Определение № 27930 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27930 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110125113 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №406854/11.12.2025 г., подадена от ищеца П. В. В., чрез адв. Ч., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски.

В молбата се излагат аргументи за неправилност на извода на съда, че в случая следвало да намери приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Намира, че в случая ответникът е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че ищецът неколкократно бил канил ответника да заличи от своята счетоводна система претендираното вземане, като се позовал на изтекла погасителна давност, но ответникът отказал да извърши такова заличаване, като бил посочил, че това ставало само по силата на влязъл в сила съдебен акт и провъзгласяването му по съдебен ред. От приложената по делото справка по договорна сметка №002100210869 било видно, че и към 09.04.2025 г., т.е. 1 година след завеждане на делото задълженията не били заличени. Видно било също така, че ищецът бил поставен в условие на крайна необходимост да заведе настоящия иск и да претендира заплащане на съответните разноски от загубилата делото страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се аргументира неоснователност на молбата, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение.

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен е списък на разноските от искащата изменение на решението страна, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При разпределяне отговорността за разноски в постановеното по делото решение съдът е приел, че са налице и двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно – ответникът в отговора на исковата молба е признал иска (което обстоятелство не се оспорва от ищеца) и не е станал повод за завеждане на делото.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските се обосновава с това, 1 че ответникът бил дал повод за завеждане на делото, доколкото последният неколкократно бил канен от ищеца да заличи в счетоводството си процесните погасени по давност вземания, но ответникът отказал да стори това.

В постановеното по делото решение съдът изрично е посочил, че в случая доказателства за такава извънсъдебна покана за отписване на вземанията липсва.

Дори и да беше налице такава кореспонденция и отказ от страна на ответника да заличи вземанията преди завеждане на процесния отрицателен установителен иск, следва да се посочи, че константна е практиката на касационната инстанция, че дори извънсъдебната покана до длъжника да плати със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане срока за отговор на исковата молба. При изрично такова признание и ако не се е снабдил с изпълнителен титул за вземането си и не разполага с друга процесуална или извънпроцесуална принуда да събере същото / какъвто е настоящия случай , следва да се приеме че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Счетоводно неотписване на вземането от кредитора не съставлява действие по принудително изпълнение и не може да бъде квалифицирано и като повод за завеждане на иска (в този смисъл Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на Четвърто г. о.;

Определение № 95/22.02.2018. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г. на Четвърто г. о.;

Определение № 318/25.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2828/2018 г., Трето г. о.;

Определение № 420/16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., Трето г. о.;

Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., Трето г. о.;

Определение № 308 от 3.02.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2590/2025 г., I т. о., ТК).

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за промяна на извода относно дължимостта на разноски за настоящото производство и молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №406854/11.12.2025 г., подадена от ищеца П. В. В., чрез адв. Ч., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2