Определение № 225 от 22.05.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500170 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на управление кв. „Победа“, ***, представлявано от Цв. М., чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 738 от 14.03.2025 година, постановено по въззивно гражд. дело № 140/2025 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-294/24 на СЕС.

Инвокират се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени такива на съдопроизводствените правила. Твърди се на първо място, че посочената от окръжния съд разпоредба на чл. 631 от ГПК, на основание на която същият е спрял производството по делото, е приложена неправилно, тъй като същата дава основание за спиране на производството пред националния съд, но само по конкретното дело, по което е отправено запитването, не и по други дела. Дори и хипотетично да се приеме, че правния въпрос, по който е сезиран СЕС е обуславящ изхода на спора и по други дела, то производствата по тях не подлежат на спиране, тъй като не се обхващат от хипотезата на същата. Другата посочена от съда разпоредба, а именно тази на чл. 633 от ГПК изобщо не дава основание за спиране на делото, а регламентира единствено задължителния характер на решението на СЕС. Затова се поддържа, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК е приложима само и единствено спрямо делото, по което е отправено преюдициалното запитване, което в конкретния случай е гражданско дело № 7554/2023 година по описа на Районен съд-Бургас, а не и това, по което е постановено обжалваното определение.

При условията на евентуалност се сочи, че доколкото нормата на чл. 631, ал. 1 от ГПК 1 изрично повелява спиране на производството само по делото, по което е отправено преюдициалното запитване, то по отношение на останалите, по които е повдигнат за решаване същия въпрос, за чието решаване е сезиран СЕС със съответното преюдициално запитване, е налице нормативна празнина, която би могла да се запълни с прилагане на регламентираното в чл. 292 от ГПК основание за спиране. Именно тази норма следва да намери приложение към процесния правен спор с оглед сходствата между тълкувателните дела и делата по отправени преюдициални запитвания. Съгласно ТР № 8 от 07.05.2014 година по тълк. дело № 8/2013 година на ОСГТК на ВКС, при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по делото може да бъде спряно само в касационната инстанция, а не и във въззивната и първата. Предвид задължителността на посоченото тълкувателно решение за правоприлагащите органи, то наличието на образувано производство по преюдициално запитване е основание за спиране на производствата по други дела, по които е повдигнат същия въпрос само и единствено пред касационната инстанция, не и пред въззивната и първата.

На последно място се твърди, че отправеното преюдициално запитване до СЕС, за което е образувано дело № С-294/24 не се отнася до правнорелевантен или доказателствен факт по делото, по което е постановено определението за спиране. Въпросите, повдигнати за разрешаване пред СЕС с отправеното преюдициално запитване нямат отношение към завършека на производството по въззивно гражданско дело № 1931/2024 година по описа на този съд.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е надлежно връчена на насрещната страна, която в законоустановения срок не е подала отговор по нея.

При служебна проверка относно наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е недопустима по следните доводи и съображения, а именно:

Производството по въззивно гражданско дело № 140/2025 година е образувано по повод въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище град Бургас и адрес на управление квартал ,,Победа“, ул. ,,Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Цв. В. М., чрез адв. Ив. Ц., против решение №404/29.11.2024 година, постановено по гражд. дело №322/2024 година по описа на Районен съд - Несебър. Със същото Н. Д. К., гражданин на Руската Федерация, с поС.ен адрес в Република България: град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, ваканционен комплекс „Ясен“, вход Ж, етаж 4, ап. 36, код по Булстат 175563597, е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Цв. В.

М., сумата в размер на 213.21 лева, представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.01.2021 година до 01.09.2023 година за обект, находящ се в град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“ - изток, ваканционен 2 комплекс „Ясен“, сграда „Ж“, етаж 4, ап. 36, с идентификатор №***, която сума включва част - 43.93 лева с включен ДДС, от задължението по фактура № 0042223349/25.08.2021 година, издадена за сумата от 151.58 лева с включен ДДС и задълженията по фактура № 0044117989/26.09.2022 година за сумата от 99.78 лева с включен ДДС и по фактура № **********/25.09.2023 година за сумата от 69.50 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 година до окончателното изплащане на главницата, както и сумата в размер на 34.16 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 25.09.2021 година до 26.03.2024 година, като са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер на главницата от 213.21 лева до пълния претендиран размер от 320.86 лева, за която сума е издадена фактура № 0042223349/25.08.2011 година и за периода от 17.08.2019 година до 31.12.2020 година, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 година, както и за разликата над уважения размер на мораторната лихва от 31.60 лева до пълния претендиран от 64.76 лева като неоснователни поради погасяването на претенциите по давност.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е спрял производството по делото до произнасянето на СЕС по дело № С-294/24. В мотивите си съдът е посочил, че поставения въпрос в запитването до СЕС е от значение за правилното решаване на делото и в пряка причинна връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон, с оглед приетото от съда, че една част от вземането е погасено по давност, изтекла считано от доставянето на услугата. Тъй като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, а за всички съдилища и учреждения в Република България, то са налице предпоставките на чл. 633 във връзка с чл.

631, ал. 1 от ГПК за спиране на производството пред него.

Така постановеното определение за спиране на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред Бургаския окръжен съд въззивно производство по в. гр. д. № 140/2025 година е необжалваемо. Необжалваемостта на определението, с което съдът отправя преюдициално запитване до СЕС и спира производството пред себе си, произтича от изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК. В хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава - членка или от национален съд на друга държава - членка, съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който поставените преюдициални въпроси са относими, следва да спре производството пред себе си, предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 633 от ГПК.

Както бе посочено по-горе, съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, с отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, които според преценката на съда, разглеждащ висящото дело, са от значение за правилното му решаване, производството по това дело се спира с определение, което не подлежи на обжалване. Така предвидената в закона необжалваемост не е обвързана от това дали съдът, който спира производството е отправил запитването или спирането на висящото пред този 3 съд дело е обосновано с вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата или друга държава - членка. Подобно разграничение на хипотези законодателят не прави. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай, с оглед конкретните въпроси предмет на преюдициалното запитване, които са поставени по другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него дело. Тази негова преценка е идентична с преценката на националния съд, отправил преюдициалното запитване, поради което и в този случай постановеното спиране на производството по делото не следва да подлежи на инстанционен контрол /така и в определение № 1067 от 6.03.2025 година на ВКС по ч. гр. д.

№ 292/2025 година, III г. о, определение № 726 от 17.02.2025 година на ВКС по ч. гр. д. № 290/2025 г., IV г. о. и други/.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че указанието на Бургаския окръжен съд в обжалвания акт за неговата обжалваемост пред Апелативен съд - Бургас не може да създаде за страните по делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК.

По изложените съображения, частната жалба като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено.

Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас и адрес на управление кв. „Победа“, ***, представлявано от Цв. М., чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 738 от 14.03.2025 година, постановено по въззивно гражд. дело № 140/2025 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-294/24 на СЕС.

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 170/2025 година по описа на Бургаския апелативен съд.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна въззивна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4