Определение № 156 от 25.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000129 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на М. С. В., ЕГН ***********, действаща чрез своята майка и законен представител С. А. А., ЕГН **********, и двете с адрес с. Румянцево, община Луковит, **********, чрез пълномощник – адвокат В. П. К. М., срещу Определение № 66/13.05.2025г., постановено по т.д. № 15/2025г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, в частта, в която е оставено без уважение искането й за освобождаване от задължение за заплащане на разноски в производството по делото. Частният жалбоподател развива оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част.

Излага, че съдът е формирал извод за неоснователност на молбата й, несъответстващ на декларираните обстоятелства относно имущественото му състояние към момента на подаването й. Счита, че полученото в предхождащ искането за освобождаване от такси и разноски момент застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. не би могло да обоснове извод за наличието на достатъчно средства за заплащане на дължимите разноски поради деклариране на обстоятелството за липса на доходи. Развива оплаквания, че постановеният отказ препятства конституционно гарантираното й право на достъп до правосъдие. Прави искане за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което бъде освободена от задължение за заплащане на разноски в производството по делото.

Великотърновския апелативен съд, при данните по делото, намира следното:

Производството по т.д. № 15/2025г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано по искова молба на М. С. В., ЕГН ***********, чрез нейната майка и законен представител С.

1

А. А., срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“, с която е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на баща й С. В. Л., настъпила при ПТП на 07.01.2023г., изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена издръжка, с цена на иска – 44 026.55 лв. В исковата молба се съдържа искане за освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски в производството с твърдения, че не разполага със средства за тяхното заплащане. Приложени са декларации за имуществено състояние на ищцата и нейната майка, видно от които последната получава месечен доход в размер на 200 лв. – социална помощ за дете, а малолетното дете притежава паричен влог на стойност 400 лв. И двете не притежават недвижимо имущество и МПС, а майката не страда от заболяване, което да налага разходване на средства за лечение или ограничаващи трудоспособността й, както и не дължи издръжка на други деца. От служебно изготвената по делото справка е установено, че С. А. работи по трудов договор от 06.12.2024г. в „ДЕКРА Арбайт България“ ЕООД. От изготвеното от Община Луковит удостоверение е видно, че същата няма декларирано недвижимо и движимо имущество, подлежащо на облагане по ЗМДТ, а от справката от НОИ, че ищцата не получава наследствена пенсия.

В обжалваното определение Окръжен съд-Ловеч е възприел, че ищцата и нейната майка не притежават движимо и недвижимо имущество, а доходите им се формират от получаваните социални помощи и трудово възнаграждение на майката, както и че в полза на детето е изплатено застрахователно обезщетение от 60 000 лв., за което не се твърди да не е налично и същото разполага с паричен влог в размер на 400 лв. С оглед на това е заключил, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба за освобождаване на ищцата от задължението й за заплащане на разноски в производството.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски по производството въз основа на имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такса и разноски по делото. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен начин да установи твърдяната от него невъзможност да ги заплати. Преценката се извършва към момента на подаване на молбата с искане за освобождаване от такси и разноски въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими обстоятелства. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на предявения иск/искове и пълния размер на дължимата държавна такса и размера на дължимите в производството разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства да 2 ги заплати. Самият факт, че ищцата е малолетна и предявява иска си чрез своята майка и законен представител не е основание за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Законодателят не е предвидил самостоятелно основание за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски по дела в случаите, в които исковете са предявени от малолетни или непълнолетни лица /с изкл. хипотезата на чл.83 ал.1 т.2 ГПК/, поради което съдът, пред който е направено това искане е длъжен при произнасяне по него, да съобрази наличието на горепосочените предпоставки.

От представените декларации за имуществено състояние, служебна справка от НБД, справка от НОИ и удостоверение от Община Луковит се установява, че ищцата и нейният законен представител не притежават недвижимо имущество и МПС. Доходите им се формират от получаваните социални помощи и възнаграждение от труд на майката, а ищцата разполага с паричен влог в размер на 400 лв. Полученото застрахователно обезщетение, респ. неразпоредената част от него, не е било декларирано като налично към момента на искането, съответно към момента на декларирането на материалното и имуществено състояние.

Преценявайки горепосочените обстоятелства и предвидимия размер на разноските в производството, които са дължими предварително /чл.76 от ГПК/, настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за освобождаване на ищцата от заплащане и на разноски в производството.

С ИМ същата е направила доказателствени искания за допускане на автотехническа експертиза, която да установи механизма на произшествието, съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение дали смъртта на С. В. Л. е настъпила вследствие причиненото на 07.01.2023г. ПТП и съдебно-икономическа такава, която да изчисли общия размер на издръжката на ищцата за процесния период. Видно от материалите по делото между страните вече е било сключено споразумение, съгласно което ответното застрахователно дружество е приело да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, настъпила при ПТП на 07.01.2023г., причинено по вина на водач на МПС, чиято отговорност е била предмет на валидно застрахователно правоотношение по полица № BG/30/122003449593 към датата на събитието и такова е било изплатено. С подадения отговор на ИМ ответникът съответно не е оспорил ищцовите твърдения за настъпилото на посочената дата застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, противоправността на деянието и виновността на дееца, механизма на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач и смъртта на пострадалия, а единствено настъпването на твърдените имуществени вреди под формата на загубена издръжка от починалия родител.

С оглед на това, при установените по – горе обстоятелства относно материалното и имуществено състояние на ищцата и съобразявайки предвидимия размер на дължимите от нея разноски в производството, настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането й за освобождаване от заплащане на същите.

3

Ето защо, отказът на първостепенния съд да я освободи от заплащането и на разноски по делото е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 66/13.05.2025г., постановено по т.д. № 15/2025г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, в частта, в която е оставено без уважение искане на М. С. В., ЕГН ***********, действаща чрез своята майка и законен представител С. А. А., ЕГН **********, и двете с адрес с. Румянцево, община Луковит, **********, за освобождаване от задължение за заплащане на разноски в производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховен касационен съд на Република България при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4