Решение № 745 от 22.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3002/2026
- Вид
- Решение № 745
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 1-11 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 745 гр. София, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежина Колева
Членове:
Мария Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Мария Т. Методиева в присъствието на прокурора Й. К. Г. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603002 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице Г. Г. М. срещу определение на СРС от 13.03.2026г., 112 състав, постановено по ч.н.д. № 1750 по описа за 2026г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с което му е определено общо наказание на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК в размер на две години лишаване от свобода и на основание чл. 24 от НК общо определеното наказание е увеличено с една година, а определено наказание от три години лишаване от свобода е с отложено изтърпяване на основание чл. 66 от НК за срок от пет години от влизане в сила на акта. Определението е оспорено в частта, в която съдът е постановил определеното общо най- тежко наказание да бъде увеличено с ½ на основание чл. 24 от НК.
Осъденият Г. М. в жалбата си оспорва приложението на чл. 24 от НК като посочва, че в предложението, депозирано от СРП, не се съдържа искане за прилагане на чл.24 от НК, поради което прилагането му от съда напомня хипотеза на произнасяне при липса съответен протест. Според ос.л. М. увеличено наказание с ½ води до явна несправедливост на наказанието, не обслужва целите на чл. 36 от НК, както и липсват мотиви в съдебния акт, което счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи относно настъпил поправителен процес, а именно възстановяване на вреди на пострадалите от престъпленията, както и създаване на семейство. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение в частта, в която е приложен чл. 24 от НК.
Защитникът на осъденото лице в открито съдебно заседание моли съда да отмени увеличението на общото най-тежко наказание по чл. 24 от НК и да запази размера му от две години лишаване от свобода, както и да не определя максимален петгодишен изпитателен срок. Според защитата увеличението е недостатъчно мотивирано, тъй като броят на съдебните актове сам по себе си не обосновава по-висока обществена опасност на дееца.
Подчертава се, че престъпленията са извършени в един ограничен период от време преди влизането в сила на първата присъда, а част от тях обхващат продължавана престъпна дейност. Защитникът изтъква и продължителния период, през който осъденият вече е бил 1 под режим на условно осъждане, както и доброволното възстановяване на причинените имуществени вреди. Според защитата тези обстоятелства не са получили необходимата оценка от първоинстанционния съд и не оправдават допълнително утежняване на наказанието чрез увеличението му и определянето на максимален изпитателен срок.
Представителят на СГП поддържа становище относно правилност на атакувания първоинстанционен акт. Счита обжалваното определение за правилно и обосновано, като поддържа, че са налице предпоставките за приложение на чл. 24 НК с оглед броя на групираните присъди и извършените деяния. Счита, че увеличаването на изпитателния срок би имало възпиращ ефект върху осъдения, поради което моли съда да потвърди определението на районния съд.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от осъденото лице, както и доводите, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
За да постанови определението си, районният съд е изпълнил задълженията си по изясняване на правното положение на осъдения, изисквайки информация за предходната съдимост на М.. При наличието на множество осъждания, включително на наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“, районният съд правилно е подходил, като най-напред е определил общото най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, а след това е извършил преценка относно приложението на чл. 24 НК. В този смисъл неоснователно се явява възражението на защитата, че проверяваното определение е немотивирано. Предвид постановяването му непосредствено в съдебно заседание, без възможност за отлагане на произнасянето за изготвяне на отделни писмени мотиви, лаконичността на изложението е обяснима и сама по себе си не обуславя извод за липса на мотиви. В случая проверяваният съд е посочил конкретни съображения в подкрепа на извода си относно необходимостта от увеличаване на общото наказание, които, макар и изложени кратко, са достатъчни, за да се проследи формираната от съда воля и да се провери правилността на постановения съдебен акт.
Въз основа на така събрания доказателствен материал относно престъпната деятелност на М. и спазвайки разпоредбите на чл. 23- 25 от НК, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че на групиране подлежат наказанията, наложени на осъдения М., както следва:
С присъда, постановена по НОХД № 10351/2021 г. на Софийския районен съд, НО, 11 състав, влязла в законна сила на 08.02.2023 г. осъденият М. е признат за виновен в извършено на 02.07.2019 г. престъпление по чл. 212, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54, ал. 1 от НК е било наложено наказание две години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
С определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по чл. 384, ал. 1 от НПК по НОХД № 4649/2022 г. на Софийския районен съд, 96 състав, влязъл в сила съдебен акт от 05.07.2023 г. осъденият М. е признат за виновен в извършени на деяния на 08.05.2019 г.- престъпление по чл.209, ал.1 от НК и 13.05.2019г.- престъпление по чл.316 вр. чл. 308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за които на основание чл.54, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения е наложено наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
2
С определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по чл. 384, ал. 1 от НПК по НОХД № 4695/2021 г. на Софийския районен съд, 114 състав, с влязъл в сила акт на съда на 13.12.2023 г. осъденият М. е признат за виновен в извършване на деяние на 07.03.2019 г.- престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което на основание чл.54, ал.1 от НК на лицето е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъда, постановена по НОХД № 14608/2022 г. на Софийския районен съд, 121 състав, влязла в законна сила от 09.08.2024 г. осъденият М. е признат за виновен в извършване на деяние в периода 19.07.2019 г. - 29.05.2020 г.- престъпление по чл.212, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.54, ал.1 от НК на лицето е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъда, постановена по НОХД № 14442/2021 г. на Софийския районен съд, 114 състав, влязла в законна сила на 23.01.2025г. осъденият М. е признат за виновен в извършване на деяние на 03.04.2019 г.- престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК на лицето е наложено наказание „Пробация“ при пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК за срок от 14 месеца. Наказанието „пробация“ не е било приведено в изпълнение.
С присъда по НОХД № 10938/2021 г.на Софийския районен съд, 10 състав, влязла в законна сила от 04.03.2025 г. осъденият М. е признат за виновен в извършване на деяния в периода 15.05.2019- 27.05.2019 г.- престъпление по чл.209, ал.1 от НК и чл.309, ал.1 от НК, за които на основание чл. 23, ал.1 от НК на лицето е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години.
С определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по чл. 384, ал. 1 от НПК по НОХД № 10689/2024 г. на Софийския районен съд, 112 състав, с акт на съда, влязъл в законна сила от 11.12.2025 г. осъденият М. е признат за виновен в извършване на деяние от 23.05.2019 г.- престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което на основание чл.54, ал.1 на лицето е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Съпоставяйки времето на извършване на деянията и датите, на които осъдителните актове по горепосочените производства са влезли в сила, въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната инстанция досежно наличието на предпоставките на чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като всяко едно от деянията М. е извършил преди да е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, което води до извод, че същите са извършени в условията на реална съвкупност. Прилагайки правилно разпоредбите на чл. 25 НК и чл. 23 НК, районният съд обосновано и законосъобразно е групирал наказанията, наложени на осъдения по гореизброените наказателни производства. Следва да бъде споделена и преценката на първата инстанция, че най-тежкото наложено наказание на осъдения М. измежду изброените съдебни актове се явява „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години. Ето защо, законосъобразно СРС е групирал на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК наложените с горните влезли в сила присъди наказания на осъдения М., като е определил общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години.
Посочения извод на първата инстанция не се оспорва и от страните по делото, поради което по- задълбочен анализ не е необходим.
3
Съгласно данните от справката за съдимост на осъденото лице, не са останали деяния извън съвкупността, определена по ч.н.д. №1750 по описа на СРС 2026г., 112 състав.
Спорен в настоящото производство е въпросът налице ли са предпоставките за приложението на чл. 24 от НК. По наведените от жалбоподателя и защитата му доводи съдът намира за необходимо да обсъди оплакването му относно приложението на чл. 24 от НК, като изложи съображенията си по въпроса за упражняване на това правомощие по отношение на осъдения М..
Възражението на жалбоподателя, че увеличаването на общото наказание на основание чл. 24 НК е недопустимо поради липсата на изрично искане от страна на прокуратурата в тази насока, е неоснователно. Преценката за приложението на посочената разпоредба е част от задължението на съда по индивидуализация на наказанието при определяне на общото наказание за извършените в условията на реална съвкупност престъпления и не е обусловена от наличието на нарочно искане от страна на прокурора.
Съгласно Постановление № 1 от 8.10.1978 г. по н. д. № 3/78 г., Пленум на ВС, при налагане на наказание за множество престъпления, съдът задължително обсъжда въпроса за приложението на чл. 24 от НК. Относно необходимостта от увеличаване на общото наказание релевантни са указанията в Тълкувателно постановление № 4 от 28.06.1965 г. на ОСНК на ВС, съгласно което при определяне на наказанието за реална съвкупност съдилищата следва да преценяват необходимостта от увеличаване на общото най-тежко наказание с оглед броя на престъпленията, последователността и времето на извършването им, техния характер, степента на обществена опасност на дееца и останалите относими обстоятелства по делото.
По направеното от жалбоподателя възражение за недопустимост на приложението на чл. 24 НК при наличие в съвкупността на наказания от различен вид, а именно „лишаване от свобода“ и „пробация“, съдът намира за необходимо да обсъди следното. В случаите по чл.