Определение № 28702 от 07.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28702 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110137884 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК и следв.

Образувано е по искова молба, подадена от „БЕЕ“ ЕООД, чрез адв. К., срещу Д.

И. М., с която е предявен главен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 51 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 7463,45 лв., с еврова равностойност от 3816 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за реклама и посредничество при продажба на недвижим имот за ексклузивен период от 24.07.2023 г., както и евентуален осъдителен иск по чл.

92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 7463,45 лв., с еврова равностойност от 3816 евро, представляваща част от уговорената в т. 8 неустойка от сключения между страните договор за реклама и посредничество при продажна на недвижим имот от 24.07.2023 г.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът Д. И. М. е предявил при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр.

2 ЗЗД срещу „БЕЕ“ ЕООД, с който претендира осъждането на ответника за сумата от 7463,45 лв., с еврова равностойност от 3816 евро, предявена като частична претенция от 11 500 евро (22 492,04 лв.), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, формирана като разликата между търсената продажна цена за недвижим имот, предмет на сключения между страните договор за посредничество от 24.07.2023 г., и стойността, на която същият бил продаден.

Ищецът твърди, че 24.07.2023 г. сключил с ответника договор за реклама и посредничество при продажба на недвижим имот за ексклузивен период, по силата на който поел задължението да рекламира за своя сметка и със свои ресурси, с цел намиране на купувач, притежавания от ответника недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Созопол, „Света Марина“ – апартхотел „Византия“, ет. 2, ап. 15, както и паркомясто № 2. Сочи, че съгласно договора цената за имота била в размер на 117 500 евро, като според чл. 3 уговореното възнаграждение в полза на дружеството - посредник било в размер на 3% от продажната цена, дължимо в случай на покупка. В изпълнение на договорните си задължения ищецът предприел действия по извършване на реклама, осъществяване на огледи в имота и обявяване на оферти, за които уведомявал ответника. На 30.10.2023 г. между страните бил подписан анекс за продължаване на действието на договора. Ищецът твърди, че на 12.04.2024 г. между ответника и намерения от дружеството купувач на процесните имоти – Владислав 1

Бонев бил сключен предварителен договор, с уговорена обща цена на имотите в размер на 106 000 евро и поето от страните задължение за сключване на окончателен договор на 17.05.2024 г. Вследствие от осъщественото съдействие от страна на представителя на посредника – Андрей Гочев, между ответника и купувача бил сключен окончателен отговор на 15.05.2024 г. В тази връзка, на 15.05.2024 г. ищецът изпратил на ответника фактура за дължимото комисионно възнаграждение, като последният му отговорил, че доколкото договорът помежду им бил изтекъл не дължи плащане на претендираното вземане. Ищецът излага доводи, че с оглед изпълнението на договорните му задължения, ответникът му дължи заплащането на възнаграждение.

Счита, че съгласно водената с ответника електронна кореспонденция многократно получил съгласието му за удължаване на действието на договора, поради което твърди облигационна връзка помежду им. Сочи, че предвид факта, че договорът за посредничество е постигнал целения резултат, ответникът следва да заплати уговореното възнаграждение. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството сумата от 7463,45 лв., с еврова равностойност от 3816 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща възнаграждение за осъщественото от ищеца посредничество при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор *** и 1/18 ид. част от имот с идентификатор ***, с купувач – Владислав А. Бонев. При условията на евентуалност претендира осъждането на ответника за сумата от 7463,45 лв., с еврова равностойност от 3816 евро, представляваща част от уговорената в т. 8 неустойка от договора, дължима на основание, че ответникът е извършил прикрита сделка с предоставен от посредника купувач.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца. Твърди, че въз основа на публикувана от негово име обява за продажба на процесния апартамент на 20.07.2023 г. бил проведен оглед на имота от страна на купувача Владислав Бонев, в присъствието на неговия брокер – Андрей Гочев. Излага доводи, че в рамките на твърдения договор не му били предлагани кандидат - купувачи и не били водени преговори. Твърди, че в рамките на водената кореспонденция с представител на ищеца последният представлявал и защитавал единствено интересите на купувача. Излага съображения относно недействителността на процесния договор за посредничество. Твърди нищожност на клаузата за неустойка. Оспорва претендираната неустойка като прекомерна. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е подал насрещна искова молба, уточнена с молба от 06.02.2026 г., с която е предявил при условията на евентуалност насрещни осъдителни претенции срещу „БЕЕ“ ЕООД. Ищецът твърди, че при доказването на валидно договорно правоотношение с ответника, същият следва да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между действителната пазарна стойност на имота - 117 500 евро и договорената продажна цена от 106 000 евро. Счита, че претърпените вреди са вследствие от недобросъвестното поведение от страна на представителя на ищеца – Андрей Гочев, който действал в интерес на купувача, злоупотребявайки с доверието на продавача. Излага доводи, че бил подведен относно пазарната стойност на имота от страна на представителя на дружеството, както и че последният му е оказал натиск за намаляване на продажната цена, което имало за последица реализиране на сделката на значително по-ниска цена от договорената. Твърди, че от страна на ответника били нарушени принципите, закрепени в чл. 63 ЗЗД и чл. 289 ТЗ. В тази връзка, моли съда 2 при условията на евентуалност да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 7463,45 лв., с еврова равностойност от 3816 евро, предявена като частична претенция от 11 500 евро (22 492,04 лв.), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, формирана като разликата между търсената продажна цена за имота и стойността, на която същият бил продаден.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск - „БЕЕ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че ищецът се е съгласил с продажната цена на апартамента, поради което оспорва правния му интерес от търсената защита. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството. Моли съда да остави без разглеждане насрещния иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Правнорелевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест за установяването им:

Предмет на делото е главен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 51 ТЗ, както и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК, при условията на евентуалност, е предявен насрещен осъдителен иск по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение по сключен с ответника договор за посредничество, със съдържанието посочено в исковата молба, по който е изправна страна, поради което ответникът му дължи заплащането на уговореното възнаграждение, както и настъпването на падежа на вземането и неговия размер.

По евентуалния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно уговорена между страните клауза за неустойка, основанията за начисляването й в тежест на ответника, както и нейния размер.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за последица изключване на отговорността му за плащане на претендираните вземания, респективно заплащане на претендираните суми.

По предявения при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск в тежест на ищеца Д. И. М. е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационна връзка по сключен с ответника договор за посредничество, по който последният е неизправна страна, доколкото е допуснал виновно неизпълнение на договорните си задължения, от което за ищеца са настъпили твърдените имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, предвид неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице със стойността на претендираното вземане, което било възпрепятствано от противоправното поведение/противоправните действия на посредника.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника по насрещния иск е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Налице са основания за отлагане на произнасянето по искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК по т. IV.1 от отговора, тъй като същото обстоятелство вече е разпределено в доказателствената тежест на ищеца.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника по реда на чл.

3

190 ГПК по т.IV.2 от ОИМ като относимо, допустимо и необходимо за изясняване предмета на спора.

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената искова молба намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца „БЕЕ“ ЕООД, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение следва да уточни с писмена молба с препис за ответника дали предявява евентуален частичен иск за неустойка, съответно да посочи каква част претендира от общата стойност на задължението за неустойка, да уточни конкретното основание, въз основа на което претендира неустойката, както и фактите, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника за плащането на неустойка.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната в тази й част, а производството по делото прекратено в тази му част.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.10.2026 г. от 10:45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца „БЕЕ“ ЕООД за допускане до разпит на двама свидетели, като УКАЗВА на ищеца, че искането му за събиране на гласни доказателства не отговаря на чл. 156, ал. 2 ГПК, поради което следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи конкретните факти, за които желае да бъдат разпитани свидетели, както и да уточни дали същите следва да бъдат разпитани при режим на довеждане или при призоваване, като в случай, че избере режим на призоваване, да посочи адрес и ЕГН на свидетелите. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът ще остави без уважение посоченото доказателствено искане.