Решение № 1007 от 10.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501477 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №1703/21.03.2024 г. по гр. д. №1428/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Л. И. Е., ЕГН: **********, както следва: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СПнС, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва от 03.06.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СПнС, по което ищецът е оправдан - за разходи за платено адвокатско възнаграждение, заедно със законната лихва от 03.06.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Посоченото решение е обжалвано от ответника - Прокуратурата на Р България в неизгодните уважителни части – за присъдените суми, съответно 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 25 000 лв.

- обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, 1 необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Твърди се, първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение, като в тази насока не се е съобразил с конкретните обстоятелства по случая, претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че анализът на ангажираните от страна на ищеца доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер от 20 000 лв., представляващи неимуществени вреди. Заявява се, че по делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Освен това наказателната репресия спряно него е продължила 3 години и 11 месеца, което е в рамките на разумния срок. В тази насока следа да се съобрази, че делото е с фактическа и правна сложност и са повдигнати обвинения на повече от едно лица. По повод медийните публикации се посочва, че липсват данни Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство. По повод на обезщетението за имуществени вреди се заявява, че по делото не е доказано, че съответният адвокатски хонорар е заплатен, именно за процесуална защита по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СПнС, както и че същото е прекомерно и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК гражданският съд е следвало да го намали. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, като предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.

Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана въззивна жалба от страна на Л. И. Е., действащ чрез процесуалния си представител, срещу частта от решение №1703/21.03.2024 г. с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство, за сумата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лв. Във въззивна жалба се излагат съображения, че неправилно в противоречие със събраните доказателства, установяващи завишен интензитет на търпените неимуществени вреди, е определен размера на обезщетението. В тази насока се изтъква и нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че поради наказателно обвинение ищецът е загубил професионално реноме и възможности да реализира по-високи трудови доходи. Моли се да бъде отменено в обжалваната част първоинстанционното решение и да бъде присъден пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В установения от закона срок, страните във въззивното производство не са депозирали съответно отговори на въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок и от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани 2 по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ в общ размер на сумата от 103 803 лв.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Постановление за привличане на обвиняем от 03.07.2017 г. по следствено дело № 115/2014 г., по описа на СГП-СО-СЗА, във връзка с пр.пр.

№ 8529/2013 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр.чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че в периода от 25.07.2011 г. до 23.11.2011 г. в гр. София, в съучастие с П. Й. В. като помагач и Р. Р. като извършител, умишлено е улеснил извършителя Р. Р. съзнателно да действа против законните интереси на представлявания (Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - АПСК), като организирал работата по изготвяне на анализа за определяне стойността на предложените за продажба акции и от това последвали значителни и невъзстановими щети за държавата, в лицето на АПСК в общ размер на 20 929 200 лв. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. Делото е изпратено по подсъдност на Специализираната прокуратура и е образувано сл. дело № 42/2018 г. по описа 3 на СП - Следствен отдел, пр. пр. № 908/2017 г. по описа на СП. Обвинението е било прецизирано с Постановление за привличане на обвиняем от 30.04.2018 г. по следствено дело № 42/2018 г. по описа на СП- Следствен отдел, пр.пр. № 908/2017 г., като на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 НК.

След приключване на досъдебното производство е внесен обвинителен акт, образувано е НОХД №4092/2017 г. по описа на СГС, което е прекратено от съда в разпоредително заседание поради допуснати съществени процесуални нарушения. Внесен е отново обвинителен акт, по който е образувано НОХД №3640/2017 г. по описа на СпНС, проведени са две съдебни заседания и производството отново е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 03.10.2018 г. отново е внесен обвинителен акт срещу ищеца и още 5-ма обвиняеми, по който е образувано е НОХД № 3076/2018 г. по описа на 4-ти състав, СпНС. В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу ищеца, предявен от държавата, представлявана от министъра на финансите, в размер на 7 457 553, 82 лв. Проведени са множество съдебни заседания, като делото е насрочвано през кратки интервали от време, провеждани са по няколко заседания месечно (напр. 4 съдебни заседания през м. март 2019 г., едно през април 2019 г., три съдебни заседания през м. май и две през юни 2019 г. и т.н.). С присъда № 22 от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СпНС, 4- ти състав ищецът е признат за невиновен по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение и е отхвърлен предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от Държавата, представлявана от министъра на финансите.

Срещу присъдата е подаден протест от Специализираната прокуратура и жалба от гражданския ищец и е образувано ВНОХД № 495/2020 г., по описа на IV-ти въззивен състав на Апелативния специализиран наказателен съд. С решение № 260009 от 10.04.2021 г. АСпНС е потвърдил оправдателната присъда от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г.

Срещу решението на АСпНС е подадена касационна жалба от министъра на финансите, по която е образувано НОХД №469/2021 на ВКС.

Поради оттегляне на касационната жалба производството по делото е прекратено с Определение № 60072 от 03.06.2021 г. на ВКС. С прекратяване на производството на 03.06.2021 г. оправдателната присъда е влязла в сила.

Следователно, наказателното производство е продължило 3 години и 11 месеца, от привличането на ищеца като обвиняем на 03.07.2017 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 03.06.2021 г.

От представените адвокатски пълномощни, договори за правна защита и платежни нареждания по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СпНС и ВНОХД № 495/2020 г., по описа на Апелативния специализиран наказателен съд се установява, че ищецът е ползвал адвокатска правна защита в наказателното 4 производство като за първоинстанционното производство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева, а за въззивното в размер на 10 000 лева. Сумите са изплатени на части, видно от представените копия от платежни нареждания.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че с договор за възлагане на управление от 20.12.2018 г., сключен между „БУЛБРОКЪРС“ ЕАД, с ЕИК 115152520, в качеството му на възложител и Л.

Е., в качеството му на изпълнител, на ищеца е възложено да осъществява управлението на „БУЛБРОКЪРС“ ЕАД като член на Съвета на директорите на едноличното акционерно дружество. С решение № 525-ИП от 02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор, по подадено заявление за одобрение на ищеца по чл. 15, ал. 1 ЗПФИ за член на Съвета на директорите, е постановен отказ да одобри Л. Е. за член на управителния орган, като видно от мотивите основание за отказа е воденото срещу ищеца наказателно производство.

От представените публикации в пресата и в електронни медии се установява, че наказателното производство срещу ищеца е получило широко медийно отразяване и публично разгласяване.

Установява се от показанията на свидетеля Р. Р., колега на ищеца и същевременно подсъдим по същото наказателно производство, че поради широко медийно отразяване на наказателното производство и цитиране на имената на подсъдимите, в професионалният им кръг повдигнатите обвинения срещу тях са получили отзвук. Тъй като обвиненията са за престъпления, които са извършени във връзка с работата им, това се отразило изключително негативно на ищеца - колеги и приятели са се отдръпнали от него. Свидетелят сочи, че преди наказателното производство ищецът е бил най-позитивният човек, който познавал, спортна натура, много жизнен и оптимистично гледащ на живота. Вследствие на наказателното производство станал друг човек станал затворен, сприхав, започнали да се карат за дреболии, загубил желание да върши каквото и да е, загубил и желанието си за работа. Контактите им в професионалната среда приключили изцяло поради обвиненията, които засягат професионалната им почтеност, тъй като в инвестиционния бизнес доверието е от огромно значение. На ищеца се наложило да търси реализация в друга сфера. Поради тежките наказания, предвидени за престъпленията, за които е обвинен, ищецът се притеснявал как ще продължи да издържа децата си, особено с нов член в семейството.