Определение № 1366 от 27.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1366 гр. София, 27.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901594 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Й. К. – синдик на “КОНТРАКТ ИНВЕСТ” ООД (в несъстоятелност), ЕИК 102879644, против решение № 54/23.06.2023 г. по в.т.д. № 56/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 260009/01.02.2023 г. по т.д. № 90/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на ищеца “А и Л търговско представителство” ЕООД и на съищеца А. Й. К. в качеството му на синдик на “Контракт инвест” ООД (н.) против “Контракт инвест” ООД (н.), И. Н. П. и Татьяна А. И. за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор, сключен между ответниците с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, т. IX, рег. № 10255, н.д. № 1514/25.07.2018 г. на нотариус С.А. – Несебър, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Сочи се, че апелативният съд не е обсъдил всички доводи, твърдения и възражения, изложени от въззивника в жалбата му и наведени в първоинстанционното производство. Изтъква се, че не е допуснато събирането на своевременно поискани доказателства пред първата и съответно пред въззивната инстанция – извлечение от банковите сметки на несъстоятелния длъжник, от които щяло да се установи, че плащания по сделката не са постъпвали. Добавя се, че не е обсъдено, че съгласно представените от купувачите ответници платежни нареждания плащанията не са извършени в полза на продавача, а по банкова сметка на трето лице. Доводите на касатора синдик за нарушение на материалния закон 1 се свеждат до неправилно прилагане на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, доколкото преценката за несответствие на насрещните престации следвало да се извърши не на база договореното в процесната сделка, а на база действителната стойност на даденото от третото лице и реално постъпило в патримониума на продавача. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд, че разликата между продажната цена (28 163,94 лева) и пазарната стойност на апартамента, обременен с ипотека (36 940 лева), е явно незначителна, тъй като е израз на свободата на договаряне. Твърди се, че решаващият състав не е съобразил, че предвид регистрацията на длъжника по ЗДДС цената е 23 470 лева без ДДС, която представлява 27% разлика във вреда на масата, както и че уговорената продажна цена е по-ниска дори от посочената в нотариалния акт данъчна оценка на апартамента от 30 572,80 лева. Счита се за неоснователно, че при пазарната стойност е отчетена учредена върху апартамента ипотека, каквито данни по делото няма, въпреки доводите на ответниците, че преди сделката са заплатили определена сума за заличаване на ипотеката, която не била част от продажната цена. Акцентира се, че са ирелевантни всякакви възражения на ответниците, освен позоваването на съответствие на даденото и полученото. Посочва се, че въззивният съд е обосновал решението си на оспорената част на нотариалния акт, в която страните по сделката са направили пред нотариус изявление относно заплащането на договорената продажна цена, въпреки че е счел плащането на същата за ирелевантно. Поддържа се също, че с допълнителната искова молба са оспорени датата на представения от ответниците предварителен договор за процесния имот, съдържанието му и представителната власт на пълномощника на продавача, а ответниците не са посочили доказателства за установяване на тези обстоятелства.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . “Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди и да се произнесе относно всички направени от страна по делото оспорвания на достоверност на частен свидетелстващ документ, твърдения, доводи и възражения, своевременно направени в първоинстанционното производство и изложени във въззивната жалба, като ги съобрази с представените писмени доказателства, относими към тези възражения и оспорвания и обсъди всичките доказателства?”.

По този въпрос касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, I V г.о., решение № 261/05.06.2015 г. по т.д.

№ 2857/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 97/02.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 33/09.04.2020 г. по т.д. № 693/2019 г. на ВКС, I т.о.

2 . “Ползват ли се със задължителна удостоверителна сила изявленията 2 на страните в нотариалното производство в частта на техните изявления относно заплащането на продажната цена?”.

По този въпрос се сочи, че е налице отклонение на въззивното решение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 70/11.07.2022 г. по гр.д. № 1942/2021 г. на ВКС, III г.о.

3. “При преценка на обективния критерий на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, дали даденото значително надхвърля по стойност полученото, тази преценка следва ли да се извърши на база реално постъпилото в масата на несъстоятелността имуществено право или на база стойността на договореното такова, което би следвало да постъпи, но реално не е постъпило?”.

По този въпрос касаторът се позовава на противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на касационната инстанция - решение № 67/15.04.2011 г. по т.д. № 746/2010 г. на ВКС, II т.о.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговор на касационната жалба е подаден само от ответниците И. Н. П. и Татьяна А. И., които възразяват по основателността на искането за достъп до касация и оспорват подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че по делото не се спори, че ищецът “А и Л търговско представителство” ЕООД е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на “Контракт инвест” ООД (н.) и в това си качество е легитимиран да води исковете по чл. 649 ТЗ, в т.ч. по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ; че производството по несъстоятелност на дружеството ответник е открито с решение № 509/27.02.2020 г. по т.д. № 27/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, а началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2014 г.; че искът е предявен на 19.02.2021 г., т.е. в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Съобразил е, че не е спорно също, че с гореописания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот “КОНТРАКТ ИНВЕСТ” ООД е продало на И. П. и Татьяна И. апартамент, представляващ СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. Свети Влас, Община Несебър, комплекс Панорама бей, с обща площ 48,07 кв.м., за сумата 14 400 евро с ДДС, като в акта е удостоверено волеизявление на представителя на дружеството продавач, че продажната 3 цена е получена изцяло и по банков път през 2011г. Посочил е, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като пълно и обосновано, към датата на сключване на сделката пазарната стойност на имота е била 43 455 лева с ДДС, а при отчитане на наличните вещни тежести (вписана договорна ипотека) пазарната стойност на имота е била 36 940 лева с ДДС.

Апелативният съд е счел, че при предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ преценката дали несъответствието е “значително” следва да се прави към момента на сделката и във всеки конкретен случай, без да съществува единен критерий за това. Изложил е съображения, че длъжникът продавач е престирал (прехвърлил е правото на собственост върху) недвижим имот, който е бил обременен с ипотека, с пазарна стойност 36 940 лева.

Ответниците купувачи са платили срещу прехвърлената им собственост цена в размер на 14 400 евро или 28 163,94 лева, като за плащането, респ. получаването, на цената страните са направили нарочни изявления, които са удостоверени от нотариуса в нотариалния акт при сключване на сделката. За неотносими към предмета на спора са приети възраженията на синдика съищец за липса на всякакво плащане по сделката, тъй като това не е сред предпоставките за уважаване на иска по чл.647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Добавено е, че хипотетичната липса на плащане би създала за синдика възможност да упражни потестативното право на едностранно разваляне на договора поради неизпълнение, но с такъв иск съдът не е сезиран, а искането на синдика за събиране на доказателства за установяване на липсващото плащане е отклонено като неоснователно. При тези данни решаващият състав е заключил, че не може да се приеме, че даденото по сделката от страна на дружеството значително надхвърля по стойност полученото. При отчитане на разликата между получената цена и пазарната оценка на имота, включително и вариант при съобразяване на същата с вещните тежести върху апартамента, е намерил, че несъответствието не е драстично, може да се приеме за израз на свободата на договаряне и не е основание за обявяване недействителност на сделката на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Споделил е крайния извод на първата инстанция, че искът е неоснователен. Оплакванията на синдика във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с приети като доказателства документи, съставени на чужд език и без превод, за невръчени на синдика документи, представени с допълнителната искова молба, и за върнати на ответниците след справка оригинали на документи, са счетени за неоснователни, тъй като доказателствата, за които се отнасят, са без значение за правните изводи по претенцията.

Настоящият състав намира, че не се обосновава директен и факултативен достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е 4 предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция, която е предвидена в производството по чл. 290, ал.

2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното несъгласие на страната с изводите на въззивния съд, че преценката на несъответствието по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е извършена въз основа на договореното, а не на реално полученото от длъжника по сделката, както и доводите за целите на такива отменителни искове, не обосновават наличието на очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба, а на обикновена такива по чл. 281 , т. 3 ГПК. Същите биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество по реда на чл. 290 ГПК, а не в селективната фаза на касационното производство по чл.288 ГПК. Поради горното не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касационен контрол.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9717b3a8-739c-4823-a4a3-c8e5f1b912fb