Определение № 366 от 03.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Пазарджик, 03.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220104772 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1005 лв. – обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 07.03.2025 г. до плащането.

Ищецът „А*с” ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. П*, твърди да е бил във валидно облигационно отношение с ответника „М*к“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: с. *“, произтичащо от договор за транспорт, по който е извършил възложения международен превоз на товар, а ответникът не е заплатил своевременно уговорената цена в размер на 9387.98 лв. с ДДС, за която молителят е издал фактура №15213 от 07.10.2024 г. Твърди, че по негова молба съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск за осъждане на ответника да заплати цената на превоза, за което е издадена обезпечителна заповед №10 от 18.02.2025 г. по ч. гр. д. №649/2025 г. на РС – Пазарджик. Твърди още, че направените разноски в обезпечителното производство представляват имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение на задължението, за които ответникът дължи обезщетение. Поддържа, че същите са в размер на 1005 лв., от които 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 45 лв. – държавна такса за производството. Тъй като след обезпечението на бъдещия иск ответникът изпълнил доброволно просроченото задължение, ищецът не 1 предявил иска и по тази причина не могъл да претендира за разноските в обезпечителното производство. Иска от съда да осъди ответника да заплати същите. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски в настоящото производство.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание е оспорил иска.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

От материалите по приложеното ч.гр.д. №649/2025 г. на РС – Пазарджик е видно, че с определение №561 от 18.02.2025 г. съдът по молба на ищеца „А*с” ЕООД е допуснал обезпечение на бъдещ иск против ответника „М*к“ ЕООД чрез налагане на запор върху вземанията на ответника по неговите банкови сметки до размера на 9387.98 лв. Определен е 1-месечен срок за предявяване на иска. В този срок искът не е предявен и обезпечението е отменено, тъй като след налагането на запора ответникът доброволно е изпълнил задължението, предмет на бъдещата искова претенция.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че разноските на ищеца в обезпечителното производство са в размер на 1005 лв., от които 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 45 лв. – държавна такса за производството. Тези съдебни разноски са предмет на предявения иск по чл.82 ЗЗД.

Съдът намира иска за недопустим.

Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав от който тя се поражда включва: неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата разноски страна. Отговорността за разноски е обективна и невиновна и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност съществува само в рамките на висящ процес.

Съдебните разноски не могат да се търсят извън производството, по което са направени, чрез предявяване на самостоятелен иск /така решение № 54 от 17.02.2016г. по гр.д. № 5091/2015г. на ВКС, ІV г.о.

Същите не могат да бъдат предмет на самостоятелна искова претенция и 2 когато се твърди, че представляват имуществени вреди за изправната страна, инициирала обезпечителното производство. Това е така, тъй като съдебните разноски са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон и по естеството си не произтичат пряко и непосредствено от твърдяното неизпълнение, а от процеса по допускане и налагане на обезпечение. Когато обезпеченият бъдещ иск не е бил предявен поради изпълнение на обезпеченото вземане от страна на длъжника, предприето след издаване на обезпечителната заповед и след налагане на обезпечителните мерки, молителят в обезпечителното производството следва да предяви искане за присъждане на сторените от него разноски по допускане и налагане на обезпечението пред съда, който е допуснал обезпечението /вж. определение №897 от 10.12.2025 г. по в.ч.гр.д. №985/2025 г. на ОС Пазарджик/.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определението си от 29.01.2026 г., с което е даден ход на устните състезание.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „А*с” ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. П* против „М*к“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: с. *“, за заплащане на сумата от 1005 лв. – обезщетение за вреди под формата на съдебни разноски по ч.гр.д. №649/2025 г. на РС – Пазарджик, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 07.03.2025 г. до плащането и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4772/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3