Решение № 6 от 28.10.2021, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ивайловград, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Х.а като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20215650100063 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Предявен е иск от от ХР. К. Б. от с.Кабиле, Ямболска област, чрез пълномощника му адв. Д.Д. от АК – Ямбол, със съдебен адрес – гр. Ямбол, ул.

„*******“ № 14, кантора 404 срещу М. СТ. СТ. от гр. Ивайловград, ул.

„*******“ № 13. Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.3 от Семейния кодекс (СК).

Ищецът твърди, че че с ответницата се познавали от 2009 г. и около една година живели заедно, след което се разделили. През 2016 г. отново подновили приятелството си, като ответникът постоянно я посещавал в гр.Кърджали, където ответницата работела. Ответницата забременяла и през януари 2017 г. отново заживели заедно при нейните родители в Ивайловград.

На 11.04.2017 г. се родил синът им – Д. Х. Б..

Съвместното им съжителство било непоносимо, като ответницата изгонила ищеца от дома им и той заживял на квартира, за да бъде близко до сина си. Редовно бил с детето си, много го обичал и се грижел за него. През 2018 г. ответницата започнала връзка с друг мъж, дори се преместила да живее при него и ограничила контактите между ищеца и сина му. През това време фирмата, в която ищецът работела фалирала и в края на 2018 г., той се прибрал в Ямбол.

От тогава до момента на подаване на исковата молба само веднъж бил виждал детето си по „месинджър“ - а, тъй като му предстояла много тежка операция и „докторите не били сигурни в щастлив край“.

Ответницата не желаела да контактува с него и постоянно намирала някакви причини да не вижда детето. Независимо от това, ищецът редовно плащал издръжката за детето си. На 09.04.2021 г. майка му се обадила на 1 майката на ответницата и поискала да дойдат при детето за рождения му ден на 11.04.2021 г. Бил купил много подаръци и дрехи и много искал да го види.

Известно време след това се обадила ответницата и заявила,че няма да ги приеме,защото майка му много я обидила и са щели да отвлекат детето. След това блокирала телефона му и той по никакъв начин не можел да осъществи контакт с детето си. Заявява, че никога не е имал намерение да отвлича сина си, нито по някакъв начин бил оспорил родителските права на ответницата.

Моли с ответницата да бъдат призовани на съд и съдът да постанови решение, с което да определи личните контакти на ищеца със сина му Д. Х. Б., като му разреши да го взема един път в месеца петък, събота и неделя с преспиване поради отдалеченото разстояние, както и един месец през лятото и пет дни по коледните или новогодишни празници.

Претендира и за направените разноски.Прилага Удостоверение за раждане на детето Д. Х. Б., издадено въз основа на Акт за раждане № 0496/13.04.2017 г. на Община Кърджали и адвокатско пълномощно.

Ответницата, в законоустановения едномесечен срок дава отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител – адв. Гергана Караджонова – Писарова от ХАК, като предявява и насрещен иск.

Изразява становище, че предявения първоначален иск е допустим, но неоснователен. Описва подробно от своята гледна точка отношенията й с ищеца. Действително с ищеца били родители на малолетното дете Д. Х. Б..

Действително се запознала с ищеца през 2009 г. през месец юли, като малко след това решили да живеят заедно в гр. Бургас като съвместното им съжителство продължило до април 2010 г., когато се разделили. След това ответницата по първоначалния иск работела в гр. Кърджали, като пред 2016 г. отново подновили връзката си, като ищецът идвал при нея веднъж месечно, всеки месец за по няколко дни обикновено петък, събота и неделя. През месец юли 2016 г. ответницата забременяла и и имала тежка бременност, което наложило престоя й в болнични заведения и напускане на работата в Кърджали и наетата от нея квартира. Баща й помогнал да си пренесе багажа отново в гр. Ивайловград, а ищецът не пожелал да дойде с нея, тъй като решил да живее в гр. Ямбол. През периода о т м. септември 2016 г. до м. януари 2017 г., ищецът и ответницата се видели за не повече от една седмица, като се чували по телефона само пред това време, но не много често. През януари 2017 г. ищецът дошъл в гр. Ивайловград и заживели заедно, като родителите на ответницата им дали първия етаж от къщата, за да са отделно и никой на никого да не пречи. Започнали да правят ремонт на етажа и да подготвят детската стая на детето. С идването си ищецът показал грубо поведение - викал, крещял, държал се грубо, агресивно, с ответницата, нейното семейство, съседи и познати, като винаги измислял повод за ревност, дрязги и пр. След раждането на детето започнали да го гледат в Ивайловград.

Ищецът започнал работа в Свиленград и в продължение на няколко месеца се прибирал нощно време и помагал за детето. С времето обаче отношението му започнало да се променя и било много лошо, както към ответницата, така и 2 към всички останали. В един момент се стигнало дотам, че не можели да живеят заедно, за което ответницата счита, че причината е изцяло и единствено в ищеца – нямал постоянна работа и често сменял фирмата в която работи. В края на 2018 г., началото на 2019 г. ищецът и ответницата окончателно се разделили и ищецът се прибрал в гр. Ямбол, като в последните месеци преди това живял на квартира в гр. Ивайловград.

Ответницата изтъква, че отношенията между страните се влошили толкова много, че се наложило да се обърне към съда с молба за защита, за което било образувано гр. дело № 10/2019 г., по описа на PC - Ивайловград.

По силата на Заповед за защита от домашно насилие, ищецът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата, както и да я доближава за срок от 12 месеца, като за това прилага и съответните документи по делото.

В последствие било образувано и гр. дело № 111/2019 г., по описа на PC - Ивайловград, по което имало постановено Решение № 6/11.02.2020 г., влязло в законна сила на 04.06.2020 г., като по силата на същото на ответницата са предоставени родителските права върху детето и съдът е постановил детето да живее при нея на адрес гр. Ивайловград, ул. „*******" № 13. Със същото решение имало определен режим на лични отношения между бащата и детето, като той имал право да го вземе при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. на деня без преспиване и един месец през лятото, когато ответницата не била в платен годишен отпуск, като ищеца бил задължен след това да връща детето незабавно след изтичане на определеното време. Твърди, че от момента в който той има тези права, нито веднъж не се е възползвал от тях.

Не отговаряло на истината, че ищецът бил плащал издръжка на детето.

Във връзка с неплащането на издръжка имало заведено дело при ДСИ при PC – Ивайловград - ИД № 20205650400021, като представя и Удостоверение № 129/02.06.202 1г., от което било видно, че ищеца не плаща така определената му издръжка от 130 лв., която била под минималната установена за страната към настоящия момент и към дата 02.06.2021 г. дължал 2194 лв. неплатени издръжки. В тази връзка ответницата се била обърнала и към Прокуратурата като е пуснала жалба с вх. № 2628/08.06.2021 г., по описа на РП - Ямбол, като заверено копие от нея представя по делото.

Не отговаряло на истината, че няма определен режим на лични отношения между детето и бащата.

Моли съда да не уважи предявените срещу нея искове, тъй като счита същите за недопустими и неоснователни поради факта, че вече има определени лични отношения между родителите и детето, издръжка, местоживеене на детето, които не се спазват от ищеца, като счита на този етап, че няма основание за промяната им. В случай, че съдът уважи исковата претенция на ищеца, моли срещите да бъдат осъществявани в присъствието на социален работник и в нейно присъствие, без преспиване първите шест месеца, поради ниската възраст на детето и поради факта, че то не познавало 3 баща си и щяло да е нужно определено време, за да свикнат един с друг.

Отделно от това предявява НАСРЕЩЕН ИСК за увеличаване на размера на издръжката от 130 лв. / сто и тридесет/ лева на 230 /двеста и тридесет/ лева месечно.

Претендира съдът да осъди ищеца да заплати и всички разноски направени от нея в настоящия процес.

Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане от нейна страна за потвърждение на горепосочените факти.

Моли съда, да задължи ищеца да представи документи относно материалното и имотното си състояние и доходи, които той е получавал една година назад преди датата на завеждането на исковата молба.

Заявява, че за доказване на насрещния иск ще се ползва от посочените доказателства в отговора на исковата молба.

Моли да й бъде дадена възможност да ангажира и нови доказателства след запознаване на позицията на ищеца по насрещния иск.

Моли да й бъде дадена възможност след представяне на писмен отговор от страна на ищеца да представи и допълнителни доказателства, включително и възможност да поиска и назначаването на експертизи, като в съдебно заседание в зависимост от становището на ищеца ще се ангажира и с други доказателства.

Моли да й бъде дадена възможност в първото по ред съдебно заседание да представи служебна бележка за това, че детето посещава детска градина в гр. Ивайловград.

Прилага препис от писмения отговор и предявения насрещен иск за ищеца.

В законоустановения срок ищецът по първоначалния иск не дава отговор по насрешния иск.

Съдът е указал на страните, че спорните факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях подлежат на доказване и, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

В съдебно заседание ищецът по основния иск ХР. К. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответницата М. СТ. СТ. се представлява от адв. Гергана Караджонова - Писарова от АК – Хасково, с пълномощно по делото.

В съдебно заседание е извършен разпит на свидетелите С. Д. СТОЕВ и Е. Д.А С.

Приобщени доказателства:

Заверено копие от Удостоверение за раждане на Д. Х. Б. издаден въз основа на Акт за раждане № 0496 от 13.04.2017 г.; заверено копие от Договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000088335 от 15.04.2021 г., както и приложените с писмения отговор, а именно: заверени копия от Декларация за СМПИС; Кореспонденцията между ответницата и бащата и между 4 ответницата и бабата на детето по бащина линия, провела се по messenger, приложение Fesebook; Съобщение, Решение № 2/ 11.03.2019 г.; Заповед за защита от домашно насилие № 2/ 11.03.2019 г.; Изпълнителен лист от 19.09.2020 г.; Удостоверение за банкова сметка, всички по гр.д. № 10/ 2019г . по описа на РС- Ивайловград; Решение № 6/ 11.02.2020, влязло в сила на 04.06.2020г. по ГР.Д. № 111/ 2019 г. по описа на РС – Ивайловград;

Удостоверение № 129/ 02.06.2021 г. по И.Д. 20205650400021, по описа на ДСИ при РС- Ивайловград, Жалба с вх. № 2628/ 08.06.202 1г. по описа на РПЯмбол; Адвокатско пълномощно, Служебна бележка № 1 от 15.09.2021 г. за това, че детето Д. Х. Б. посещава ДГ „ Ивайловград“ и Медицинска бележка от АИППМП на Д-р Т. Т.ов от 27.09.2021 г. , че детето Д. Х. Б. е болен и е на домашно лечение.

Установена фактическа обстановка:

От представените по делото документи е видно, че ищецът по основния иск и ответницата по същия са родители на детето Д. Х.Б. , р. на 11.04.2017 г.

С Решение № 2/11.03.2019 г. па гр. д. № 10/2019 г. на РС – Ивайловград, на ищеца ХР. К. Б. са били наложени мерки по ЗЗДН, изразяващи се в указване да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата М. СТ. СТ. и забрана да да се доближава на по – малко от 100 м. от ответницата, от местата й за социални контакти, както и да посещава жилището й за срок от 12 месеца.

С Решение № 6 от 11.02.2020 г. по гр. д. № 111/2019 г. на РС – Ивайловград, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете – Д. Х. Б. е предоставено на майката – ответницата М. СТ.