Решение № 249 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Бургас, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно административно наказателно дело № 20222100600746 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивен протест от Светла Стоянова, прокурор в Районна прокуратура-Бургас, против решение № 324 от 30.03.2022 г., постановено по АНД № 5778/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас. С решението първоинстанционният съд признал обвиняемата Т. Т. П. ЕГН ********** от гр.******за невиннна, и я оправдал по повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл.326 ал.1 от НК. Със същото решение съдът се произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Недоволен от решението останал прокурорът, който в протеста и допълнението към него счита оспорения съдебен акт за необоснован и незаконосъобразен, подлага на критика приетата от районния съд за установена фактическа обстановка, която според протеста била непълна, като не били съобразени мотивите и целите на обв. П.. Изводите на съда по фактите се основавали на предположения и допускания, от мотивите на решението не ставало ясно каква е действителната воля на съда за установените факти, както и от кои доказателства се установявали те, упреква съда, че необосновано дал вяра на оправдателните обяснения на обвиняемата и мотивирал акта си със съображения за 1 вероятни лични емоционални отношения на П. със свид. И., а не с представените доказателства. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново въззивно решение, с което обв. Т. П. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като на основание чл.78а от НК бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.326 ал.1 от НК с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста на основанията, изложени в него, макар да признава, че фактическата обстановка е спорна, но независимо от това твърди, че обвиняемата си е давала сметка за стореното и неговите последствия. Солидаризира се с формулираното в протеста искане обв.

П. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл.326 ал.1 от НК, за което да бъде освободена от наказателна отговорностт на основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание „Глоба” в размер 1000 лева.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на обвиняемата оспорва протеста, придържа се към изложените в писменото становище съображения за липса на какъвто и да е умисъл у П. да осъществи процесното престъпление.

Изцяло възприема доводите на първоинстанционния съд за оправдаване на обвиняемата и моли протестираното решение да бъде потвърдено.

Обв. Т. П. се явява лично във въззивното съдебно заседание, в последната си дума моли за потвърждаване на пъроинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, счете протеста на първоинстанционния прокурор за процесуално допустим - подаден в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да протестира субект, упражняващ обвинителна функция в процеса, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, а именно:

Обв. Т. Т. П. ЕГН ********** е родена на ******* г. в гр.*******, с постоянен адрес в гр.*****, ж.к. „*******“, бл.**, вх.** ап.*. Тя е *****, ****** гражданка, със ****** образование, ********, ********, работи като ********* в ******************“.

Обв. П. и свид.Д. И. се познавали от ранна детска възраст, заедно израснали по детски домове, и към инкриминираната дата, а и въобще били много близки приятелки.

Обвиняемата работела на смени в **********“, находящ се в гр.******, ж.к. „*******“, но се бояла от тъмното и от кучета. По тази причина свид.И., която също живеела в ж.к.

„********“, често излизала вечер около или след 22.00 часа да посреща П. след работа, за да 2 я придружи до дома й.

На 07.06.2021 г. около 22.08 часа обв. П. се обадила по телефона на свид. И., че тръгва от работа. Свид.И. излязла навън да я посрещне, но й направило впечатление, че обвиняемата се появява от необичайна за нейния маршрут посока. При срещата им П. й споделила, че е станала жертва на грабеж, като била нападната в гръб от две лица от мъжки пол, докато се прибирала от работа в магазин „*********“ покрай бл.** в ж.к. „*********“.

Единият от нападателите я ударил, а другият издърпал от ръцете й носена от нея торба, след което извършителите избягали по улицата между бл.** и бл.** в ж.к. „*********“. Според казаното от обвиняемата, в отнетата й найлонова торба се намирали дамската й чанта и портфейлът й със сумата от 420 лева.

След чутото, П. и свид. И. заедно се върнали обратно по пътя на обвиняемата, като в близост до контейнери за отпадъци до бл.15 свидетелката видяла разпилени по земята вещи, за които обвиняемата й съобщила, че са се намирали в найлоновата й торба, която й била отнета от нападателите. Докато обвиняемата, видимо разстроена, прибирала разпилените по земята вещи, свид. Д. И., разтревожена за здравето и имуществото на приятелката си, и възприемайки разказаното от нея емоционално, по собствена инициатива по телефона подала сигнал на ЕЕН 112, за да съобщи за извършено престъпление. Сигналът бил приет от диспечер в 22.13 часа на 07.06.2021 г., в резултат от което на място били изпратени полицейски екипи на II РУ на МВР-Бургас.

Първи на мястото пристигнали свидетелите К. С. и Т. Б., полицейски служители във II РУ на МВР-Бургас, които въпросната вечер били на работа нощна смяна в състав на автопатрул „Бреза 6“. Двамата разговаряли с обв. П. и от нея узнали същите обстоятелства, които преди това обвиняемата споделила със свид. И.. Във връзка със съобщеното от обвиняемата били предприети заградителни и оперативно-издирвателни мероприятеия, съобразно съобщените от П. описания на извършителите на грабежа. Свидетелите С. и Б., заедно с обв.П., извършили в продължение на около час обход с патрулния автомобил на района около местопроизшествието. В издирването на извършителите взели участие и полицейските служители Г. Ж., М. У. и Б. К., също от II РУ на МВР-Бургас, били предприети периодични обходи в района на местопроизшествието, както и по казината в ж.к. „********“ на всеки час до приключване на смяната, но въпреки предприетите действия не били открити и задържани лица, отговарящи на даденото от П. описание.

Въз основа на съобщеното от обвиняемата по реда на чл.212 ал.2 от НПК започнало наказателното производство с първо действие по разследването - разпит на П. от разследващ полицай като свидетел и пострадал за времето от 23.35 часа на 07.06.2021г. до 00.50 часа на 08.06.2021г. В хода на това досъдебно производство обвиняемата дала показания като свидетел и на 10.06.2021г., в които потвърдила твърденията си, че е станала жертва на грабеж от две лица от мъжки пол., дала и ДНК образци за сравнително изследване. В показанията си като свидетел от 21.06.2021г. П. заявила, че не е била ограбвана вечерта на 07.06.2021г., досегашните й показания в тази насока не са верни, а цялата история била измислена от нея, за да оправдае липсата на парична сума от 420 лева пред своята приятелка свид.Е. Т. от гр.******, на чието мнение много държала, а последната била против хазартните игри и хората с хазартни наклонности.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното производство доказателствени материали – показанията на свидетелите Д. И., Т. Б., К. С., И.

К., Е. Т., от обясненията на обв. Т. П., от заключенията на извършените по делото съдебномедицинска експертиза, основна и допълнителна ДНК експертиза, дактилоскопна експертиза, техническа експертиза за изследване на оптични носители на данни, от протоколите за изготвяне на веществени доказателства, протоколите за доброволно предаване и разписки, от справката за съдимост на обвиняемата и другите събрани в досъдебното производство писмени доказателства. По изложените факти страните на 3 спорят.

При така установените факти въззивният съд счита, че изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението от субективна страна е доказателствен обоснован и в съгласие с материалния и процесуалния закон. П. е обвинена в извършване на престъпление по чл.326 ал.1 от НК – за това, че на 07.06.2021г., в условията на посредствено извършителство, чрез наказателно неотговорното лице Д. И., предала невярно повикване на ЕЕН 112, прието от И. К. оператора при РЦ 112-гр.Бургас,, за извършено на същата дата в близост до бл.** на ж.к. „*******“ престъпление по чл.198 ал.1 от НК.

Правната конструкция на посредственото извършване на престъпление изисква вменяемият и наказателно отговорен деец, действащ с пряк умисъл, да подбуди, мотивира или принуди малолетно или наказателно неотговорно лице, или наказателно отговорно лице, което не е наясно с целта на дееца и не знае за намисленото от него противоправно деяние, да осъществи от обективна и субективна страна признаците на предвидено в закона умишлено престъпление. В конкретния случай от обясненията на обвиняемата, от неколкократните показания на свид. Д. И., а също и от протокола за изготвяне на веществено доказателство – транскрибиране на проведения между свидетелите Д. И. и И. К. телефонен разговор, ясно и недвусмислено се установява, че телефонното обаждане до ЕЕН 112 е проведено от свид. И., от нейния абонатен номер, и именно тя е съобщила наученото по-рано от обвиняемата, че е станала жертва на грабеж. Безспорно е, че сигналът е подаден от И. по собствена подбуда, бидейки шокирана и притеснена от случилото се с нейната близка приятелка П., без свидетелката да е наясно, че грабеж всъщност не е бил извършен.

Наред с казаното, обвиняемата и свид. И. са единодушни, че П. не е молила приятелката си да подаде сигнал, а когато възприела обаждането на И. на ЕЕН 112, обвиняемата веднага се е възпротивила, но обаждането вече е било факт. По делото не съществуват годни доказателства и доказателствени средства, П. с конкретни свои изявления или действия да е подтикнала, увещавала или мотивирала по друг начин свид. И. да извърши обаждане до спешния номер и да съобщи фактите, които непосредствено преди това е споделила с нея.

Нещо повече – ако обвиняемата действително е желаела изградената от нея версия, че е станала жертва на грабеж, да стане достояние и да ангажира органите на полицията, тя без усилие е могла сама да съобщи за извършено престъпление, както и след образуване на наказателното производство да продължи да поддържа версията си с вероятна последица – спиране след време на досъдебното производство срещу неизвестен извършител.

Действително, с депозираните на 07.06.2021г. и на 10.06.2021г. свидетелски показания, П. съзнателно устно изнесла неверни твърдения (потвърдила неистина) относно извършен спрямо нея грабеж на движими вещи и пари, с което несъмнено реализирала от обективна и субективна страна престъпния състав на „лъжесвидетелстване“ по смисъла на чл.290 ал.1 предл. първо от НК, но както прокурорът основателно отбелязва в постановлението си, по отношение на нея е налице основанието за ненаказуемост по чл.292 ал.1 т.2 от НК. На 21.06.2021г. П. сама се явила пред разследващия полицай, отрекла се от дадените преди това 4 неверни показания и добросъвестно разказала за действително случилото се и истинските причини да се представи пред приятелките си И.и Т. като жертва на грабеж, което впоследствие потвърдила и в обясненията си като обвиняема.