Заповед за изпълнение № 598 от 20.03.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Трети състав в проведеното на 20.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 752 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Боряна Ал. Ангелова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Е. Ю. П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ********** да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, електронна поща: [email protected], телефон *********, законен представител – С.Н.Н., Н.

М. Л. и Я.К.Ч., в качеството им на управители, пълномощник: ю.к. Н. Л., сумата от 204.64 е в р о (двеста и четири евро и 64 евро цента), главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 20.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.03.2026 г., до изплащане на вземането, както и сумите, включващи дължимата държавна такса в размер на 10.86 евро /десет евро и 86 евро цента/съобразно ув. част и юрисконсултско възнаграждение – 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

1 Договорна лихва 27.75 EUR /двадесет и седем евро и 75 цента/, за времето от 10.11.2023 г. до 10.07.2024 г. неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план 2 Друго 72.55 EUR /седемдесет и две евро и 55 цента/, начислена на 10.07.2024 г., за неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план 3 Друго 108.75 EUR /сто и осем евро и 75 цента/, начислена на 10.07.2024 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план 5 Такса 102.26 EUR /сто и две евро и 26 цента/, начислено на 09.02.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 6 Мораторна лихва 178.42 EUR /сто седемдесет и осем евро и 42 цента/, за времето от 11.07.2023 г. до18.03.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над – 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/ до претендирания размер от 168.70 евро /сто шестдесет и осем евро и 70 евро цента/, както и сумата над 10.86 евро /десет евро и 86 евро цента/ за държавна такса до претендирания размер от 11.81 евро /единадесет евро и 81 евро цента/ .

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********* от 20.06.2023 год. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 600 лв., които е следвало да върне за срок от 11 1 месеца, до 10.05.2024 год., на равни месечни вноски в размер от по 119.78 лв. (от които 54.55 лв. – общо за пакетите „допълнителни услуги“) съгласно погасителен план, с падеж на всяко първо число от месеца; годишен лихвен процент (ГЛП) 40.90% и годишен процент на разходите (ГПР) 47.80 %. Допълнителните услуги– са на обща стойност 600 лв. Няма данни, нито твърдения тези услуги да са били ползвани.

Претендира се само част от вземането, представляваща вноски с настъпил падеж.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите „Фаст“ и „Флекси“. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора.

Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги " Фаст" и "Флекси" и такси , които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна клауза по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.

В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор "Фаст" и "Флекси", което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания, извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПКискането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от 2 юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.91 евро до 117,60 евро/.

Заявителят е претендирал /168.70 евро / 329,95 лева/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.91 евро /четиридесет евро и 91 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на заявителя/кредитора:

IBAN: ************, BIC: *********, „Юробанк България“ АД

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА:

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1. Да подадете в съда писмено възражение по чл. 414 ГПК, по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по чл. 414а ГПК, по образец, приложен към заповедта, че сте изпълнили изцяло или частично задължението си. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

4. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

5. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете 3 разноски в по-висок размер от посочения в заповедта;.

6. Ако не направите възражения пред издалия заповедта съд или не изпълните, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение.

7. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.

8. Разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в едномесечен срок от връчването на заповедта. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед. Тя може да се основава само на възражения, извлечени от представения от кредитора документ или на възражение за неравноправни клаузи в представения договор.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Боряна Ал. Ангелова )

4