Решение № 1233 от 25.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100107060 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. М. Г., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул. „******** действаща чрез пълномощника си адв. А.

В. - САК, съдебен адрес: гр. София, ул. ********, срещу Столична община, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата както следва:

-сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от деликт от 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.09.2024г. до окончателно плащане;

-сумата от 10 948,80 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от деликт от 10.09.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба до окончателно плащане.

Ищцата твърди, че на 10.09.2024г. около 11:00 ч. е вървяла по ул. „Охрид" в гр.

София с посока на движение от ул. „Свищов" към ул. „Подполковник Калитин". При вървенето си по улицата, в района на № 62-64, тя попаднала на участък с надигнат, неравен и неподдържан асфалт, в резултат на което, политнала и паднала. Мястото, на което асфалтът е бил надигнат и неравен не е било обозначено или оградено и ищцата не е очаквала, че преминаването й от там крие риск.

След падането Л. Г. е получила спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И.

ПИРОГОВ" ЕАД - гр. София. В болничното заведение ищцата постъпила с открита фрактура на лявата ръка, пълна невъзможност да движи и двата си горни крайника, силни болки в двете ръце. както и разкъсно-контузна рана на устата. Раната е зашита в 1 противошокова зала, като там е установено, че ищцата има и счупен преден зъб. След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти на пострадалата е поставена диагноза: дислоцирани диафизарни фрактури на левия радиус и улна и дислоцирани фрактура в проксималната част на десния хумерус. Били извършени 2 оперативни интервенции. Първата - на 12.09.2024 г., е представлявала открито наместване на фрактурите на левия радиус и улна чрез пирони и винтове, а втората - на 17.09.2024 г. е представлявала смяна на дясната раменна става и открито наместване и фиксиране на фрактурата на десния хумерус чрез винтове.

Поради причинените й увреждания и належащото продължително лечение през цялото време след злополуката ищцата търпяла множество болки и страдания, част от които продължавали и към момента на предявяване на иска. Тя е била принудена да спазва постелен режим. Било невъзможно да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяване на които получавала помощ от своите близки и роднини.

Изпитвала непрестанни силни болки. Инцидентът се отразил негативно и в психологически аспект. След него ищцата е станала тревожна и раздразнителна без видима причина, чувствала се непълноценна и в тежест на близки и роднини. Освен това заявява, че е направила разходи за лечение в размер на 10 948,80 лева. Претендира тези суми заедно с лихва от датата на увреждането за неимуществените вреди и от датата на исковата молба за имуществените. Претендира и направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е оспорил така предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва наличието на елементите от фактическия състав на процесния деликт. Оспорва и сочения от ищцата механизъм на настъпване на произшествието. Твърди, че липсва виновно и противоправно поведение на негови служители. На следващо място смята, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Оспорва представените доказателства за установяване на направените от ищцата разходи, които не били във връзка между увреждането. Прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, която се придвижвала без да вложи необходимото внимание. Затова моли съда да отхвърли исковете, евентуално да ги уважи в намален размер.

По допустимостта:

Съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по съществото на правния спор.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обзпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните 2 предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай, следва да се установи бездействие на служители в ответната детска градина, които не са осъществили надзор върху децата в същата, което е довело и до процесния деликт.

От съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства се установява, че на 10.09.2024г. около 11:00 ч. ищецът Л. М. Г. е вървяла по ул. „Охрид" в гр. София с посока на движение от ул. „Свищов" към ул. „Подполковник Калитин". При вървенето си по улицата, в района на № 62-64, тя попаднала на участък с надигнат, неравен и неподдържан асфалт, в резултат на което, политнала и паднала.

От показанията на свидетелката В.Й.Л. (протокола, л. 103-104), се установява, че на 10.09.2024г. тя е отивала на гости на ищцата. Вървейки по ул. „Охрид“ свидетелката видяла група хора събрани на тротоара. Когато В.Л. се приближила установила, че там, на тротоара, ищцата лежи в безпомощно състояние. Л. Г. споделила, че се е спънала и е паднала. В тази част тротоарът е бил асфалтиран като настилката била компрометирана – асфалтът е бил напукан и на места издут, вероятно от растителност.

Тези данни се потвърждават и от показанията на свидетелката М. Г. Г. – дъщеря на ищцата. На 10.09.2024 г. около 11 часа тя е получила обаждане, че майка й е паднала и се е наранила. След около 30 минути М. Г. била на мястото и установила същото като В.Л. – майка й лежала в безпомощно състояние на тротоара на ул. „Охрид“. От тези показания се потвърждават данните за разбита настилка в този участък.

Процесният деликт е станал на тротоара на ***-64, който попада в имот е с идентификатор *** – публична общинска собственост.

Видно от заключението по СТЕ на вещото лице инж. Й. П. процесният имот, находящ се в гр. София, в района на ул. „ ********, е с идентификатор *** вид собств. Общинска публична, вид територия Урбанизирана, НТП За второстепенна улица, площ 6210 кв. м.

От изслушаното заключение на вещото лице инж. Й. П. се потвърждават данните, че 3 настилката в процесния участък към м.09.2024г. е била в много тежко състояние, като впоследствие е извършен ремонт.

Съвкупната преценка на посочените доказателства води до единствения възможен извод, че поради компрометираната тротоарна настилка на ***-64 ищцата се е спънала и е паднала, в който смисъл са и наведените в исковата молба твърдения за механизма, по който са получени уврежданията, за които се търси обезщетение.

От показанията на свидетелката Г., от писмените доказателства за извършените прегледи и изследвания (л. 61-88), както и от заключението на вещото лице д-р К. С. (л. 91101) се установява, че в резултат на падането ищцата е получила счупване на горния край на дясна раменна кост; счупване на двете кости на лява предмишница; рана в областта на долната устна.

Счупването на двете кости на лява предмишница при Л. Г. е лекувано оперативно – с открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с два интрамедуларни пирона. По отношение на счупването на горния край на дясна раменна кост е проведено оперативно лечение, изразяващо се в смяна на дясна раменна става. Раната в областта на долната устна е зашита.

Според вещото лице тези увреждания са получени при директен контакт в зоните на увреда с терена, вследствие на падане.

От СМЕ се установява още, че възстановителният период при ищцата е продължил около 10 месеца. През този период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 3 месеца, болките са били с по голям интензитет.

При извършения преглед на ищцата д-р К. С. е констатирал:

1/ наличието на дъговиден оперативен белег по предната страна на дясна раменна става с дължина 15см.;

2/ ограничен обем движение на дясната ръка в раменната става при повдигане на ръката настрани от 90 градуса, при норма от 180 градуса и повдигане на ръката напред от 90 градуса при норма 180 градуса.;

3/ наличие на оперативен белег от външната страна на дясна предмишница с надлъжен ход и дължина 7см.;

4/ наличие на оперативен белег от вътрешната страна на дясна предмишница с надлъжен ход и дължина 5см.;

5/ запазен обем движение лява лакътна става;

6/ ограничен обем движение в лява гривнена става, при свиване на ръката към дланта от 60 градуса, при норма 90 градуса.

Вещото лице е дало заключение, че описаните оперативни белези и ограничение в обема на движение на дясна раменна и лява гривнена става, с оглед вида и давността на уврежданията, са с траен характер.

4

От заключението се установява също, че при ищцата не са констатирани придружаващи заболявания с дегенеративен характер. По делото не са налице данни за дегенеративни заболявания при Л. Г., които затрудняват придвижването й. Липсват данни и за настъпили усложнения, предизвикани от придружаващите заболявания на ищцата.

От писмените доказателства се установява, че Л. Г. е заплатила 10 948,80 лева за извършването на прегледи, консултации, манипулации, медицински консумативи и изделия, лекарства и медицински транспорт с линейка (фискалните бонове и фактурите, л. 15-24).

Заключението на вещото лице е, че тези разходи са в връзка с настъпилите увреждания.

Във връзка с търпените неимуществени вреди от Л. Г., в настоящото производство са събрани свидетелски показания на М. Г. Г. - дъщеря на ищцата. От тях се потвърждават така установените от заключението по изслушаната СМЕ травматични увреждания, както и проведеното лечение. Установява се още, че по време на прекараните около 20 дни в Пирогов, ищцата е била с обездвижена лява ръка и шинирана дясна. Така тя не можела да използва пълноценно и двете си ръце. Обездвижването на крайниците продължило и след изписването, поради което тя се е прибрала вкъщи с линейка, тъй като не можела да се подпре с ръка при нужда. Обездвижените горни крайници ограничили ищцата до голяма степен и тя имала нужда от чужда помощ, за да се обслужва. Първоначално дъщеря й поела грижите. Л. Г. не можела да стане сама от леглото си, защото не можела да ползва ръцете си за опора, а освен това и е било забранено да го прави. Болките и неудобството от обездвижените крайници пречели на съня на ищцата. Тя била ограничена до такава степен, че било нужно да й се помага постоянно и за всичко от което имала нужда – да пие вода, да се храни, да се измие и т.н. След 5 седмици започнали рехабилитации, за да може ищцата да започне да извършва ежедневните си дейности, които продължили около 2-3 месеца докато дали резултат и Л. Г. е можела сама да става от леглото, да се храни и т.н. След инцидента ищцата се променила – станала по-страхлива и не смеела да излиза сама, а преди това е била много жизнена и енергична.