Определение № 3475 от 12.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3475 гр. Варна, 12.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

П. Ат. А.

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501811 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 срещу разпореждане №12412/31.03.2023 год. по ч.гр.д. № 18/2023 год. на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу П. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****** В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 1999,18 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 29.06.2021 г. – 09.11.2022 г. при лихвен процент 19,9 %, както и сумата 925,74 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху договорната лихва за периода 29.06.2021 г. – 09.11.2022 г. при лихвен процент 19,9 %, по Договор за издаване на кредитна карта MK109014 о т 30.08.2019 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК , на основание чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното разпореждане.

Оспорва се компетентността на заповедния съд да извършва изчисление на съответствието по размер на претенциите със законовите правила. Счита, че нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК е превратно тълкувана от първоинстанционният съд, като не е съобразено, че след обявената предсрочна изискуемост кредитополучателят продължава да ползва заетата сума. Евентуално намира, че размерът на мораторната лихва следва да се определи при съобразяване на правилото на чл. 26,ал. 4 от ЗЗД, като се присъди законната лихва за периода 29.06.2021г. до 09.11.2022г.

На осн. чл. 413,ал. 2 от ГПК производството е едностранно, поради което насрещна страна не е конституирана.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. По същество въззивният състав намира следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София срещу длъжника П. А. Ц., ЕГН ********** за вземания по 1

Договор за издаване на кредитна карта MK109014 от 30.08.2019 г., сред които сумата 1999,18 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата и договорната лихва за периода 29.06.2021 г. – 09.11.2022 г.

За да отхвърли заявлението в частта относно обезщетението за забава, заповедният съд е преценил, че вземането е начислено в отклонение на изискванията на чл. 33 ЗПК. Разпореждането е законосъобразно.

Доколкото от съдържанието на представения Договор за издаване на кредитна карта MK109014 о т 30.08.2019 г., не се установява същият да е сключен в рамките на търговска или професионална дейност на длъжника, споразумението попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, доколкото не последния противоречи на специалния Закона за платежните услуги и платежните системи /отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г. В случая, обаче специалният закон не урежда правила относно реда на начисляване и размерите на законната лихва, поради което и приложение намира чл. 33 ал.1 от Закона за потребителския кредит. Съгласно посочената разпоредба при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал.2 на цитираната норма изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно. Необосновано е становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за накърняване на императивни разпоредби. Подобен довод е в пряко противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Именно с оглед засилената защита на потребителя и съблюдаване приложението на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК в това производство, законът предвижда изискване заявителят да прилага към заявлението договора, от който произтича вземането, вкл. неговите приложения и ОУ.

В случая с нарочна уточняваща молба вх.№ 5092/23.01.2023г. заявителят се позовава, като основание на правото си на мораторна лихва, на клаузата на чл. 10 от ОУ. Въпросната разпоредбата, обаче регламентира основанията за възникване на вземането на кредитора само за възнаградителна лихва. Мораторното обезщетение е уредено в разпоредбата на чл. 9,6 от ОУ, съгласно която норма картодържателят при неплащане на минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение дължи на банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия непогасен кредитен лимит( общата дължима сума, която се посочва от банката в издаваните месечни извлечения). Няма основание, като сочи жалбоподателят, при обявен за предсрочно изискуем кредит да се начислява мораторна лихва в размер на възнаградителната. Подобно договаряне, освен че липсва между страните, но същото би било в пряко противоречие с императива на чл. 33 от ЗПК.

Тъй като заявителят не е основал претенцията си за мораторно обезщетение на релевантната разпоредба на чл. 9,6 от ОУ, съдът не може, в отклонение от принципа за диспозитивното начало, и за първи път във въззивното производство да присъди мораторна лихва в размер на законната.

В заключение обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №12412/31.03.2023 год. по ч.гр.д. № 18/2023 год. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3