Решение № 2744 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2744 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110207841 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда /КТ/, обнародван ДВ бр.26 от 01 април 1986година - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.108 от 19 декември 2008година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Образувано е по жалба на “Т*****”ЕАД, подадена срещу наказателно постановление №22-2500159, издадено на 30 април 2025година от директора на Дирекция”Инспекция по труда” София /Д”ИТ” София/, с което на основание чл.415,ал.1 КТ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.107 от 18 декември 2020година, на юридическото лице е наложена “имуществена санкция”, в размер 1 500лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, изразило се в това, че при направената на 07 март 2025година в сградата на Д”ИТ” София последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на юридическото лице, в 1 качеството на работодател, конкретно по изискани и представени документи, е било констатирано неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена чрез дадено от контролните органи на инспекцията по труда и на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ, по протокол за извършена проверка №ПР 2449200/19.12.2024г. по описа на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ /ИА“ГИТ“/, Главна дирекция“Инспектиране на труда“ /ГД“ИТ“/, включително и връчен на последната посочена дата, задължително предписание под №1 от визирания протокол, със съдържание: “Т*****“ЕАД да осигури резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност /30%, определени с вътрешен административен документ /правилник/, съгласно чл.22 Наредба №3 от 19 април 2001година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /Наредба №3/2001г./, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обнародвана ДВ бр.46 от 15 май 2001година, в сила от 16 август 2001година/”, като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 16 януари 2025година, респ. нарушението се явява извършено на 17 януари 2025година по седалището и адреса на управление на “Т*****“ЕАД.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН редакцията на последната посочена разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, изготвено в разрез с относимите и приложими материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Жалбоподателят с приоритет развива съображения за допуснати нередовности, поотделно и заедно с характеристиките на съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, конкретно свързани с игнориране на приложимите изисквания по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН при издаването на атакуваното наказателно постановление, както несъответствие, касаещо административнонаказателното обвинение, при съпоставка съдържанието на акта за установяване на нарушението и това на наказателното постановление.

Освен това се навеждат доводи за некомпетентност на издателя на 2 обжалваното наказателно постановление, както за неправилно, от гл.т. правило, въведено с приложимата разпоредба на чл.27 ЗАНН, индивидуализиране на наложената административнонаказателна санкция.

Отправено е и изрично искане за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни разноски и при благоприятен за същия изход на делото.

Пред съда санкционираното юридическо лице “Т*****”ЕАД, в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, се представлява от юрисконсулт, легитимиран с приложено по делото пълномощно /лист 38 от делото/, който с позоваване на съображенията, развити в жалбата, подържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, както за присъждане в полза на санкционираното юридическо лице и при благоприятен за последното изход на делото, на юрисконсултско възнаграждение.

Представляващ по пълномощно въззиваемата страна /лист 39 и лист 40 от делото/, в открито съдебно заседание, при условията на устност и непосредственост, пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, позовавайки се на формираната доказателствена съвкупност, която счита, че установява по несъмнен и в достатъчна степен убедителен начин фактите, относими към всеки един от съставомерните признаци на вмененото нарушение, представляващи от своя страна предмет на административнонаказателното обвинение. При липса на доказателства, установяващи обстоятелства, например, че е било отправено искане за удължаване на срока за изпълнение на конкретното задължително предписание, както такива, подкрепящи доводите от защитната теза на административносанкционирания субект, съотв. противопоставими на административнонаказателното обвинение и подкрепящите последното доказателства, оценява сезиращата жалба за неоснователна, отправяйки изрично искане за присъждане в полза на Д“ИТ“ София и при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, на юрисконсултско възнаграждение.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.62 ЗАНН, С. /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред 3 съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на представляващите по пълномощно всяка от страните, изразени в хода на образуваното и водено съдебно производство, при условията на устност и непосредственост в открито съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор относно съществуването към 2024година, а и във времето след това, на юридическо лице - търговско дружество с фирма/наименование “Т*****”, в правна форма на еднолично акционерно дружество /ЕАД/, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *************** и с предмет на дейност “Производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните”.

Не се спори също така, че в периода 11 декември 2024година - 19 декември 2024година, дружеството, в качеството на работодател, било обект на проверка по спазване на трудовото законодателство, реализирана от екип инспектори при ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, включващ свидетел М. С., за резултатите от която бил изготвен протокол за извършена проверка №ПР 2449200/19.12.2024г., съдържанието на последния обективирал и приложена от компетентни, в случая от контролните органи на инспекцията по труда, принудителна административна мярка в хипотезата на чл.404,ал.1,т.1 КТ, конкретно чрез дадени предписания на работодателя, със задължителен характер, при това обособени в две отделни позиции, предвид естеството, първото от които с насоченост и конкретно съдържание: “Т*****“ЕАД да осигури резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност /30%, определени с вътрешен административен документ /правилник/, съгласно чл.22 Наредба №3/2001г.”. Така съставен, а и при положение, че съдържателно обективирал и дадени задължителни предписания като приложена принудителна административна мярка, визираният протокол за извършена проверка бил връчен на надлежно представляващ в проверката, включително в процедурата, 4 по пълномощно “Т*****”ЕАД - Н. В., отново на 19 декември 2024година, респ. по този начин юридическото лице, в качеството на работодател, било и надлежно уведомено за срока, а именно до 16 януари 2025година, с който разполагало за изпълнение на значимото предписание под №1, за което и не се установи да е било оспорено, нито по административен, нито по съдебен ред.

При положение, че съдържателно обективирани в протокола от извършена проверка, съставен на 19 декември 2024година, били дадени повече от едно задължителни предписания, с адресат “Т*****“ЕАД, в качеството на работодател, но на практика оформеното като предписание №1 било с най-дълъг срок за изпълнение, конкретно до 16 януари 2025година, в т.ч. последният съгласуван с представители на дружеството жалбоподател, според това, кога се очаквало финализирането на вече обявена обществена поръчка с отношение към предмета на предписанието, включително на фона на това, че от дружеството и не било отправено искане за удължаване на срока за изпълнение на въпросното предписание, при изтичането на същия, на първо време с адресат екипа, включващ извършилите проверката инспектори при ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, от страна на “Т*****“ЕАД бил изготвен отговор, рег.№П15013/17.01.2025г. по описа на “Т*****“ЕАД, по същество признание за неизпълнение на предписание №1, с позоваване на прекратена обществена поръчка за доставка на предпазно работно облекло, специално предпазно работно облекло, работни обувки, лични предпазни средства и индивидуални средства за защита.

На следващ етап и при проверка от екип инспектори при Д“ИТ“ София /според Устройствения правилник на ИА“ГИТ“ - едно от 28-те териториални поделения на ГД“ИТ“/, включващ свидетелите Е. С. и Н. Г., реализирана в периода 03 февруари 2025година - 07 март 2025година, в рамките на която и от дистанцията на обективно осигуреното допълнително време, а и в периметъра на компетентността на контролните органи, отново било проследено и изпълнението на предписанията, възпроизведени в съдържанието на протокола за извършена проверка от 19 декември 2024година, практически неизпълнението на задължително предписание №1 по протокола за извършена от контролни органи при ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“, проверка №ПР 2449200/19.12.2024г., било потвърдено, включително чрез писмен отговор до проверяващия екип, рег.№П-2883/05.03.2025г. по описа на 5

“Т*****“ЕАД, в т.ч. с направено допълнително отбелязване от 07 март 2025година в отговора.

Именно при така очертаната фактология и като резултат от проверката от началото на 2025година, на първо време бил съставен протокол за извършена проверка №ПР 2504165 от 07 март 2025година, но на последната посочена дата свидетел Е. С., в присъствието на свидетел Н. Г., както на още една своя колега, пристъпила и към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето на процесния акт №22-2500159 срещу “Т*****“ЕАД, за осъществен от юридическото лице, в качеството на работодател, състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, от фактическа страна описано като изразило се в това, че като не е представило към 07 март 2025година в Д“ИТ“ София документи, удостоверяващи осигуряването на резерв от лични предпазни средства за гарантиране безопасното осъществяване на трудовата дейност, при това в параметри 30%, определени с вътрешен административен документ /Правила за осигуряване и използване на лични предпазни средства, утвърдени със заповед №З-РД-366/05.12.2024г./, съгласно чл.22 Наредба №3/2001г., на 17 януари 2025година, по седалището и адреса си на управление, дружеството жалбоподател, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание, дадено на основание чл.404,ал.1,т.1 КТ, обективирано в съдържанието на протокол за извършена проверка №ПР 2449200/19.12.2024г. по описа на ИА“ГИТ“, ГД“ИТ“ - “Т*****“ЕАД да осигури резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност /30%, определени с вътрешен административен документ /правилник/, съгласно чл.22 Наредба №3/2001г.”.