Решение № 1927 от 26.09.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1450/2023
- Вид
- Решение № 1927
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1927 гр. Бургас, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д. като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120101450 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Б*****” АД против Е. П. Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 18798.28 лв. – изискуема главница по договор за потребителски кредит за служители на Б**** с № ****.04 / 14.01.2020 год., 1489.22 лв. - договорна лихва за периода от 30.11.2020 год. до 08.10.2021 год., 1482.54 лв. - договорна лихва за периода от 31.10.2021 год. до 13.09.2022 год., 2075.17 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2020 год. до 13.09.2022 год., 96.00 лв. - разноски по изпълнението, както и законната лихва върху главницата, начиная от 14.09.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 5868 / 2022 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата банка поддържа исковете и моли за уважаването им. Ангажира доказателства и претендира разноските по делото.
Особеният представител на ответницата оспорва исковете, считайки ги за неоснователни, по съображения, подробно развити в писмения си отговор.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към спора:
На 14.01.2020 год. между „Б*****“ АД-кредитодател и Е. Д. 1 кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за служители на Б**** № ****.04, по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 20000 лв., усвоим по следния начин: 2776 лв. - за рефинансиране на съществуващи потребителски кредити, отпуснати й от банката; 8700 лв. - за рефинансиране на съществуващ кредит, отпуснат й от „Ю****“ АД; 773 лв. - за рефинансиране на съществуващ кредит, отпуснат й от „*****“ ЕАД; 909 лв. - за рефинансиране на кредит, отпуснат й от „Б****“ АД; 931 лв. - за рефинансиране на кредит, отпуснат й от „П****“ АД;
5911 лв. - остатък до пълния размер, предоставен й за потребителски нужди.
Крайният срок за издължаване на кредита е уговорен до 31.01.2030 год., а погасяването му - на 119 равни, анюитетни месечни вноски от по 197.78 лв. всяка, считано от 29.02.2020 год., както и една последна, изравнителна, в размер на 196.63 лв.
С договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката и годишна лихва, формирана от два компонента - референтен лихвен процент, представляващ основен лихвен процент в размер на 0%, плюс фиксирана надбавка от 3.5 %, без такси и комисиони. Такива е уговорено да са дължими само в случай на прекратяване трудовото правоотношение между банката и Д., в който случай договорната лихва е в размер на действащия лихвен процент за стандартните потребителски кредити. Уговорена е и дължимост на мораторна лихва в размер на законната.
С уведомление, изпратени до постоянния и настоящ адреси на ответницата чрез ЧСИ И.Б., рег. № *** на КЧСИ, банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, поради необслужването му.
На 23.09.2021 год. съдебният изпълнител е съставил нарочен протокол за връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамиране на ответницата или пълнолетен от домашните й, съгласен да получи книжата и липсата на актуална месторабота.
Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, кредитополучателят е усвоил кредита от 20000 лв. В заключението подробно е отразена структурата на дълга - неплатена главница от 18798.28 лв., възнаградителна лихва от 1489.22 лв. и мораторна лихва в размер на 2089.34 лв., изчислени са платените погасителни вноски, както и договорната и мораторна лихви към датата, на която банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем и към датата на исковата молба (заявлението), като е съобразено и прекратяването на трудовото правоотношение между страните, водещо до промяна в договотната лихва. Не са констатирани начисляване на наказателна лихва и капитализиране на изтекли лихви.
По депозирано на 14.09.2022 год. от „Б*****“ АД заявление, е образувано ч.гр.д. № 5868 / 2022 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата - длъжник, с предмет процесните вземания.
Липсват доказателства за сторени от банката-ищец разходи по
2 изпълнението.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.
Очевидно е, че страните са били обвързани от валиден договор за кредит, който е потребителски. По него банката е предоставила на Е. Д. срочен кредит и последната е дължала връщането му разсрочено, съобразно погасителния план, ведно с договорна лихва, както и законната лихва за забава. Банката е обявила предсрочната изкуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Отнесла го е в просрочие на 08.10.2021 год., провокирано от неизпълнението на длъжника. Оттам насетне дължими са били непогасения остатък от главницата, договорната лихва, начислена до датата на обявяване на предсрочната изискуемост и лихвата за забава до предяване на исковете.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове за главница, за възнаградителна лихва, начислена до датата на отнасяне на кредита в просрочие (ТР № 3/2017, ОСГТК), за мораторна лихва от предсрочната изискуемост до датата на предявяване на исковете - 14.09.2022 год. (съгл. чл.422 от ГПК), както и за законната лихва до окончателното плащане, да се уважат за предявените размери, а исковете за договорна лихва, за периода след обявяване на предсрочна изискуемост, както и за разноски по изпълнението - да се отхвърлят, като недоказани.
На ищцовата страна, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат разноски, които за производството по ч.гр.д. № 5868 / 2022 год. възлизат на 493.95 лв., в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото - на 1147.80 лв., включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещо лице и особен представител.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. П. Д. от гр.Б******, ЕГН – **********, дължи на „Б*****” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С*****, представлявано от Л.Г. и И*Г*, сумата от 18798.28 лв. – главница по сключен между страните договор за потребителски кредит за служители на Б**** с № ****.04 / 14.01.2020 год., 1489.22 лв. договорна лихва за периода от 30.11.2020 год. до 08.10.2021 год., 2075.17 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2020 год. до 13.09.2022 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 14.09.2022 год. до изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 5868/2022 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично заъдлжение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за 1482.54 лв. - договорна лихва за периода от 31.10.2021 год. до 13.09.2022 год. и за 96.00 лв. разноски по изпълнението, поради неоснователност.
3
ОСЪЖДА Е. П. Д. да заплати на „Б*****” АД деловодни разноски в размер на 493.95 лв. за производството по ч.гр.д. № 5868/2022 год. на БРС, както и в размер на 1147.80 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4