Решение № 29 от 21.03.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Търговище, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500269 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците С. Д. С. и П. Д. П., двамата от гр.Търговище, действащи чрез пълномощника си адв.С. Н. от АК-Варна против решение №307/01.07.2022г., постановено по гр.д. №1308/ 020г. на Районен съд-Търговище, с което са осъдени на осн.чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД солидарно да заплатят на „Юробанк България”АД-гр.София, ЕИК ******* следните суми, представляващи неизпълнени задължения по договор за ипотечен кредит №1-60/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него, а именно: главница в размер на 5 342.15 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.; договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро; мораторна лихва за периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер на 1 508.24 евро; мораторна лихва за периода 14.05.2020г.-12.10.2020г. в размер на 223.73 евро- частично от общо дължимата по договора мораторна лихва по договора в размер на 2 602.21 евро; дължими такси по договора в размер на 0.09 евро- частично от общо дължими такси в размер на 90.84 евро и имуществени застраховки в размер на 73.16 евро- частично от общо дължими застраховки в размер на 95.69 евро, както и направените по делото разноски в размер на 2 744.61 лв. С 1 доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост, въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Юробанк България“АД-гр.София оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

Предявените искове по чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците С. Д. С. и П. Д. П., двамата от гр.Търговище солидарно да заплатят на „Юробанк България”АД-гр.София на исковите суми в общ размер на 7 483.60 евро, са обосновани с неизпълнение от тяхна страна на задълженията им по договор за ипотечен кредит №160/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него с праводателя на ищеца „Алфа Банка-клон България“КЧТ-гр.София, а именно: главница в размер на 5 342.15 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.; договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро; мораторна лихва за периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер на 1 508.24 евро; мораторна лихва за периода 14.05.2020г.-12.10.2020г. в размер на 223.73 евро- частично от общо дължимата по договора мораторна лихва по договора в размер на 2 602.21 евро; дължими такси по договора в размер на 0.09 евро- частично от общо дължими такси в размер на 90.84 евро и имуществени застраховки в размер на 73.16 евро- частично от общо дължими застраховки в размер на 95.69 евро.

Ответниците оспорват претенциите с възражения за нищожност на договора, поради противоречието му със закона, липса на съгласие, липса на фактически състав на сделката и неравноправност на клаузите.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представената в оригинал пред въззивния съд по реда на чл.183 и чл.190 от ГПК документация, по силата на договор за ипотечен банков кредит №1-60/2027 от 22.01.2007г. „Алфа Банка-клон България“КЧТгр.София, чийто право-приемник е ищецът„Юробанк България” АДгр.София, предо-ставила в заем на ответника П. Д. П. сума в размер на 24 540 евро, при първоначален лихвен процент-фиксиран 4% годишно през 6месечния гратисен период и 12-месечен EURIBOR+надбавка от 4% годишно до 04.11.2010г.; фиксиран 5% годишно от 05.11.2010г. до 05.11.2012г. и 32 месечен EURIBOR+надбавка от 7.5% годишно до 05.11.2017г., като по силата на анекс №2, вторият ответник С. Д. С. встъпил в дълга като съдлъжник при условията на чл.101 от ЗЗД, задължавайки се солидарно с ответника П. П. за целия дълг, както и по отношение на всички последици от неизпълнение на главното задължение и разноските по неговото събиране. С посочения анекс е актуализиран размера на кредита до 25 204.95 евро и е продължен срока за погасяване до 06.12.2017г.

Съгласно първоначалното заключение на назначената съдебносчетоводна експертиза, кредитът не е погасяван редовно, като първата изцяло непогасена вноска е от 06.06.2016 год., а към датата на изготвяне на експертизата има непогасени 19 месечни вноски, последната с падеж 05.12.2017 год.; последното плащане е от 12.10.2020 год., като сумата от 51,01 евро е платена от втория ответник, с която сума банката е погасила договорна лихва с падеж 06.06.2016г.- 14,52 евро и лихва за забава - 34,49 евро; на 03.11.2020 год. е направено още едно плащане от втория ответник, но то е отнесено към погасяване на разноски в изпълнителното производство, а не за погасяване на кредита. Непогасените задължения по договора за кредит са в общ размер на 7 392.02 евро, от които 5 342.15 евро - главница, 317.90 евродоговорна лихва, 1 508.24 евро-лихва за забава за периода 12.10.2017г.12.03.2020г. и 223.73 евро- лихва за забава за периода 14.05.2020г.12.10.2020г.; непогасените такси и застраховка са в размер на 95.69 евро, респ. 90,84 евро.

По образувано изп.д. №642/2014г. на ЧСИ Анелия Загорова срещу двамата ответника и поръчителя А. П. падежиралите към датата на издаване на изп.лист през 2014г. непогасени вноски са платени.

Спорът е относно валидността на заемното правоотношение.

В тази насока, обстоятелството, че ответниците не са разполагали с погасителен план, който е следвало да бъде актуализиран всяка година, не води до извод за недействи-телност на договора за банков кредит.Към момента на сключване на договора на 22.01.2007г. ЗПК/2006г. не е предвиждал изискване за прилагане на погасителен план към договора.Независимо от това, погасителен план е изготвен и е бил на разположение на ответниците, но последните не са поискали предоставянето му, а и същите са били наясно с падежа и размера на всяка месечна вноска, както и с датата на влизане в действие на анекс 2, приложен в системата на банката от 06.12.2012г., с първа падежна дата от 06.01.2013г. тъй като именно съобразно с тези параметри са направени и доброволните им погашения. По договора за кредит са налице всички елементи от фактическия състав на 3 сделката, включая и изразена изрична воля на страните за сключването му, удостоверена с подписите им.

Клаузите от анекс № 2 към договора за банков кредит за преструктуриране на дълга с прилагане на новия лихвен процент 12-месечен EURIBOR+надбавка от 3.9%, обаче, са нищожни на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗДпоради противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице допуснат анатоцизъм, чрез инкорпориране на изтекли договорни лихви, лихви за просрочие и наказателни лихви в новосформираната главница от 14 876.21 евро, доколкото Наредба №9/03.04. 2008г. или друга нормативна регламентация на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви (решение по чл.290 от ГПК №66/29.07.2019г. по т.д.№1504/ 2018г. на В К С , IIт.о.).Недействителни са и клаузите за едностранно завишение на лихвата, поради тяхната неравноправност.При тези доводи, действителния размер на вземанията на банката за посочените в исковата молба периоди по ипотечния кредит от 22.01.2007г. относно главница, лихви, такси и застраховки, следва да бъде на база първоначалния лихвен процент-фиксиран 4% годишно през 6-месечния гратисен период и 12-месечен EURIBOR +надбавка от 4% годишно до 04.11.2010г.; фиксиран 5% годишно от 05.11.2010г. до 05.11.2012г. и 3-месечен EURIBOR +надбавка от 7.5% годишно до 05.11.2017г., при отчитане всички погасявания по доброволен и съдебен ред, съобразно изискванията на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД.

При тези обстоятелства, без едностранното завишаване на лихвения процент и без преструктурирането на дълга, от заключението на назначената във въззивното производство допълнителна ССЕ се установява, че общият размер на вземанията на банката по договора за ипотечен кредит № 160/22.01.2007г. и анекс № 1/05.11.2010г. към 12.10.2020 г. е 6 828.20 евро, която сума включва: 5 141.35 евро незаплатена главница; 1 283.27 евронезаплатена лихва за забава на плащанията за периода от 12.10.2017г. до 12.03.2020г. (датата преди въвеждане на извънредното положение страната);217.08 евро незаплатена лихва за забава на плащанията за периода от 14.05.2020 г. (датата след отменяне на извънредното положение) до 12.10.2020 г. (датата преди подаване на ИМ); 90.81 евро непогасени такси за управление на кредита, които са начислени в системата на банката и се отнасят за срока, договорен в анекс №1/05.11.2010 г., т.е. до 05.11.2017 г.;

22.53 евро дължимите суми за застрахователни премии, по застрахователни 4 полици, сключени през срока, договорен в анекс № 1/05.11.2010 г., т.е. до 05.11.2017 г. и 73.16 евро-след 18.02.2018г., като възнаградителната лихва е погасена изцяло.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено в частта му за разликата над посочения размер на сумите, в която част следва да бъдат отхвърлени и претенциите на ищеца.Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на ищеца разноски над сумата 2 463 лв.В останалата му осъдителна част до посочения размер, обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 244.77лв., определени по съразмерност и компенсация.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №307/01.07.2022г., постановено по гр.д.

№1308/2020г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която ответниците С.

Д. С., ЕГН:******* и П. Д. П., ЕГН:**********, двамата от гр.Търговище са осъдени на осн.чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД солидарно да заплатят на „Юробанк България”АД-гр.София, ЕИК ******* следните суми, представляващи неизпълнени задължения по договор за ипотечен кредит №1-60/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него, а именно: главница в размер над сумата 5 141.35 евро до сумата 5 342.15 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.; договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро; мораторна лихва за периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер на д сумата 1 283.27 евро до сумата 1 508.24 евро и мораторна лихва за периода 14.05.2020г.12.10.2020г. в размер над сумата 217.08 евро до сумата 223.73 евро, както и направените по делото разноски в размер над сумата 2 463 лв. до сумата 2 744.61 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца„Юробанк България“ АД-гр.София, ЕИК ******* против ответниците С. Д. С., ЕГН:******* и П. Д. П., ЕГН:*********, двамата от гр.Търговище искове по чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължими суми по договор за 5 ипотечен кредит №1-60/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него в частта им, както следва: главница в размер над сумата 5 141.35 евро до сумата 5 342.15 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.; договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро; мораторна лихва за периода 12.10.2017г.-12.03.2020г. в размер на д сумата 1 283.27 евро до сумата 1 508.24 евро и мораторна лихва за периода 14.05.2020г.-12.10.2020г. в размер на д сумата 217.08 евро до сумата 223.73 евро, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПОТВЪРЖДАВА решение №421/18.07.2019г., постано-вено по гр.д.

№162/2019г. по описа на Районен съд-Търговище в останалата му обжалвана осъдителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

О С Ъ Ж Д А ответниците С. Д. С., ЕГН:******* и П. Д. П., ЕГН:*********, двамата от гр.Търговище да заплатят на ищеца „Юробанк България“ АД-гр.София, ЕИК ******* направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 244.77 лв., определени по съразмерност и компенсация.