Решение № 514 от 25.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 385/2023
- Вид
- Решение № 514
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99,ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 514 гр. Варна, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20233100500385 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №260253 от 17.01.2023 г. на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК 202800893 със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин 9 ул.Търново, бл. 817 срещу решение № 857/01.07.2022г., постановено по гр.д. № 14387 по описа на ВРС за 2020г.
С жалбата страната се позова на недопустимост на обжалваното решение поради недопустимо изменение на иска чрез преминаване от първоначално предявения установителен иск за установяване на права на цесионер за придобито вземане в осъдителен иск за стойността на събрано от мним взискател вземане по изпълнително дело, тъй по този начин е постигнато изменение на спорното право едновременно по основание и петитум. Отделно от това намира, че погасяването на спорното право чрез плащане в хода на процеса погасява правото на иск за установяване правата върху вземането. С оглед на изложеното след като твърдяното от ищеца право е погасено чрез плащане в полза на „Пи Маркет“ ЕООД в рамките на образуваното изп. производство на 05.07.2019г., производството е станало недопустимо, съответно такова е и допуснатото изменение на иска. Оспорва извода, че едва от молба на ответника от 13.05.2021г. ищецът е узнал за новонастъпилия факт на плащане. Знание за този факт „Интейк“ ЕООД е имало още към приключване на производство по в.гр.д. № 1614/2019г. на ВОС, образувано по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, евентуално към дата образуване на гр.д. № 3752/2020 на ВРС. Сочи, че изменението е допуснато без прекратяване на първоначално предявения установителен иск. Евентуално сочи, че изменението не е съобразено със защита на ответника по спора. Недопустимостта на производството се поддържа и по съображения за висящо производство пред СРС по гр.д.
39059/2020г., образувано по идентичен с процесния спор. Като се позовава, че 1 измененият по гр.д. № 14387 /2020г. на ВРС иск следва да се счита предявен от датата на изменение на иска, а не от образуване на делото, намира, че производството пред СРС, инициирано на 20.03.2020г. се явява по-рано образувано, поради което е налице хипотезата на чл. 126 от ГПК. Сочи и че искът е недопустим, тъй като ищецът разполага с по –интензивна защита, а именно да предяви иск срещу праводателя си. Излага и съображения относно законосъобразността на обжалваното решение, като поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал възможността трето за изп. производство лице да оспорва правата на лицето, легитимиращо се като титуляр на вземането по изп. лист. Последното, според въззивника, би означавало да се извърши последваща проверка на материална законосъобразност на изпълнителния процес. В тази връзка се позовава на съдебна практика. Оспорва да е налице хипотеза на неоснователно обогатяване, като в тази връзка сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение не е съобразено, че липсва плащане от длъжника ( съответно сумата е събрана по принудителен ред), поради което хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД не е налице. Възразява срещу извода на ВРС, че из между двама конкуриращи се цесионери, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил първо на длъжника по цесията.
Акцентира, че в случая не се касае за конкуренция между правоприемници.
Оспорва изводите на първостепенния съд относно за ненадлежно упражненото право на разваляне на договора за цесия, от който ищецът черпи права. Поддържа се, че довод за нищожност на цесията, поради действия на пълномощника във вреда на представляваното дружество –„КНМ Груп“ ЕООД. Въз основана на изложеното настоява първоинстанционното решение да се обезсили като недопустимо, евентуално да се отмени като незаконосъобразно.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК 203211061 гр. Варна депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Като настоява, че обжалваното решение е допустимо и правилно, настоява за неговото потвърждаване, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата. Ангажира подробни писмени бележки, с който отново акцентира върху недопустимостта на учреденото производство, поради наличие на идентично по предмет и страни производство, водено в СРС. До идентитет между двете дела се стигнало след необосновано допуснато изменение на иска пред ВРС от установителен в осъдителен. Дори и при допустимо изменение, новопредявеният иск следва да се счита предявен от по – късна дата- тази, на която е допуснато изменението. Позовава се и на значително затруднение на страната при защитата й по изменената вече в осъдителна претенция, поради което настоява съдът да не зачете допуснатото изменение.
Въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД се представлява в съдебно заседание от адв. Г., който поддържа отговора на жалбата. Представя писмена защита с приложена съдебна практика.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е действително. Относно допустимостта на решението съдът, вкл. по служебен почин, дължи произнасяне по въпроса относно допустимостта на предприетото изменение на иска, като преюдициално спрямо преценката по същество на спора, както и относно релевирания отвод за висящ между същите страни и на същото основание съдебен процес.
Производството пред Варненски районен съд е образувано на 12.09.2019г. първоначално по искова молба на „Интейк" ЕООД с твърдения за валидно придобиване чрез цесия в хода на висящ процес по гр.д. 9774/2014г. на ВРС на вземане по фактура №0081389501/12.05.2011г., присъдено в последствие в полза на праводателя му (ответника по това дело „КНМ ГРУП“ЕООД). Без да предаде удостоверяващия прехвърленото вземане титул (изп. лист) праводателят на ищеца е прехвърлил същото вземане на цесионера „Пи Маркет“ЕООД, по чиято молба е образувано изп. производство 201971804000390 на ЧСИ рег. N 718. С твърдения, че последната сделка е непротивопоставима на ищеца (поради по-ранно уведомяване на длъжника за цесия в полза на ищеца), ищецът е поискал от съда да установи правата му като кредитор по установеното в изпълнителния лист право на вземане спрямо ответникът, легитимиращ се като титуляр на вземането въз основа оспорената цесия.
С молба от 13.05.21г. ответникът „Пи Маркет“ЕООД, обосновавайки възражение срещу допустимостта на иска, се е позовал, че удостоверения с изпълнителния лист дълг е събран от съдебния изпълнител и е изплатен в негова полза, като същевременно изпълнителното дело е прекратено.
Едновременно с това е представил доказателства за друго дело между същите страни, водено с №39059/20г. на СРС по осъдителна претенция на същия ищец, предявена с искова молба от 20.03.2020г. основана на същите твърдения за първо по време придобиване на цедирания дълг от ищеца, но и с позоваване, че дългът е вече събран от взискателя „Пи Маркет“ЕООД по реда на принудителното изпълнение.
Ответникът е представил и удостоверение, издадено по изпълнително дело № 20197180400390, в което съдебният изпълнител е потвърдил, че цесионерът „Пи Маркет“ЕООД е упражнил като взискател права на цедента „КНМ ГРУП“ЕООД по изпълнителен лист, издаден по гр.д. 9774/2014г., и прекратяване на изпълнителното производство, поради удовлетворяване на взискателя.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че след като правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист, удостоверяващ права със спорно титулярство, е реализирано в цялост, за ищеца практически не съществува интерес да установява легитимацията си по изпълнителния титул.
Правният интерес от разрешаване на спора относно принадлежността на вземането, възникнал между двама претенденти, които черпят правата си от един и същ праводател е налице до реализиране на спорното право. След погасяване на правото чрез неговото удовлетворяване в изпълнителния процес в полза на един от двата конкуриращи се цесионери, за ищеца следва да се счита отпаднала възможността да претендира установяване на легитимацията си като титуляр на вземането по изпълнителното основание.
Същевременно по делото се установява, че сумите предмет на издадения изпълнителен лист са били изплатени на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД още преди подаване на сезираната съда искова молба. В този смисъл, първоначално заявените с исковата молбата твърдения не са могли да обосноват вече годен интерес от търсената защита, поради настъпили обстоятелства станали известни по-късно на ищеца. Ето защо с предприетото в съдебно заседание на 30.09.2021г. изменение на иска чрез преминаване към 3 осъдителен иск по реда на чл. 75, ал. 2, изр.2 от ЗЗД ищецът поправя първоначалната си грешка. Значимите за основанието на иска факти, обаче не са променяни, а към посочените вече обстоятелства е добавен единствено факта на плащане. В тези случаи преклузии относно узнаване на фактите не се прилагат, тъй като правилото за допустима промяна на вида на защитата позволява грешката на ищеца да се поправи до края на производството в първата инстанция, (Решение № 87 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 688/2010 г., I т. о., ТК). Не може да се приеме разбирането, че изменението засяга съществено и неблагоприятно защитата на ответника по спора. Както се посочи по-горе с предявяване на осъдителния иск в делото се въвежда единствено новия факт на погасяване на изпълняемото право. Този факт не е от естеството да затрудни защитата на ответника, защото освен, че е безспорен, не налага страната да предприема последващи процесуални действия.
Независимо, че новопредявеният осъдителен иск се счита предявен от датата на изменението, това обстоятелство няма общо с датата на образуване на делото, по което е допуснато изменението. Разпоредбата на чл.126, ал. 1 от ГПК, регламентираща основанията за отвод за висящ процес постановява, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между един и същи страни, на същото основание и за същото искане, покъсно заведеното дело се прекратява. Искът се счита заведен с постъпване на исковата молбата в съда- чл. 125 от ГПК. Изменението на иска не променя тази дата, а е от значение единствено от отношение акцесорните последици от предявяване на иска (дължимостта на законна лихва). Самото делото е образувано, както се посочи, на датата на която е депозирана исковата молба.
В случая производството пред Варненски районен съд е образувано 1.09.2019г., а идентичната осъдителна претенция пред Софийски районен съд е предявена на по-късна дата (20.03.2020г.), поради което възражението, че производството се явява второ заведено съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Настоящата претенция е предявена на по-ранна дата.
С оглед на изложеното и като съобрази, че произнасянето на първоинстанционният съд съответства на осъдителна претенция по реда на чл. 75, ал.2, изр. 2 от ЗЗД, насочена срещу привидно легитимиран с изпълнителен лист мним кредитор получил без основание плащане, дължащо се в полза на ищеца.
По същество на жалбата:
Между страните не спорно, че е хода на висящото гр.д. № 9774/2014г. на ВРС, образувано по иска на “КНМ ГРУП” ЕООД срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД за заплащане на 2 594, 10 лв., представляваща платена без основание стойност на начислена електроенергия ищецът по това дело е уведомил ответника, че е прехвърлил с договори за цесия от 23.10.2014г. на „ИНТЕЙК” ЕООД 198 броя вземания, измежду които и това, предмет на иска (заведен по гр.д. № 9774/2014г. на ВРС), посочено в позиция под № 142.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9718702b-50f4-417d-8e8b-4035951d991d