Решение № 241 от 19.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пазарджик, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200173 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № ... от 02.08.2022 г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на Д. Л. Т. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „И.В.“ № 12, ет.5, ап.4 за нарушение съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от Д. Л. Т., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението, издаването му при съществени процесуални нарушения. Счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

1

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се иска потвърждаване на постановлението като законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около обяд свидетелят Н. Р. с колегата му И.Г. били дежурен автопатрул при РУ на МВР Пазарджик, като на ул. „К.Б.“ в гр. Пазарджик спрели за проверка лек автомобил „О.О.“ с рег. № .... Полицейските служители установили водача като Д. Л. Т. . Пристъпили към проверка на документи, като жалбоподателят не представил СУМПС. Повикали за съдействие и служители от сектор „Пътна полиция“, между които и актосъставителя Т. Г., да тестват водача за алкохол и наркотици. Пробата за алкохол с техническо средство не показала наличие на такъв. Полицейските служители поканили жалбоподателя да се тества за наркотични вещества в сградата на сектор „Пътна полиция“, но на място там жалбоподателят отказал и заявил, че няма да се тества. Г. съставил АУАН на жалбоподателя за отказа да се тества за наркотични вещества, който му предявил и последният подписал и получил. На жалбоподателя е бил издаден и талон за изследване с № ..., който последният също подписал и получил. Впоследствие жалбоподателят не дал кръв за изследване, видно от приетото по делото писмо от МБАЛ Пазарджик. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетеля Н. Р. са категорични, ясни, последователни по отношение на съставомерните признаци, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се потвърждават и от писмените доказателства по делото. Показанията на полицейския служител са дадени и от лице, което не е заинтересовано по никакъв начин от изхода на делото. В крайна сметка по отношение на съставомерните признаци на извършеното нарушение – управление от страна на жалбоподателя на автомобил и отказ за извършване на проба за употреба на наркотични 2 вещества с техническо средство, изнесеното от Р. е ясно, категорично и потвърждава гореизложената фактическа обстановка. Жалбоподателят не е дал и кръв за изследване.

При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място в НП. Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества при извършена от контролните органи проверка на процесната дата. На санкционираното лице е бил издаден талон за изследване с № ..., който последният подписал и получил, но не е дал и кръв за изследване.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка.

Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3, ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Видно е, че законодателят е приравнил като последици както отказа за тестване, така и например некачествените проби. Нещо повече 3

– в редица разпоредби на Наредбата изрично е записано, че поведението на лицето по време на проверката, вследствие на което не може да бъде извършена проба, се приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата: „При извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве“, като съгласно втората алинея на същия член: „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“.

Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на наказващия орган да упражни компетентността си. В тази посока е налице многобройна съдебна практика, като например Решение от ... г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение № 732 от ... г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и други. Установи се, че жалбоподателят не се е явил в МБАЛ Пазарджик в дадения му срок за даване на кръвна проба, не е дал такава. Това, в крайна сметка, се явява и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.

Следователно НП в тази му част се явява законосъобразно и следва да 4 бъде потвърдено. Наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца - са твърдо определени от закона и не следва да бъдат коригирани.

То се явява такова и по отношение на другото нарушение – че жалбоподателят не е носил СУМПС по време на управление на автомобила. В тази насока са показанията на свидетеля Р. и писмени доказателства.

Наложената глоба в размер на 10 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП е твърдо посочена в закона и няма основания за нейното изменение от съда.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“, визиращи неналагане на наказание, а само предупреждаване на нарушителя при деяние, представляващо маловажен случай.

В заключение - обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН реквизити, издадено е от компетентен орган. При извършената служебна проверка съдът не констатира каквито и да е процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на две съдебни заседания, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен отговор.

5

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № ... от 02.08.2022 г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на Д. Л. Т. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „И.В.“ № 12, ет.5, ап.4 за нарушение съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП..

ОСЪЖДА Д. Л. Т. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „И.В.“ № 12, ет.5, ап.4 да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6