Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4493 от 11.12.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 403/2025
Вид
Решение № 4493
Подписан
11.12.2025
В сила
28.01.2025
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.7, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 4493 гр. Варна, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110100403 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба на Т. И. С., ЕГН ********** срещу „И. ф." ООД, ЕИК *** с искане съдът да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 11500 евро /левова равностойност 22492 лева/ - главница по договор за кредит от 27.8.2009 г., договорна лихва за периода 25.9.2009 г. – 23.11.2016 г. в размер на 8310.72 /левова равностойност на 16254.35 лева/ и законна лихва върху главницата от 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2530.69 лева разноски, за които суми е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Д. Н., рег.№ *** с район на действие ОС Б..

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор с който признава изцяло предявения иск, тъй като вземанията са погасени по давност. Моли разноските да бъдат възложени на ищеца, тъй като не е станал причина за завеждане на делото.

В съдебно заседание ищецът поддържа молбата и моли за уважаването й.

Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От твърденията на страните и от представените доказателства, както и извършеното по надлежния ред признание на иск от страна на ответника, съдът намира за установени твърденията в исковата молба, които не се оспорват от ответната страна.

1

Страните нямат спор, че за процесните суми в размер на 11500 евро /левова равностойност 22492 лева/ - главница по договор за кредит от 27.8.2009 г., в размер на 8310.72 лева /левова равностойност на 16254.35 лева/ договорна лихва за периода 25.9.2009 г. – 23.11.2016 г. и законна лихва върху главницата от 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2530.69 лева разноски, по искане на ответника в качеството му на взискател е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Д. Н., рег.№ *** с район на действие ОС Б.. Страните нямат спор относно основанието на което се претендират същите суми за плащане, за последното извършено изпълнително действие по изп.дело № *** по опис за *** г. на ЧСИ Д. Н., рег.№ ***, с район на действие ОС Б., както и за основателността на предявения иск, който се признава от ответника.

Съдът като взе предвид, че към датата на постановяване на решението ответникът е направил признание на предявените установителни искови претенции, намира, че същите са изцяло основателни и следва да се уважат.

По въпроса за разноските:

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производството, поради което, на осн.чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса в размер на 1651.00 лева следва да се заплати от ответника.

Направено е искане за заплащане на възнаграждение в полза на адвокат П. Н., който е осъществил защита и процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв за което са представени договор и списък на разноските.

Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) с оглед цената на иска възнаграждението е 3952.16 лева. В договора между страните е посочено договорено възнаграждение 3950.00 лева, ето защо съдът определя дължимо възнаграждение от ответника на адв.Н. в този размер – 3950.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. И. С., ЕГН ********** НЕ дължи на „И. ф." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., бул.С. № ***, сграда *** В., тяло *, ет.* следните суми: 11500 евро /левова равностойност 22492 лева/ - главница по договор за кредит от 27.8.2009 г., 8310.72 /левова равностойност на 16254.35 лева/ - договорна лихва за периода 2

25.9.2009 г. – 23.11.2016 г., законна лихва върху главницата 11500 евро, считано от 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, 2530.69 лева - разноски, за които суми е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ Д. Н., рег.№ *** с район на действие ОС Б., по предявения отрицателен установителен иск, на осн.чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И. ф." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., бул.С.

№ ***, сграда *** В., тяло *, ет.* да плати на адвокат П. Й. Н., рег.№ ***, АК-Варна възнаграждение в размер на 3950.00 лева, на осн.чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА И. ф." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., бул.С.

№ ***, сграда *** В., тяло *, ет.* да плати в полза на бюджета, по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 1651.00 лева, на осн.чл.7, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок с въззивна жалба пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3