Решение № 4314 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4314 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Р. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110124013 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед при връчване на заповед по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 135476/24.04.2024 г. , о т „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.

София, ул „Ястребец“ 23Б, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов- председател на УС, с която се предявени обективни и субективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, срещу, както следва:

1. срещу Д. А. С. с ЕГН:*, с адрес: гр.София, 1220, обл.София, общ.Н* чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 191.10 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 33.58 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2021 г. до 28.11.2023 г., изчислена върху главница от 191.10 лева чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1

1 . 9 0 лева главница за периода м.09.2021 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.36 лева лихва за периода 15.11.2021 г. до 28.11.2023 г., изчислени върху главница от 1.90 лева за които суми има издадена Заповед № 37394 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66782 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр.София, 1220, обл.София, общ.Н*.

2. срещу А. К. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр.София, 1220, обл.София, общ.Н* чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 191.10 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 33.58 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2021 г. до 28.11.2023 г., изчислена върху главница от 191.10 лева чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1 . 9 0 лева главница за периода м.09.2021 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.36 лева лихва за периода 15.11.2021 г. до 28.11.2023 г., изчислени върху главница от 1.90 лева за които суми има издадена Заповед № 37394 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66782 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр.София, 1220, обл.София, общ.Н*.

3. срещу П. А. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр.София, 1220, обл.София, общ.Н* чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да 2 се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 764.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 134.43 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2021 г. до 28.11.2023 г., изчислена върху главница от 764.40 лева чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7 . 6 1 лева главница за периода м.09.2021 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1.43 лева лихва за периода 15.11.2021 г. до 28.11.2023 г., изчислени върху главница от 7.61 лева за които суми има издадена Заповед № 37394 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66782 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, за топлоснабден имот гр.София, 1220, обл.София, общ.Н*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са собственици топлоснабден имот с адрес: гр.София, 1220, обл.София, общ.Н* за процесния период. Като придобивно основание твърди, че ответниците са собственици по наследство по закон, като П. А. С. има 1/2 ид. част от имота, а Д. А. С. и А. К. С. имат по 1/6 идеална част от имота. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

3

Моли съда да уважи иска. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Прави искане за неприсъствено решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави изявление за прихващане на разноските с противната страна до по-малкото от тях.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците чрез особен представител подават отговор. Изцяло оспорват исковите претенции. Правят възражение за давност.

Прави възражение за недопустимост и нередовност на ИМ. Моли да се изплати възнаграждението на особения представител.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковите претенции. Моли съда да уважи исковете.

Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответниците се представляват от особен представител. Не се явява в о.с.з.

Третото лице – помагач не се явява и не изпраща представител.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 48531/28.11.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 97-106 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 52139/27.12.2024 г., изменено с определение № 5679/03.02.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 64-71, 140-144 от делото).

4

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения договор за продажба на недвижим имот, П. С. и * С. са придобили по 1/2 ид. част от имот находящ се в гр. С* (л.16-19 от делото).

Видно от представеното заявление * С. е пожелала да се присъедини към топлопреносната мрежа и да стане абонат на ищцовото дружество (л.2021 от делото).

От представеното удостоверение за наследници се установи, че * С. е починала на 23.10.2012 г. като омъжена за А. С. и като нейни наследници са А.

С., П. С. и Д. С..

Съдът не кредитира представеното пълномощно, поради липса на форма на основание чл.37 ЗЗД (л.26 от делото).

При така събраните по делото данни се установи, че П. С. притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот, на основание покупко-продажба.

Останалата 1/2 ид. ч., която е била на * С., вследствие на прекратяване на СИО в наследство на нейните наследници. Съгласно правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. Следователно всеки един от наследници има по 1/3 ид. част от 1/2 от процесния апартамент. Следователно същите са получи по наследство по 1/6 ид. ч. от процесния апартамент.

Така ответникът А. С. има 1/6 ид. части, на основание наследство. Д. С. има 1/6 на основание наследство, а П. С. също 1/6 ид. ч. на основание наследство и 1/2 ид. ч. на основание покупко-продажба, или общо 4/6 ид. ч.

При това положение ответниците са собственици на процесния имот за процесния период. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи 5 и не се доказа от ответника, че не е приел наследството или го е приел по опис, поради което е налице законовата презумпция, че е наследник (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.).