Решение № 260005 от 04.03.2021, Районен съд - Дряново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260005 гр. Дряново,

04.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Дряновският районен съд в публично заседание на 08.02.2021г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА

СПАСОВА, при секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 214/ 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът *** с адрес на управление във ***, чрез *** клон България основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 14.02.2018г. между “***”, като кредитор и А.А.Ф., като кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-15742019.

С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален крадитен лимит до 10 000 лв., като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането ѝ.

Посочват, че доколкото с договора било уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указания от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор били поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използването на издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие, при сбъдването на което възниквали задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата. Поради което процесният договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16493686 бил сключен на 19.11.2018г. с първата трансакция по кредитната карта. След активацията на картата кредитополучателят можел да я използва само лично, като бил длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателят възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата.

Твърдят, че съгласно договора за използване на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитопобучателят заплащал и таксите, предвидени в тарифата. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Заявяват, че револвиращият кредит се погасявал без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпвали по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново можели да бъдат ползвани.

При настъпване на договорения между страните падеж задължението по кредитната карта ставало изискуемо, предвид правилото по чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 10.06.2019г.

Посочват, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника било в общ размер на 1176,64 лв., като на 01.01.2019г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Дряново за следните суми : 995,01 лв. – главница, 127,80 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019г. до 06.01.2019г., 53,83 лв. – мораторна лихва за периода от 06.01.2019г. до 18.12.2019г., както и за законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. На 31.01.20120г. съдът отхвърлил заявлението, с което се претендирало заплащане на възнаградителна лихва в размер на 127,80 лв., като неоснователно. Поради което молят съда да признае за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземането по договор CARD-16493686, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 482/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново, а именно 995,01 лв. – главница, 53,83 лв.- мораторна лихва за периода от 06.01.2019г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски в заповедното и исковото производство.

В условията на евентуалност в случай, че така предявеният установителен иск бъзе отхвърлен поради ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис на ответната страна.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника адв. Х. ***, в който се твърди, че лицето А.А.Ф. бил в неизвестност, като това значително стеснявало възможностите за ефикасна защита на интересите му от страна на особения представител. Счита, че с оглед справедливото решаване на спора било желателно най-напред да се издири действителното местоположение на ответника.

По основателността счита иска за неоснователен и недоказан. Оспорва представените от ответника доказателства, като частни документи, изходящи изключително от страна на ищеца и установяващи изгодни за него обстоятелства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмени молби развива съображения за основателността на исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен представител, поддържа доводите в отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 482/ 2018г. по описа на съда се установява, че по заявление на *** с адрес на управление във ***, чрез *** клон България против А.А.Ф. е издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9/ 31.01.2020 г., като е разпоредено да заплати сумата от 995,01 лева - главница Договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16493686, сключен на 19.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.12.2019г. до окончателното й изплащане, СУМАТА 53,83 лв. – мораторна лихва от 06.01.2019г. до 18.12.2019г., както и СУМАТА 23,05 лв.

– разноски за платена държавна такса и СУМАТА 44,54 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 03.07.2020г. съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

В срока по чл.

415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта.

Установява се от чл.

12 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -15742019 от 14.02.2018г., сключен между страните, че същите са се договорили, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв. Предвидено е още, че всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат само след активиране от кредитополучателя на издадената кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Договорът носи подписите на двете страни и не е оспорен от назначения особен представител на ответната страна.

Представено е и приложение към горепосочения договор за издаване на кредитна карта CARD-16493686 от 14.02.2018 г., съгласно което ищецът – кредитор отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при следната годишна лихва и такси за ползването му: годишен лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите – 44,90 %, месечна такса за обслужване (начислява се при трансакции и/или задължения в отчетния период) -4 лв., такса за администриране на просрочени задължения – 12 лв., обезщетение за забава – в размер на законната лихва за забава (ОЛП на БНБ + 10 %). Съгласно приложението, кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. Кредиторът се задължава и да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението се правят месечни погасителни вноски най-малко в размер на 60 лв. Приложението е подписано от представител на кредитора.

Представена е и неоспорена от особения представител на ответника обратна разписка, от която се установява, че на 14.11.2018 г. ответникът е получил лично кредитната карта и приложение CARD-16493686. Представена и приета като писмено доказателство по делото е покана за изпълнение от 10.06.2019 г., изхождаща от ищеца-кредитор, с която ответникът е уведомен, че след като е използвал кредитната си карта е преустановил плащане на вноските по договора за револвиращ потребителски кредит на 01.01.2019 г. С писмото ответникът е приканен да изпълни доброволно задължението си в седмодневен срок от получаване на поканата.

От приетото по делото заключение на вещото лице Е.Д., изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 1000 лв. по кредитната карта е усвоена, като ответникът е направил банков превод на 19.11.2018г. по личната си сметка в „Общинска банка“ АД. На 11.02.2019г. същият е внесъл сумата от 120 лв. Изчислен е общият размер на задълженията по кредитната карта, както следва: 970,31 лв. – главница; 111,80 лв. – договорна лихва, застраховка 24,70 лв. и месечна такса обслужване 16 лв. или всичко – 1122,81 лв. Мораторната лихва за периода от

06.01.2019 г. до 27.12.2019 г. е в размер на 95,95 лв.

При така установените факти настоящият състав намира, че волеизявленията на страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 14.02.2018 г. и попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК), обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., с последна редакция в бр. 59 от 29.07.2016 г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП, обн. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., с последна редакция бр. 102 от 29.12.2015 г. В тази връзка съдът следва да следи служебно за наличие на нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.