг. чл. 285 ЗЗД).

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – то е очевидно неправилно, като поставя следните групи материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1.1. „Длъжен ли е съдът да извърши надлежно тълкуване на спорна между страните по делото клауза от договор, сключен помежду им, която клауза е основание за спорното право?“; 1.2. „Може ли съдът при тълкуване на 2 договор да подмени формираната при сключване му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите?“; 1.3. „При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД?“; 1.4. „Необходимо ли е съдът да излезе и извън текста на самия договор, да изследва обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на договора, както и други обстоятелства, които са от значение, за да се установи действителната воля на страните?“;

1.5. „Следва ли при тълкуване на договора съдът да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД?“; 1.6. „Следва ли съдът, при тълкуване на договора и/или на спорна между страните клауза относно уговорено възнаграждение, да държи сметка за обстоятелството, че сделката е търговска и е сключена от изпълнителя именно с цел реализиране на търговска печалба?“ (по тези въпроси твърди противоречие с Решение № 67/30.07.2014г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, II ТО; Решение № 236/24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 15/22.12.2016 г. по т. д. № 2404/2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 155/06.11.2012 г. по т. д. № 744/2011 г. на ВКС, II ТО;

Решение № 60080/13.09.2021 г. по гр. д. № 4724/2019 г. на ВКС, II ГО;

Решение № 215/12.10.2015 г. по гр. д. № 49/2015 г. на ВКС. III ГО; Решение № 37/23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2017 г. на ВКС, I ТО; Решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС. I ГО и Решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС. I ТО); 2. „Длъжен ли е съдът да зачете постигнатите между страните по валиден договор уговорки?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение № 137/25.06.2010 г. по т. д.

№ 888/2009 г. на ВКС, II ТО; Решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 578/13.11.2008 г. по т. д. № 338/2008 г. на ВКС, I ТО); 3.1. „ Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми?“; 3.2. „Допустимо ли е съдът да извърши тълкуване на спорна между страните клауза, което да доведе до противоречие с чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК); 4. „ Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, 3 точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?“ (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателите постановки по т. 3 от ППВС № 1/13.VII.1953 г.; Решение № 91/21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и Решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, ІІ ТО); 5.1. „Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?“; 5.2. „При правен спор, за разрешаването на който е необходимо да се извърши тълкуване на клауза от сключен между страните договор, представлява ли правнорелевантен факт извънсъдебно признание и становище на една от страните по договора, което по същество отразява действителната й воля и смисъла, вложен в тази клауза от договора?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение № 111/07.06.2019 г. по гр. д. № 2629/2018 г. на ВКС, III ГО и Решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, II ТО); 6.1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото па спора?“; 6.2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ищецът провежда защитата си по иска?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение № 177/31.12.2020 г. по гр. д. № 293/2020 г. на ВКС, ІV ГО;

Решение № 331/4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС. IV ГО; Решение № 546/01,12.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, III ГО; Решение № 170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 22/2.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 587/2018 г., I ТО и Решение № 96/03.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020 г. на ВКС, II ГО); 7.1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на своите фактически и правни изводи?“; 7.2.

„Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими и/или недостоверни?“; 7.3. „Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 от ППВС № 1/13.VІІ.1953 г.; Решение № 91/21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, III ГО;

4

Решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, І ГО; Решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I ГО; Решение № 331/4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 546/01.12.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 65/30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II ТО; Решение № 149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., ІІІ ГО и Решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, II ТО) и 8. „Във връзка с изясняване на действителната воля на страните от значение ли е преценката на въззивния съд относно поведение на една от страните, което конфронтира с тезата за конкретно тълкуване на договора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение № 37/23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2017 г. на ВКС, I ТО). По допълнителната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото), касаторът поставя следния материалноправен въпрос: „Само клаузите на сключен между страните договор ли представляват правнорелевантни факти, от които може да се установи действителната им воля и смисъл, вложен в постигнатите помежду им договорки, които имат силата на закон спрямо тях?“

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива подробни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касаторът Столична община навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът не е изяснил действителната воля, която страните са вложили в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор – тази сделка е сключена за удовлетворяване не на търговския интерес на ищеца, а за задоволяване на обществена потребност, поради което уговореното възнаграждение за осъществяване на процесната услуга може да се измени само по взаимно съгласие на страните, а не автоматично, до който незаконосъобразен правен извод бил достигнал въззивният съд.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 5

ГПК, както и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – то е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните?“; 2. „При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД?“; 3. „Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора - цената?“; 4. „Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка?“ (по тези четири въпроса твърди противоречие с Решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о.; Решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС. ГК. IV г. о.; Решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, ТК; и Решение № 105/30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.); 5. „Доказал ли е ищецът при условията на пълно и главно доказване своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки?“; 6. „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза?“; 7. „Допустимо ли е въззивният съд - без да променя доклада по делото, да размести тежестта на доказване по начин, който да доведе до удовлетворяване претенцията на ищеца?“; 8. „Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ - в потвърждение, че са се осъществили предвидените в 6 договора предпоставки?“; 9. „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?“ (по въпросите от т. 5 до т. 9 не сочи задължителна и казуална практика, в противоречие на която въззивният съд ги е разрешил) и 10. „Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК?“ (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните разяснения, по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 228/01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г. на І Г. О.).