Решение № 144 от 13.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Разград, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Д.

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Дияна Р. Г. като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500252 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. М. К., подадена чрез назначения й особен представител, против решение № 85/9.05.2026г. по гр.д. № 928/2025г. по описа на РС Кубрат, с което е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, договор за покупко-продажба на два недвижими имота, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба от 21.12.2016 г., №11, том X, рег.№ 08445, дело №1318 от 2016 г. по описа на Нотариус с район на действие PC Кубрат, и на асн. Чл.17 ал.1 ЗЗД е обявен за действителен сключения на 21.12.2016 г. договор за дарение на същите недвижими имоти. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението. Жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемите С. К. Х. и Ф. И. Х., представлявани от упълномощен адвокат, са подали писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба и молят съда да потвърди решението.

Въззиваемият Ю. С. К. не се е присъединил към въззивната жалба на Т. К. по реда на чл.265 ал.1 ГПК. Същият не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, установена и от районния съд по надлежния ред и с допустимите доказателства: ищците С. К. Х. и Ф. И. Х. са родители на ответника Ю.

1

С. К.. Установява се от приложените по делото писмени доказателства –акт за сключен граждански брак и справки от НБДН, че Ю. К. и Т. К. са сключили граждански брак на 24.06.2008г. и че към настоящия момент същите са в брак. Твърдението на двамата, че към момента са в процес на прекратяване на брака с развод, няма отношение към допустимостта на предявения против Т. К. иск, а има отношение единствено към решаване на спора по същество, мотиви за което ще бъдат изложени по-нататък.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.12.2016 г., № 11, том X, рег.№ 08445, дело №1318 от 2016 г. по описа на нотариус с район на действие PC Кубрат, С. К. Х. и Ф. И. Х. са продали на своя син Ю. С. К. два недвижими имота: дворно място с площ 1680 кв. м, находящо се в ***, ведно с построените в имота жилищна сграда с декларирана застроена площ 94 кв. м, мазе с декларирана застроена площ 42 кв. м и таван с декларирана застроена площ 94 кв. м, и второстепенна постройка с декларирана застроена площ 68 кв. м., и дворно място с площ 1830 кв. м, находящо се в *** С исковата молба са представени и по делото са приети три обратни писма от 21.12.2016г. изготвени и подписани съответно от Ф. И. Х., С. К. Х. и Ю. С. К.. В трите документа всяко от подписалите ги лица заявява, че сключеният между тях договор за покупко-продажба от същата дата са прехвърлени безвъзмездно като дарение и че посочената в нотариалния акт цена не е платена от купувача и същият не я дължи.

От разпита на св.Ю. А. – племенник на ищцата Ф. Х. и първи братовчед на ответника Ю. К., се установява, че в края на м.декември, 2016 г., ищците се снабдили с нотариален акт за собственост по давност на два имота в село Прелез, в единия от който живеят понастоящем. Ф. И. Х., С. К. Х. имат двама сина и тъй като дядото на Ю. дарил свой имот на другия син, ищците дарили процесните два имота на ответника, но оформили прехвърлянето като покупко-продажба, за да се избегне в бъдеще оспорване между братята.

Ответникът Ю. К. извършил ремонтни дейности и подобрения в един от прехвърлените му имоти. От 2016г. двамата ответници живеели в чужбина.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, привидните договори са нищожни. Основанието се предполага до доказване на противното. Съгл. чл.17 ал.1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. А съгл. чл.17 ал.2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

В съдебната практика – решение № 120/11.12.2018г. по гр.д. № 4813/2017година на ВКС, III г.о., е прието, че обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или 2 заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата /относителна симулация/, какъвто е настоящият случай, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания. Ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му – материалноправно и процесуално, включително при доказването на симулацията. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като намалява имуществото му.

В случая договорът за продажба е сключен през време на брака между двамата ответници и жалбоподателката има качеството на съпруга, неучаствала в сделката, и може да се приеме, че дарственото разпореждане, което целят да докажат ищците посредством обратните писма, е насочено срещу нея, тъй като тогава придобитите чрез дарение имоти няма да имат характер на СИО, а биха били индивидуална собственост на дареното лице. От горното следва, че обратните писма са противопоставими на жалбоподателката Т. К.. Като заинтересовано лице, придобиващо права по силата на чл.21 СК от сключената явна сделка по продажба, ответницата се е защитила, като е изложила твърдение в писмения отговор, че искът е заведен с ясното съзнание на продавачите и купувача, че между нея и съпруга й са висящи бракоразводен процес и семейни спорове. При такова възражение, на ответницата К. е възложена доказателствената тежест за оспорване на твърдението за симулация, но същата не е ангажирала доказателства в тази насока.

Оспорването на истинността на обратните писма пред районния съд е направено извън срока на чл.193 ал.1 ГПК – обратните писма са представени с исковата молба и съгласно законовата разпоредба, оспорването им е следвало да стане най-късно с писмения отговор на молбата. В подадения писмен отговор жалбоподателката не е оспорила истинността на писмените доказателства. Към този момент същата не е поискала и предоставяне на правна помощ. Искане за правна помощ е отправила едва след определението на съда по чл.140 ГПК и след насрочване на съдебно заседание, като е изложила, че не разполага със средства да се яви пред съда.

По поставения във въззивната жалба въпрос относно качеството на Т. К. като трето добросъвестно лице и последиците на чл.17 ал.2 ЗЗД, съдът намира, че районният съд не се е отклонил от съдебната практика. Относно последиците на чл.17 ал.2 ЗЗД, в съдебната практика – решение № 775/22.11. 2010 г. по гр.д. № 929/2009 г. на ВКС, I г.о., е прието, че неучаствалата в сделката съпруга, на която се противопоставя доводът за симулация, не е “друга страна” по смисъла на посочената разпоредба и затова не е необходимо документът, служещ като начало на писмено доказателство, да изхожда от нея. Макар да не е посочен като купувач, неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице - той придобива права по силата на закона, и в този смисъл има правно положение, подчинено на правното положение на съпруга - страна по сделката. Изявлението, изхождащо и от неучаствалия съпруг, ще представлява пълен обратен документ и ще служи за пълно разкриване на симулацията, 3 когато гласните доказателства биха били недопустими.

В случая обаче, обратните писма, подписани от страните по сделката, но неподписани от съпругата на купувача, не представляват пълно обратно писмо, а са начало на писмено доказателство и са основание по чл. 165, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания за доказване на симулацията. В този смисъл е решение № 30 от 11.02.2015. г по гр. д. № 4188 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Така се стига до необходимостта от анализ на ангажираните от ищците свидетелски показания. Посредством показанията на св.А., същите са провели успешно доказване на твърдението си, че явната продажбена сделка прикрива дарение, обосновано с факта, че братът на отв.Ю. К. вече е получил наследствени имоти и родителите са предприели действия по прехвърляне на двата процесни имота на ответника по начин, по който са счели за необходим да съхранят интересите на другия си син Ю. К..

Жалбоподателката възразява, че ищците не са оборили доказателствената сила на съдържанието на нотариалния акт, в който съконтрахентите са заявили, че цената е платена.

От обсъдения по-горе доказателствен материал – писмени и гласни доказателства, всъщност се налага извод, че ищците са успели да докажат своето твърдение за липса на плащане, като посредством събраните доказателства са разкрили своята и на купувача действителна воля.

Заплащането на цената по нотариална сделка не е сред фактите, чието осъществяване нотариусът може да удостоверява, същият може да удостовери единствено направените пред него изявления и нотариалният акт в тази част има характер на частен свидетелстващ документ, който ищците успешно са оборили.

Направеното във въззивното производство възражение за добросъвестно владение от жалбоподателката освен, че е несвоевременно, още е и неотносимо към предмета на спора, който е установяване на нищожност на симулативна правна сделка и обявяване за действителна на прикритата такава.

Обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на съдебни разноски. С оглед изхода от правния спор, такива се дължат на въззиваемите. Ф. Х. и С. Х. са заплатили възнаграждение на адвокат в размер 500 евро и жалбоподателката следва да бъде осъдена да им заплати разноските в този размер. Въззивната жалба е подадена от особения представител на Т. К., поради което държавна такса не е внесена предварително. С решението същата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 83,61 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 85/9.05.2026г. по гр.д. № 928/2025г. по описа на РС Кубрат.

Осъжда Т. М. К. да заплати на Ф. И. Х. и С. К. Х. сумата 500 евро за направени 4 деловодни разноски във въззивното производство.

Осъжда Т. М. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ за въззивно обжалване в размер 83,61 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5